Решение № 2407 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12479/2018 г.

Решение № 2407 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12479/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" чрез процесуалния представител – юрисконсулт Д. К., срещу решение № 843 от 02.08.2018 г. по адм. дело № 1103/2014 г. на АССО (Административен съд С.-област) 4-ти състав, с което се отменя Уведомително писмо с изх. № 02-230-2600/4564 от 14.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. и административната преписка се изпраща за ново произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател счита, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, поради което моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се остави без уважение жалбата срещу процесния индивидуален административен акт. Изразява несъгласие с изводите на съда, че в хода на административното производство по разглеждане на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон и в тази връзка развива подробни съображения. Допълнително е постъпила Молба-становище, в която заявява, че поддържа подадената касационна жалба и претендира присъждане на сторените за две съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако такова се претендира. От ответника "Амиго Трейд" ЕООД, гр. С., чрез адв. П. М. – САК, е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което се моли същото да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски, за които представя списък и разписка. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че са налице основания за частично обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството, защото в една част жалбата е била недопустима, за което съдът следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, а в останалата част счита, че касационната жалба е частично основателна, като предлага решението, с което е отменен оспорения административен акт в частта му, с която е извършена редукция и са наложени санкции като неправилно да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане. Настоящият състав на ВАС намира, че вх...дираната на 17.08.2.0187 г. в Административен съд С. област касационна жалба на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 03.08.2018 г. видно от приложената по делото разписка, и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 843 от 02.08.2018 г. по адм. дело № 1103/2014 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд С. област – четвърти състав, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на "АМИГО ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. Самоково, бл. ..., ет. ..., ап. ..., чрез адв. Маркова – [населено място], Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. по УРН 533965, с изх. № 02-230-2600/4564 от 14.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"; ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 1 месец от влизане в сила на решението, и с трети диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателя сумата 1080 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна – адресат на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол – индивидуален административен акт. Констатирал е още, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в изискуемата от закона писмена форма. Съдът се е позовал на редица разпоредби от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол - чл. 16 а относно специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок въз основа на критериите по Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионалните критерии за постоянни пасища; на чл. 24 относно кръстосаните проверки; на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003; на Регламент № 1122/2009 г.; на чл. 16 г, ал. 2 и ал. 4 и на чл. 16 б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., за одобряване от министъра на земеделието и храните на специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Констатирал е, че ответната страна не е представила доказателства въпреки предоставената двукратна възможност от съда, новата заповед № РД-09-1/02.01.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите да е била връчена на дружеството, респективно да е влязла в сила, поради което същата няма обвързващо действие по отношение на процесния парцел БЗС 57697-77-2-9. На следващо място съдът е посочил, че констатациите на административния орган за нестопанисване на 5. 17 ха от този парцел, която площ попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2103 година, следва да се приемат за частично оборени в производството по делото, защото съдът е кредитирал изцяло заключенията по основната и допълнителната СТЕ (съдебно-техническа експертиза), неоспорени от страните, от които заключения се установява, че 0. 2 ха от тези 5-17 ха могат да се приемат категорично за площ извън специализирания слой за 2013 година. Освен това съдът е констатирал, че очевидно аерофотозаснемането на процесния парцел е извършено преди крайния срок – 15 август, т. е. не може категорично да се установи дали тази площ от 5. 17 ха е била почистена/окосена, респективно дали е била стопанисвана от дружеството до крайния срок предвид обстоятелството, че се касае за БЗС в НАТУРА 2000. На следващо място съдът, като се е позовал на разпоредбата на чл. 28, § 2 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията, е констатирал допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуалните правила – не е изпълнил задълженията си да събере необходимите доказателства, относими към издаването на акта, което е довело до неизясненост на релевантните факти и обстоятелства. На последно място съдът е счел, че след като за правно основание на административния акт е посочено правото на ЕС, то на основание чл. 51 от Хартата на основните права на ЕС, административният орган е следвало да се съобрази и с нейните разпоредби, а именно нарушено е правото на заявителя да бъде изслушан преди срещу него да бъде приета индивидуална мярка, която има неблагоприятни последици за него. Като краен извод от изложените съображения съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, поради което и го е отменил. При този изход на спора съдът е счел искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно, поради което е присъдил сумата по представения списък, като е отбелязал, че не е налице прекомерност на адвокатския хонорар в размер на 830 лв., платен по банков път, тъй като са проведени множество съдебни заседания и са ангажирани доказателства от процесуалния представител на жалбоподателя, още повече, че претендираното адвокатско възнаграждение не надхвърля значително определения в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Допуснати са редица неточности, които обаче не се отразяват на достигнатия краен правен резултат. Първоначално жалбата на "АМИГО ТРЕЙД" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. Самоково, бл. ..., ет. ..., ап. ..., е била подадена до Административен съд С. – град и по нея образувано адм. дело № 9970/2014 г. по описа на този съд. С определение № 5040 от 20.10.2014 г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд С. – област, в който съд е образувано адм. дело № 1103/2014 година. По тази причина много голяма част от писмените доказателства се намират в кориците на делото по описа на Административен съд С. – град. О. е УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО СХЕМИ И МЕРКИ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ за кампания 2013 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие", гр. С.. Това писмо е с изх. № 02-230-2600/4564 от 14.08.2014 година и с него се уведомява адресатът му – "Амиго Трейд" ЕООД за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: 23.21.0513/64213 за кампания 2013, както следва: По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 година е оторизирана сумата от 10105. 