Решение № 7203 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3351/2017 г.

Решение № 7203 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3351/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Д., чрез процесуалния представител, адв. В. против решение № 266/23.12.2016 г., постановено по адм. дело № 305/2016 г. на Административния съд - К.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител, касаторът поддържа жалбата и моли да бъде даден ход на делото по същество в негово отсъствие. Ответникът по касационната жалба - С. И. С., чрез процесуалния си представител адв. П., в представено по делото писмено възражение изразява становище за неоснователност на същата и прави искане обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Моли също за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. По делото от неговия пълномощник е постъпило писмено становище, в което подържа депозираното по делото възражение на касационната жалба и моли да бъде даден ход на делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Върховият административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на производството пред Административния съд - К., е била жалба от С. И. С. от с. Б., общ. Д., обл. К. за отмяна на мълчалив отказ на кмета на община Д., с която иска да му бъде извършена административна услуга, изразяваща се в издаване на удостоверителен документ, а именно заверка на молба - декларация по заявление с вх. № 94-С-925/26.09.2016 г. за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот № 051029, находящ се в местността "Алачица" в землището на с. Д., община Д., обл. К. с ЕКАТТЕ 20763, с площ от 2 437 кв. м. С обжалваното решение съдът е приел, че отказът е незаконосъобразен, тъй като молителят е лице, което има правен интерес от заявяването на исканата услуга, предвид намерението му да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за посочения имот. Посочил е, че в случая кметът на община Д. е бил длъжен, след като се увери в правния интерес на молителя да издаде искания от молителя документ. Приел е по нататък в мотивите си, че не е от компетентността на административния орган да преценява права на собственост и тяхната конкуренция, както и че няма законова забрана да се удостовери чия собственост е имотът, за който се прави искане да бъде издаден нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка. Въз основа на това административният съд е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на кмета на община Д. като го е задължил в 7 - дневен срок от влизане на решението в сила да извърши поисканата административна услуга - заверка на молба - декларация по подаденото заявление за обстоятелствена проверка. Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят неговата отмяна на основанията посочени в чл. 209 от АПК. Както обосновано е приел първоинстанционният съд, административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка, относно наличието или не на актуване като общинска собственост на поземлен имот № 051029, находящ се в землището на с. Д., местност "Алачица", общ. Д., обл. К., която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Удостоверяването на правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответния нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кметът, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и на ЗСПЗЗ, дали е допустимо придобиването на право на собственост върху земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗ по реда на обстоятелствената проверка и с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. С отказа от извършване на поисканата от жалбоподателя административна услуга - заверка на молба -декларация за обстоятелствена проверка, с която да се установи дали посоченият имот е общинска или държавна собственост административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга, превратно е упражнил правата си, с което е осуетил възможността на тази страна да заяви претендираните от нея собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. Разрешаването на спорове за собственост е от компетентност на гражданския съд. Поради това, дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ. Противното би означавало предрешаване на гражданскоправен спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. В искания документ общината удостоверява всички правно значими факти и обстоятелства, които ще се преценяват от нотариуса, но не може да откаже издаването му. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед направеното своевременно искане, от страна на ответника по касация, както и представените по делото Договор за правна услуга от 27.01.2017 г., и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, (л. 13 и л. 14) следва да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция, като бъде осъден касационния жалбоподател да заплати сумата в размер на 200 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,