Решение № 5779 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15532/2011 г.

Решение № 5779 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15532/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тресор" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, представлявано от управителя Христо Георгиев Трендов, срещу решение № 1550 от 24.10.2011 г., постановено по административно дело № 428 от 2011 г. на Административния съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация № А-2 от 11.02.2011 г., издаден от главен инспектор "Местни данъци и такси" при община Петрич, и касаторът е осъден да заплати на общината разноски в размер на 150 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и вместо него - постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата и отмени актът. Ответникът по касация - община Петрич, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Благоевград по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорения от касатора Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № А-2 от 11.02.2011 г., издаден от главен инспектор "Местни данъци и такси" при община Петрич. С последния, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК и заповед на кмета на община Петрич № IV-А498 от 22.10.2009 г. за извършена проверка за установяване на задължение по декларации чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 147 от 18.03.2008 г. и № 280 от 24.11.2008 г., на "Тресор" ООД са определени задължения за такса битови отпадъци за периода от 01.01.- 31.12.2010 г. в размер на 4836.61 лева, от които 4783.85 лева такса битови отпадъци и 52.76 лева лихви. При оспорването му по административен ред актът за установяване на задължение по декларация е бил потвърден с решение № 1 от 10.05.2011 г. на началника на директора на Дирекция "ИДМПОС". Органът е посочил, че с процесния АУЗД е начислена такса битови отпадъци (ТБО) за услугата обезвреждане на отпадъци и поддържане на дело и за услугата поддържане на чистотата на обществени територии за 2010 г. като спорът по делото е относно дължимостта на тези две такси. Относно таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2009 г. и 2010 г., е отбелязал, че дружеството е освободено поради това, че процесните имоти се намирали извън район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, но дължими оставали таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и таксата за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. За да отхвърли жалбата на касатора срещу атакувания АУЗД, първоинстанционният съд, e приел, че обжалваният пред него акт е законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Посочил е по повод таксата в частта за услуги по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, че няма основание дружеството да бъде освободено от заплащането й, понеже единственото основание за това е налице, когато общината по местонахождението на имота няма и не поддържа депа за обезвреждане на битови отпадъци или други съображения. По отношение на втората услуга, елемент от единната ТБО, а именно за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съдът категорично е приел, че не е налице хипотезата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, т. е., че тази услуга се предоставя в конкретния спор. Наред с това е приел, че конкретните размери на таксите за услугите по акта (такса за ползване на депо и такса за поддържане на чистота) са съобразно приетите решения от Общинския съвет гр. Петрич за процесния период и правилното им изчисляване се потвърждава от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е посочил, че са приети Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Петрич, приета с решение № 90 от протокол № 9/11.04.2008 г. на Общинския съвет - гр. Петрич и заповед № I-С-324 от 29.10.2009 г. на кмета на община Петрич, с която са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ за 2010 г. На база изложеното е извел крайният извод за правилното определяне на ТБО по размер, респ. нейното диференциране по посочените две услуги и е отхвърлил жалбата срещу установеното задължение за такса битови отпадъци. Решението на Административния съд - Благоевград е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. За установено от фактическа страна съдът е приел, че дружеството касатор е собственик на поземлен имот № 024043 по Картата на възстановената собственост (КВС) на землището на с. Ново Кономлади, общ. Петрич, м. "Дълга лака" и поземлен имот № 024033 по КВС на землището на с. Ново Кономлади, общ. Петрич, м. "Дълга лака". За същите имоти са подадени декларациите по чл. 17 ЗМДТ, в които дружеството е посочило отчетната стойност на всеки от имотите. Това е базата, върху която се определя дължимата такса битови отпадъци за съответната година за всеки един от декларираните нежилищни имоти. Не е спорно, че предназначението на горните имоти е променено, съответно с решение № ОД-09 от 31.10.2008 г. на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и решение № КЗЗ-6 от 4.09.1997 г. на Комисията за земеделските земи при Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа (стр. 77 и 78 от първоинстанционното дело), въз основа на влязъл в сила Подробен устройствен план (ПУП). След решението на съответната комисия имот № 024043 е с предназначение "Търговски комплекс и мотел", а имот № 024033 - за изграждане на сервиз за смяна на автомобилни гуми и шивашки цех. Предвид