Решение № 224 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2013 г.

Решение № 224 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Илия Тодоров Панчев и на кмета на община "Марица" - област Пловдив, подадена чрез неговия пълномощник. Подадените жалби са срещу решение № 1417/20.06.2013 г. по адм. дело № 1134/2013 г. на Административен съд Пловдив. Считат обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба - Боян Пламенов Атанасчев, чрез своя процесуален представител моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбите. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Боян Пламенов Атанасчев, срещу заповед № РД-09-651 от 13.06.2012 г. на кмета на община Марица, с която на основание чл. 99, т. 2, т. 4 и т. 6 от АПК е отменена заповед № РД-09-1124 от 30.11.2009 г. на кмета на община Марица. С последната кметът е одобрил проект на ПУП-ПРЗ на имот № 006045 и образуване на УПИ 6.45 - птицеферма за подрастващи и фуражен цех по КК и КР на с. Маноле, община Марица, обл. Пловдив. С обжалваното решение съдът е обявил заповед № РД-09-651 от 13.06.2012 г. на кмета на община Марица за нищожна. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че произнасянето на административния орган извън срока, посочен в чл. 102 АПК, води до нищожност на издадения акт. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и констатацията за пропуснат срок за произнасяне от страна на административния орган. В този смисъл съдът е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Посочените от административния орган нови обстоятелства са му станали известни на 10.03.2011 г - решение на комисията към ОД "Земеделие" за отмяна на нейно решение за утвърждаване на площадка за птицеферма, наличието на законно построена сграда в съседния имот, собственост на касатора Панчев е известно най-късно към момента на влизане на съдебния акт в сила за узаконяването й, което е датата 27.05.2011 г., а обстоятелството за неуведомяването на Панчев за заповедта, одобряваща изменението на ПУП е известно от 08.06.2011 г- датата на входиране на неговата молба. Атакуваната заповед е издадена на 13.06.2012 г., когато е изтекъл както тримесечният срок от узнаване на обстоятелството, служещо за отмяна на административния акт, така и едногодишният срок от възникване на основанието, относим към нормата на чл. 99, ал. 1, т. 2-7 АПК. Поради това обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Заповедта за отмяна е постановена след преклузивните срокове визирани в чл. 102 АПК, което прави същата нищожна, а възможността за възобновяване на производството пропусната и погасена. С оглед изчерпателността следва да се отбележи, че при очевидното знание на жалбоподателя Панчев за издадената заповед № РД-09-1124 от 30.11.2009 г. към 15.03.2010 г. на кмета на община Марица, макар и тя да не му е била съобщена по надлежния ред като заинтересована страна, той е можел да обжалва директно издадения акт, но не се е възползвал от тази предоставена му от закона възможност. Настоящата инстанция намира възражението в касационната жалба на касатора Панчева за допуснато съществено процесуално нарушение в първоинстанционното производство, с което е накърнено правото му защита, за неоснователно: В случая действително в открито съдебно заседание, проведено на 16.05.2013 г. административен съд Пловдив е отложил дело № 1134/2013 г. за 14.06.2013 г., видно от представения протокол. Видно е обаче също, че тази дата съществува само във въпросния протокол, а делото в действителност е било отложено и насрочено за 04.06.2013 г. Тези изводи се достигат и потвърждават от всички други материали приложени към делото, а именно списък на лицата, призовани по делото, насрочено за 04.06.2013 г. /л. 13/, призовка до кмета на община Марица отново е със същата дата 04.06.2013 г. /л. 15/. От тук следва да се направи извода, че допуснатата грешка в изготвянето на съдебния протокол е техническа и не би довела до груби процесуални нарушения, особено до твърдените от настоящия жалбоподател съществени нарушения на правото му на защита. В откритото съдебно заседание на 16.05.2013 г. ответникът по производството, настоящ жалбоподател, Илия Панчев е бил редовно призован, но не се е явил и не е изпратил представител. Постъпила е молба от процесуалния му представител адв. Димитър Костов, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие като изрично е посочено, че няма да се сочат нови доказателства, нямат други доказателствени искания и по делото може да се даде ход по същество в тяхно отсъствие. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, а с отлагането на делото за 04.06 не са останали неизяснени обстоятелства, твърдени от страна на Панчев. В този случай неявяването в съдебно заседание на страната или нейния пълномощник не накърнява права, тъй като делото е отложено за представяне на доказателства от административния орган, евентуално благоприятни за тази страна и неблагоприятни за жалбоподателя пред първата инстанция. Предвид изложеното, като е обявил нищожността на оспорения административен акт, съдът е постановил решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция, в размер от 650 /шестстотин и петдесет / лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение