Решение № 6662 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2163/2016 г.

Решение № 6662 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2163/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Х., чрез упълномощен юрисконсулт, против решение № 346 от 08.01.2016 г., постановено по адм. дело № 203/2015 г. по описа на Административен съд Х., с което е отменено Решение № Ж-22-4/27.03.2015 г. на Директор на Териториално поделение на НОИ-Х. и потвърденото с него Разпореждане № 5403268562/ПР№ 266/27.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х. и върната преписката на ТП на НОИ - Х. за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Ответникът - Б. В. С., чрез процесуален представител, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждеине. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд Х. е отменено Решение № Ж-22-4/27.03.2015 г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - Х. и потвърденото с него Разпореждане № 5403268562/ПР№ 266/27.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х., с което на основание чл. 68, ал. 1-3 във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. В. С. и преписката е върната на ТП на НОИ - Х. за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът, след като е обсъдил доказателствата по преписката, събраните по делото такива (приетото по делото заключение на вещото лице по назначената експертиза, събраните гласни доказателства) и приложимата материална уредба е приел, че по делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят към датата на подаване на заявлението си е навършил, изискуемата съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, възраст от 57 г. и 08 м., както и че сбора от осигурителния стаж и възрастта му дори по зачетения от пенсионният орган общ размер на труда от втора категория, е повече от 100. Спорен е останал въпросът дали положения от Б. В. С. труд, при условията на втора категория е повече от 15 години. Съдът е направил извод, че от съдържанието на оспореното пред него решение е видно, че в същото са изложени само мотиви относно законосъобразността на разпореждане № 5403268562/ПР№ 266/27.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х. в частта на зачитането на положения труд за периода от 01.01.1979 г. до 18.09.1980 г. като такъв при условията на трета категория труд, като е прието, че същият действително не отговаря на изискванията на т. 53а от ПКТП (отм.) тъй като управлявания товарен автомобил не е бил с товароподемност 12 и повече тона. Мотиви обаче относно това: дали правилно не е бил зачетен за осигурителен стаж труда положен в периода 24.11.1977 г. до 31.12.1978 г. и от 01.07.1979 г. до 30.09.1979 г., поради факта, че заверката на трудовата книжна не отговаря на изискванията на чл. 6 от НТКТС, без конкретизация на липсата или непълнотата на елементите на заверката в трудовата книжка, правилно ли е бил зачетен за трета категория труд положения на длъжността "шофьор" в ТКЗС, с. Ц. поляна в периода 01.10.1972 г. до 31.12.1972 г. и каква част от трудовият стаж в "СОМАТ" АД, гр. С. е зачетен за осигурителен в оспореното решение обаче не са изложени. Посочено е, че мотиви по отношение на тези спорни въпроси липсват и в другите документи по преписката, на който органът се е позовал в решението си. В тази връзка и прието, че не е мотивирано и потвърденото с решението разпореждане, като от последното не става ясно и коя част от трудовия стаж на жалбоподателя е признат за осигурителен стаж при условията на втора категория и коя част е приета за такъв от трета категория. По този начин според съда от една страна административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. От друга страна, поради липсата на мотиви в оспореното решение относно тези спорни по делото периоди, съдът се е оказал в невъзможност да контролира оспорения акт по същество. Съдът за пълнота на изложението е посочил, че намира за неправилен извода на административния орган, че положеният от Б. В. С. в периода 01.01.1979 г. - 18.09.1980 г. е от трета категория, като напротив намира, че същият следва да бъде зачетен като положен при условията на втора категория, тъй като работата му в периода е била свързана с управление на товарни автомобили с ремаркета с обща с товароподемност 12 и повече тона. Изложеното е обосновало съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд Х. е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Първоинстанционният съд правилно е приел, че пенсионните органи са формирали своите изводи в противоречие с правилото на чл. 35 от АПК, като са постановили оспореният административен акт без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая липсва фактическо и правно изложение защо не е бил зачетен за осигурителен стаж труда положен в периода 24.11.1977 г. до 31.12.1978 г. и от 01.07.1979 г. до 30.09.1979 г., както и правилно ли е бил зачетен за трета категория труд положения на длъжността "шофьор" в ТКЗС, с. Ц. поляна в периода 01.10.1972 г. до 31.12.1972 г. Досежно спорният период от 01.01.1979 г. до 18.09.1980 г., през който Б. С. е заемал длъжността "шофьор" на товарен автомобил съдът правилно, с оглед непротиворечивите показания на свидетелите, и данните от неоспорените експертизи, е приел, че трудовият стаж за този период следва да бъде зачетен, като положен при условията на втора категория. Трудовият му стаж е отговарял на хипотезата на чл. 53а от ПКТП (отм.) и е следвало да бъде зачетен за положен при условията на втора категория труд, тъй като работата на Б. С. е била свързана с управление на товарен автомобил с ремаркета с обща товароподемност 12 и повече тона. При всички данни по делото, съдът обосновано и правилно е приел, че Б. С. е работил при условията на втора категория труд за спорните периоди и отговаря на всички изискуеми условия за прилагане на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за присъжда на разноски касационния жалбоподател следва да заплати сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение