Решение № 10517 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12857/2014 г.

Решение № 10517 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12857/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба на "Юробанк България" АД, гр. София и по касационна жалба на Владимир Асенов Талев против решение № 4059 от 19.06.2014 г. по адм. дело № 12414/2013 г. на Административен съд София-град, в частите, в които съответно е изменено решение № 277/13.11.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта относно наложената на "Юробанк България" АД имуществена санкция, като е определена такава в размер на 1000.00 лв., жалбата на дружеството против същото решение на КЗД е отхвърлена, а жалбата в частта относно задължителните предписания е оставена без разглеждане и в частите, в които е изменено решението на КЗД, като е прието, че от страна на Талев е осъществена непряка дискриминация и жалбата му против акта на КЗД в частта относно наложената глоба е отхвърлена. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, тъй като от страна на дружеството и на Талев като управител на офис "София Дружба" на "Юробанк България" АД не е осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо Вяра Петрова Младенова по признак увреждане. Молят съответно решението на административния съд в оспорените части да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което решението на Комисията за защита от дискриминация да бъде отменено или евентуално имуществената санкция, наложена на банката на бъде намалена. Претендират съответно присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за защита от дискриминацията не изразява становище. Останалите ответници също не изразяват становище по касационните и по частната жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: Решението на Административен съд София-град в оспорените от касаторите части е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Правилно първоинстанционният съд приема, че атакуваното решение на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на комисията, изброени в чл. 47 ЗЗД, в предвидената в чл. 66 от Закона защита от дискриминация (ЗЗД) писмена форма, с установените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на съдебния състав за осъществена от страна на дружеството-жалбоподател и от страна на управителя на офис "София-Дружба" на "Юробанк България" АД дискриминация спрямо Вяра Петрова Младенова, обаче е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона и не се подкрепя от събраните доказателства. Правилно съдебният състав приема, че спрямо жалбоподателката пред КЗД Вяра Младенова, която е незряща, не е осъществена пряка дискриминация по признак увреждане. В противоречие със закона е обаче изводът на съдебния състав за осъществена по отношение на същата непряка дискриминация. Както пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2, така и непряката по чл. 4, ал. 3 от ЗЗД представляват поставяне на лицето в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от ЗЗД) или поставяне на лицето в по - неблагоприятно положение на основата на някой от признаците в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД чрез привидно неутрална норма (чл. 4, ал. 3 от закона). Във всеки от случаите неблагоприятното третиране на лицето следва да е на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или в случая, да е свързан със зрително увреждане. Установените по делото факти обаче не дават основание да се направи извод, че спрямо Младенова, която в ежедневието си се придружава от куче-водач, е упражнена дискриминация. Действително кучето-водач на последната не е допуснато в банковия офис, но същевременно на Младенова е оказана веднага помощ и улеснение при осъществяване на банковата операция - същата е придружена от банков служител и обслужена бързо и любезно, с предимство пред останалите клиенти. Това налага извода, че в случая Младенова не е третирана по-неблагоприятно в сравнение с останалите посетители в банката, а дори е поставена в привилегировано положение спрямо тях, което изключва проявата на дискриминация, независимо от зрителното й увреждане. В случая кучето-водач, като "разумно улеснение" по смисъла на чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, придружаващо Младенова, е заместено веднага от банков служител, който придружава лицето със зрително увреждане и несъмнено е подготвен да го подпомогне и улесни при извършване на банковата операция, каквато е целта на посещението в банковия офис. Следователно в случая на Младенова не е отнето, а е предоставено улеснение, която да я подпомогне при извършване на банковата операция. Съображенията на административния съд, че по този начин е накърнено достойнството на Младенова също не могат да бъдат споделени. Доказателства, че последната е подложена на унизително отношение по делото не са ангажирани, а напротив, както сама Младенова признава обслужена е "бързо и любезно". Следователно, както банката, така и банковите служители в обсъждана хипотеза са създали условия правата на лице със зрително увреждане да бъдат защитени, гарантирани и упражнени пълноценно, каквато е и целта на Конвенцията за правата на хората с увреждания съгласно чл. 1 от същата. Обстоятелството, че Младенова се е почувствала обидена и засегната от изразеното към кучето-водач, което я придружава, отношение от страна на банковия служител не променя горния извод, тъй като това поведение на Талев не е довело до неблагоприятно третиране. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че от страна на "Юробанк България" АД и на Владимир Талев като управител на офис на банката не е осъществена пряка или непряка дискриминация по признак "увреждане" спрямо Вяра Младенова. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл съставът на Административен съд София-град постановява съдебен акт, който е в противоречие с нормативната уредба и който не се обосновава от събраните доказателства. Изложеното относно липсата на дискриминация води до незаконосъобразност на съдебното решение и в частите относно имуществената санкция, наложена на банката и глобата, наложена на Владимир Талев. Това налага извода, че съдебното решение в оспорените с касационните жалби части следва да бъде отменено, и вместо него се постанови друго, с което решението на КЗД в частите, в които е установена дискриминация и на "Юробанк България" АД и на Владимир Асенов Талев са наложени съответно имуществена санкция и глоба следва да бъде отменено. Частната жалба също е основателна. Действително даденото с решението на КЗД задължително предписание формално е адресирано до Петя Димитрова. Смисълът на предписанието обаче е да ангажира последната не като физическо лице, а като орган, който управлява и представлява банката, тъй като именно в това качество Димитрова може да осъществи препоръките, т.е. предписанието е насочено към подобряване прекратяване на дискриминационните практики и към недопускане на такива в банката, като се изисква конкретните мерки да бъдат предприети от съответния орган на дружеството. Тези обстоятелства не са взети предвид от административния съд при преценката на правния интерес на подателя на жалбата от оспорване на акта на комисията в тази част. Това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че решението на Административен съд София-град в частта, в която жалбата на "Юробанк България" АД е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, следва да бъде отменено, а делото - върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия в тази част. При разглеждането на жалбата съдът следва да съобрази изложеното по-горе, а ако прецени, че е необходимо да прояви процесуална активност и да изясни въпроса относно подателя, като укаже на страната да уточни това обстоятелство съобразно страните в производството пред административния орган и като има предвид, че цитираното в решението физическо лице не е засегнато в лично качество, а в качеството на орган управляващ и представляващ юридическото лице. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Комисията за защита от дискриминация следва да заплати на "Юробанк България" АД сумата 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. При липсата на данни за действително направени разноски в производството от жалбоподателя Владимир Талев такива не следва да бъдат присъждани на страната въпреки направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,