92 лева, а по мярката "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 година е оторизирана сумата от 8413. 57 лева. На пръв поглед жалбоподателят няма правен интерес да обжалва това уведомително писмо, тъй като има оторизирани суми, а не отказани за плащане. Но видно от Таблица № 1 и Таблица № 2, които са неразделна част от уведомителното писмо, по СЕПП е поискана сума от 15484. 72 лева, а по НР1 е поискана сума от 12707. 61 лева, от които само част е оторизирана и изплатена, като са направени намаления в посочените в Таблица № 1 размери и които не са изплатени видно от Таблица № 2, за които суми жалбоподателят има правен интерес, тъй като не му се оторизира, съответно изплаща цялата поискана сума, което е неблагоприятно за земеделския стопанин. Такова уточнение не е направено в проведеното първоинстанционно производство, но тъй като индивидуалният административен акт представлява единно цяло и не конкретната сума е предмет на спора, а размерът на недопустимата площ в хектари (ха), не е допуснато нарушение от страна на съда при обсъждането на спорния въпрос каква част от процесния БЗС парцел № 57697-77-2-9 е определена за допустима и каква част за недопустима поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането. В жалбата на "АМИГО ТРЕЙД" ЕООД изрично е посочено, че актът, който се обжалва е издаден от компетентен орган, в необходимата форма и е мотивиран. Следователно тези обстоятелства не са били спорни пред първата инстанция. Видно от Уведомителното писмо, площта на декларирания и по двете схеми (мерки) - СЕПП и НР1 парцел е 49. 27 ха, като е установена разлика между декларираната и установената площ 5. 17 ха. Тъй като за кампания 2013 година безспорно е относим специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние", защото това е основание за определянето на допустимостта за подпомагане по заявените площи, от особено значение за казуса е факта, че заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е бил одобрен на основание чл. 16 г, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", е била обжалвана от "АМИГО ТРЕЙД" ЕООД и отменена с влязло в сила решение на ВАС – Трето отделение по адм. дело № 1337/2015 г. в частта й именно за парцел № 57697-77-2-9, находящ се в землището на с. П. и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне в тази част. По делото има данни, че Министърът на земеделието, храните и горите се е произнесъл с нова заповед № РД 09-1 от 02.01.2018 г. относно същия спорен и по настоящото дело парцел. Тази втора заповед е от съществено значение за резултата, защото ако заявената площ не попада в границите, т. е. не е включена в специализирания слой за съответната година, то това е основание за отказ за изплащане на субсидия по чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), което е ново основание, въведено с изменение на закона, обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., и което е напълно приложимо към датата на издаване на обжалваното уведомително писмо – 14.08.2014 година. Но в случая няма данни заповедта да е била съобщена по надлежния ред за съобщаване на административни актове, регламентиран в АПК, респективно няма данни да е влязла в сила, поради което въпросът за статута на БЗС/парцел № 57697-77-2-9 е все още висящ. Следва да се отбележи, че узнаването за издаване на административен акт не по начините в АПК, а в рамките на висящо съдебно производство, в което се разглежда законосъобразността на друг административен акт, е без правна стойност. В съдебното решение първоинстанционният съд е изложил редица съображения относно нарушения при приемането на заповед № РД 09-114/27.02.2014 г., но те не са относими, първо защото е недопустимо да се осъществява косвен съдебен контрол върху законосъобразността на друг административен акт, а не на обжалвания, и второ – касае се за заповед на министър, а родовата подсъдност по такива дела е на Върховния административен съд според разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК в редакцията преди допълнението в ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1 януари 2019 година. Затова са били неотносими в това производство всякакви възражения касаещи начините на актуализация за включване на площите в специализирания слой – чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2013 г., чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от страна на Технически инспекторат към ДФЗ - РА и областните и общински структури на МЗХ, както и чрез разглеждане на подадени възражения срещу обхвата на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен с предходна заповед № РД 09-840 от 02.12.2013 година. Такива въпроси могат да се обсъждат само ако предмет на делото е заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 година, а не уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 година. В този смисъл са напълно излишни изложените на три страници съображения и общи принципни положения за характера на слоя и неговото значение при издаване на последващото уведомително писмо. Абсолютно ненужно е и позоваването на Хартата на основните права на ЕС след като има редица Регламенти, уреждащи специалната материя свързана с Общата селскостопанска политика на ЕС. Н. се отразяват на законосъобразността на съдебното решение допуснатите очевидни фактически грешки като погрешното посочване на датата на подаване на Заявлението за подпомагане 2013 – форма за ЕТ/Юридически лица, което е от 06.06.2013 г., а не както е посочил съдът от 06.03.2013 година. Погрешно е посочен на л. 3 и номера на заповедта за одобряване на специализирания слой, която първоначално е била обжалвана от дружеството - № РД-09-1124, вместо № РД-09-114. Допусната е и неточност при посочване на начина на заплащане на адвокатското възнаграждение. Видно от приложената по адм. дело № 1103/2014 г. разписка (л. 124), възнаграждението е платено в брой, а не по банков път. С оглед изложените допълващи и коригиращи мотиви, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, въпреки че са поискани своевременно. На ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева - изплатено в брой съгласно приложената по адм. дело № 12479/2018 г. разписка (л. 23), а направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно, като се споделят мотивите на първоинстанционния съд в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,