Решение № 7079 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2012 г.

Решение № 7079 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Симеон Латинчев Симеонов от гр. Монтана, чрез пълномощника му адв. Борис Цветков, срещу решението от 25 ноември 2011 г., постановено по адм. дело № 515/2011 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-СЗР-248/15 август 2011 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК - Северозападен район, чрез пълномощника си юрк. Ирина Асенова, намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на Симеон Латинчев Симеонов срещу заповед № ДК-02-СЗР-248/15 август 2011 г. на началника на РДНСК - Северозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Жилищна сграда", изпълнена от касатора. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 2008 г. в собствения на жалбоподателя поземлен имот № 283016 по КВС на землището на с. Долна Вереница, област Монтана, с ЕКАТТЕ 22040 - стопанска сграда (бивш млекосъбирателен пункт) е преустроена в жилищна сграда с размери 18, 00/11, 00 метра и височина 8, 00 метра до кота било, покривната конструкция е изцяло подновена и са изпълнени 8 броя капандури, затворени с ПВЦ - дограма, а подпокривното пространство е обособено за жилищни нужди, като за извършеното преустройство не са издавани строителни книжа. Установено е също така, че поземленият имот, в който е извършено строителството, представлява земеделска територия, без предвиждане на подробен устройствен план и без промяна предназначението на земята. При тези данни законосъобразно административният съд е приел наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без одобрени строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на плана. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Административният съд правилно е определил и подробно е обсъдил спорните въпроси по делото - относно приложението на § 16 от ПР на ЗУТ и относно необходимостта от издаването на строителни книжа за извършеното строителство. Наличието на издадено удостоверение за търпимост на една сграда не ограничава административният орган в издаването на заповед за премахването на съществено преустроената друга сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че административният съд неправилно е определил предмета на оспорената заповед на началника на РДНСК - Северозападен район, като е приел, че на премахване подлежи само извършеното през 2008 г. преустройство. Този извод обаче не се е отразил на правилността на постановеното решение. Това е така, защото след извършеното преустройство - основен ремонт, за осъществяването на който е необходимо издаването на строителни книжа, е променено предназначението на цялата сграда, за което липсват предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ за нейната търпимост. Неоснователни са възраженията на касатора, изложени в касационната му жалба и представената по делото писмена защита, относно допуснато от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Такова нарушение не е било констатирано от инстанцията по същество, а и не е било поддържано в това производство. Недопустимо е да се правят възражения относно законосъобразността на оспорения административен акт едва пред касационната инстанция. За пълнота обаче следва да се отбележи, че съставените констативни актове, въз основа на които е издадено оспорената заповед, са били изпратени на Симеон Симеонов, като той е подал и възражение против тях. Това възражение е обсъдено от административния орган и е било отхвърлено. Останалите доводи на касатора, както и представените за тях писмени доказателства, са неотносими към правилността на обжалваното решение, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,