Решение № 14854 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2019 г.

Решение № 14854 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба от Д. Динев, починал в хода на процеса и конституирани наследниците му Й. Динева, С. Динева и М. Динев против решение № 268 от 8.01.2019 г. на Върховен административен съд, тричленен състав по адм. дело № 3826/2018 г. С него се отхвърля жалба на Д. Динев против заповед № 3 С-33/23.02.2018 г. на министъра на отбраната. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, министърът на отбраната чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Върховен административен съд, тричленен състав е образувано по жалба на касатора Д. Динев срещу цитираната заповед. С нея на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/ се изземва от Д. Динев недвижим имот частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на министреството на отбраната, находящ се в [населено място], [община], [адрес], представляващ апартамент № [номер] на две нива, свързани помежду си с вътрешна стълба. Мотиви за издаване на заповедта са, че в имота е настанен Д. Динев в качеството му на военослужещ, заедно с двучленното му семейство и пълнолетните му дъщеря и син под наем, съгласно договор между Д. Динев и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на министерството на отбраната. Също така, че с едномесечно предизвестие изх. № 13614/13.10.2017 г. на изпълнителния директор на ИА Военни клубове и военно почивно дело" Динев е уведомен на 22.11.2017 г., че сключения договор с него се прекратява. Към момента на издаване на заповедта имота се обитава на отпаднало основание, поради което и на основание чл. 80а от ЗДС се изземва с посочен срок за доброволно освобождаване и дата за принудително изземване. Заповедта е обжалвана с възражения за незаконосъобразност с искане за отмяната й. В жалбата се поддържат доводи, че договорът за наем неправилно е прекратен, като наемът е превеждан и получаван от наемодателя и след известието за прекратяването му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че фактите приети за установени от административния орган са обосновани на доказателствата събрани в административното производство. Прекратяването на договора за наем е извършено съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 11 от Наредба № Н-22/2010 г. и по реда предвиден в ЗЗД към който препраща чл. 24 от ЗДС, с едномесечно предизвестие. Прието е, че процедурата е изпълнена и имота се държи на отпаднало основание. Предвид установеното от фактическа страна е прието, че са налице предпоставките в чл. 80а за изземването му. Възраженията, че договорът за наем не бил прекратен, имота продължава да се ползва и наемът се превежда и приема от наемодателя съдът приел за неоснователни, тъй като е спазен предвидения специален ред за прекратяването му съгласно Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Основанията за прекратяването му приел, че са извън фактите, относими към настоящия административен спор, поради което не обсъждал и при установено отпаднало основание приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Касационната жалба съдържа фактическо и правно основание свързано с основанието за прекратяване на наемния договор, което съдът е приел за неотносимо към спора по обжалване на заповедта за изземване на имота. Така подадена жалбата е извън хипотезите на нарушенията съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК на които се позовава касационният жалбоподател. Установеното от фактическа страна валидно прекратено наемно правоотношение, съгласно нормите на ЗДС и Правилника за приложението му обосновават фактическия и правен извод, направен от административния орган и съда, че е налице отпаднало основание за обитаване на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 80а ЗДС имот- държавна собственост, предоставен за ползване и управление на министреството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. По делото са налице материалните предпоставки по чл. 80а ЗДС за изземване на имота, поради което доводите за нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд петчленен състав на Втора колегия