разпоредбата на чл. 64 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, в качеството си на собственик на облагаеми с данък недвижими имоти - настоящият касатор, е задължен за заплащането на такса битови отпадъци при наличието на предпоставките и условията, посочени в ЗМДТ. По делото е установено, че имотите на задълженото лице попадат в район, в който се реализират мероприятия по снегопочистване и опесъчаване, а териториите, предназначени за обществено ползване, се поддържат съгласно заповед № I-С-324 от 29.10.2009 г. на кмета на община Петрич. Въз основа на удостоверение с изх. № 94-00-6867 от 17.11.2009 г., издадено от Дирекция "ТСУС и ОР", в което е посочено, че имотите на дружеството се намират извън район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, за 2009 и 2010 г., дружеството е освободено от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, а размерът на ТБО на "Тресор" ООД е намален от 13,5 промила на 6.00 промила, включващ услугите по депониране и поддържане на депо за битови отпадъци, и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По несъмнен начин е установено, че на практика имотите представляват земеделски земи, макар с променено предназначение. Същите се намират извън регулационните граници на с. Ново Кономлади. Видно от приетата и неоспорена експертиза, на място не са изградени отразените в КВС второстепенни пътища, по които би следвало да се извърши достъпа до имотите и на практика в момента няма достъп до тях. В тази връзка касационният жалбоподател развива доводи, че независимо от обстоятелството, че предназначението на имотите било променено, те не се ползвали и по същество представлявали ниви, поради което за услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, процесната ТБО не се дължи. Касационният жалбоподател се позовава на чл. 71 от ЗМДТ. Това оплакване и основаните на него правни аргументи са неоснователни. Правилно е прието в съдебното решение, че съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В случая спорът е относно определените в процесния акт такса депониране и поддържане на депо за битови отпадъци и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Тези две компоненти на ТБО са дължими винаги, изключения допуска само разпоредбата на чл. 71, т. 2 и 3 от ЗМДТ - и то при определени условия. Както правилно е посочил административният съд, за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само, когато няма такива като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. В спора това се установява по категоричен начин от изслушаната съдебна експертиза, а именно, че общината ползва и прави разходи във връзка с обезвреждането на битови отпадъци и поддържането на такова депо, както и че правилно е определен размера на същата. Относно втората услуга, не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството, дали недвижимият имот се ползва или не. Самото естество на услугата поддържане на чистотата на териториите е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци, както е приел и съдът. За дължимостта на таксата за тази услуга е необходимо услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намират недвижимите имоти, а не конкретно по отношение на самите имоти, тъй като самия характер на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място. Поради това че е установено предоставянето на услугата по поддържане на териториите за обществено ползване, не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за тази услуга. В случая е безспорно, че, със заповед № I-С-324 от 29.10.2009 г. на кмета на общината, е одобрено предоставянето и на двете услуги на цялата територия на община Петрич. Обстоятелството, че община Петрич извършва въпросните две услуги, е установено чрез събраните по делото доказателства. Ето защо, предвид статута на имотите - собственост на касатора, а именно, с променено по реда на ЗОЗЗ предназначение с влязъл в сила ПУП /от земеделски земи в поземлени имоти за неземеделски нужди/ и липсата на спор, че тези услуги са реално извършени на територията на общината, обосновано и правилно административният съд е приел, че ТБО е дължима от жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че актът бил постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не ставало ясно за кой имот е начислена таксата, нито какъв е размерът на отделните такси, включени в общата ТБО. Действително, в самия АУЗД са изложени лаконични мотиви, но в тях се съдържа позоваване на съответните факти и приложимите правни норми, от които може да се изведат фактическото и правно основание за издаване на акта. Наред с това мотивите за издаване на акта са допълнени в решението на главния инспектор "Местни данъци и такси" при община Петрич, което е допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС, което в тази част не е изгубило значение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по аргумент от чл. 15, ал. 3 ЗНА, като противоречаща на чл. 63, ал. 1 и на чл. 71 ЗМДТ относно коментираните по-горе услуги, в настоящия казус е неприложима разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Петрич, на която се позовава касационният жалбоподател. При така установените по делото факти задълженията за ТБО на дружеството са правилно определени, оспореният пред първоинстанционния съд АУЗД е законосъобразен и обосновано съдът е отхвърлил жалбата против него. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,