Решение № 585 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1791/2008 г.

Решение № 585 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1791/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а б. "а" ГПК /отм./. Църковното н. "С" гр. Х. кв. Болярово е обжалвало решението на Хасковския окръжен съд от 28.01.2008 г. по гр.д. № 512/2007 г. с което е оставено в сила решението на Хасковския районен съд от 22.02.2002 г. по гр.д. № 1012/2005 г. С това решение съдът отхвърлил ревандикационните искове предявени от Ц. н. "С" срещу О. Х. и Е. "Д" от с. С. за предаване владението върху дворно място от 2 600 кв. м., представляващо УПИ *за парк от кв. 13 по плана на кв. Болярово. В касационната жалба се твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правил и на материалния закон-отменителни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК /отм./. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Оплакванията са неоснователни. Разглеждайки спора по същество с направата на пълен анализ на всички събрани по делото доказателства,Хасковският окръжен съд не е допуснал нарушения нито на съществени съдопроизводствени правила, нито на материалния закон. Той е приложил точно правната норма и е стигнал до обоснования краен извод, че исковете като недоказани е следвало да се отхвърлят. Хасковският окръжен съд правилно е приел, че сам по себе си нотариалният акт № 96 издаден по реда на обстоятелствената проверка от Хасковския народен съд през 1958 г., не може да легитимира титуляра-Ц. н. п. църквата "С" с. Б. като собственик освен на парцел **** от кв.13 по регулационния план на к. Болярово гр. Х., но и за собственик на парцел ****за парк кв.13 кв. Болярово. По делото е било установено, че по първия регулационен план на село Б., одобрен със заповед № 3201/1931 г. заснетият имот с пл. № 1* бил отреден затри парцели: парцел **** за църква, парцел ****за кооперация и парцел **** за градина. Вещото лице инж. Д в писменото си заключение от 14.10.2005 г., приложено на л.50 по гр.д. № 1012/2005 г. на Хасковския районен съд е докладвало че към плана по разписния лист като собственици са били записани "Черковен двор-парцел **** в кв.26, Кооперация-парцел **** в кв.26". Не е имало специално записване за парцел ****, което е показвало, че още тогава тази част от имота не е било считана за собственост на църквата-т.е. тя не е имала собственик, както е приел и Хасковския окръжен съд. Не е имало и данни за отчуждаване на имот от църквата, но ако е било така, съгласно благоустройствените разпоредби и по-късно съгласно чл. 47 от Закона за благоустройство на населените места - Д. В. Бр.117 от 13.05.1941 г. "Недвижимите имоти, отредени съгласно уличнорегулационния план за мероприятията на общината, държавата и обществените (автономни) учреждения (чл. 56 и 108), както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищнорегулационния план, се считат отчуждени по силата на самия регулационен план". Хасковският окръжен съд е проследил законодателната уредба на тези случаи-отреден за благоустройствено мероприятие недвижим имот за градина,- какъв правен статут има и към настоящия момент и законосъобразно е приел, че каквито и действия да са били предприемани по отношение на него- свидетелските показания са били само за отдаване под наем за обработка на части от него от Ц. н., този недвижим имот не е можел да бъде придобит по давност. Показанията на разпитаните по делото свидетели са били най-общи и са установявали ползване на дворното място действително от църковното н. по времето на различни свещеници и от преди 9.09.1944 г., но това не е означавало че имотът е бил църковен. Той е бил държавен, респ.общински и по никое законодателство не е можел да се придобие по давност. В тази насока е точно позоваването на Закона за държавните имоти от 1941 г., по следващия Закон за държавни имоти от 1948 г., от Закона за собствеността обнародван в Известия бр. 92 от 16.11.1951 г. по времето на който е изваден по реда на охранителното производство и нот. акт № 96/58 г. Що се отнася до указанията на ВКС, дадени в решение № 792 от 18.07.2007 г. по гр.д. № 1006/2006 г. на 2-ро гр. отд., решаващият съд ги е спазил. Той е изследвал допълнително въпросите около регулационното положение на спорния имот и след изясняване спора от фактическа страна, обосновано е приложил материалния закон-ищецът не е доказал собственост върху недвижимия имот, целия от 2 600 кв. м. защото приложими правни норми са тези по Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, а не благоустройствените закони, уреждащи регулационния статут. Той би имал значение само ако е имало данни, че е бил отчужден имот собственост на Ц. н., който не е бил отчужден по надлежния ред и съответно-заплатен. Щом като не е имало никакви убедителни писмени доказателства, че имотът е бил на храма "С", разпоредбите на ЗПИНМ /отм./ са неприложими. Оплакванията развити в касационната жалба са неоснователни Хасковският окръжен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да остане в сила. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд