Решение № 1342 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6117/2007 г.

Решение № 1342 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6117/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по касационна жалба на адв. М, пълномощник на Д. Н. Д., Я. Х. С. и Б. Х. Д. от гр. С., срещу въззивното решение от 24.07.2007 г. по гр. д. № 1247/1999 г. на Софийския градски съд, ВК, II"а" отделение, с което е оставено в сила решението от 15.08.1998 г. по гр.д. № 3512/1993 г. на Софийския районен съд, ГК, 44-ти състав. Поддържат се оплаквания за недопустимост и съществени нарушения на процесуални правила с искане за обезсилване на решението изцяло или отчасти и прекратяване на производството или отмяна на решението изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд. Ответниците по касация А. З. З. и А. З. З. от гр. С. са на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на V г.о. провери заявените с жалбата основания за обезсилване, респ. отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е признато за установено по основание чл. 7 ЗВСОНИ по отношение на Д. Н. Д. и Х. Н. Д., че сключения на 1.02.1965 г. между зам.-председателя на ИК на Благоевския РНС, от една страна и Д. Н. Д. и Я. Д. Д. друга, договор за покупко-продажба на 10/12 идеални части от жилището, находящо се на втория етаж на сградата на ул."А" № 2, състоящо се от: две стаи, хол и стая-кухня с площ от 94 кв.м., пи съседи: от юг-ул. "Б", от север-пл. "Д", от изток- В. Д. З., стълбище и Х. Ц. М.; от запад-бул. "Х"; отгоре - Е. Ж. С. и отдолу-наследници на Д. Н. Х., заедно с прилежащото избено помещение, при съседи: от изток-наследници на проф. Спиридон Г. и "С", от юг- К. М. Т.; от запад-коридор и от север-наследници на Д. Н. Х., както и 1/1000 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради противоречието му с чл. 3 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети -отм./Обн."И", бр.39 от 14.05.1957 г./, като е възстановена собствеността на А. З. З., А. З. З. и М. А. З. върху 3/4 идеални части от гореописания имот и е отхвърлен иска по чл. 7 ЗВСОНИ на останалите предявени основания, а именно: за нарушения на чл. 10, ал. 1 НПЖДЖФПНС; чл. 33 ЗС; чл. 6, ал. 1 НПЖДЖФПНС и на ЗПИНМ (отм.). За да уважи иска на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 3 НПЖДЖФПНС съдът приел, че договорът за покупко-продажба от 1.02.1965 г. не е одобрен от компетентния държавен орган-министъра на финансите, а от зам.-председателя на ИК на Благоевския РНС. Въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е уважен иска по чл. 7 ЗВСОНИ, като приел, че с молба от 09.02.1995 г. ищците отстранили нередовността на исковата молба, констатирана от първата инстанция с определение от 31.01.1995 г., като уточнили, че договорът е сключен в нарушение на изискването за одобряване от държавен орган на решението на председателя на ИК на Благоевския РНС по чл. 3 НПЖДЖФПНС и предвид обратното действие на поправянето на исковата молба, искът, основан на нарушението на посочената разпоредба е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 7, ал. 1, изр.второ ЗВСОНИ. Съдът на свой ред приел, че липсват доказателства министърът на финансите да е одобрил решението за продажбата на 10/12 ид. части от апартамента от 20.01.1965 г., с което договорът от 1.02.1965 г. е сключен в нарушение на закона /чл. 3, ал. 1 НПЖДЖФПНС/ и не е породил своето действие. Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира оплакванията за недопустимост /изцяло или частично/ на въззивното решение за неоснователни поради следните съображения: Съгласно тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВС, легитимирани страни като ответници в процеса по иск по чл. 7 ЗВСОНИ са третите лица-приобретатели на имота от държавата, респ. техните наследници. Тъй като процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор, тя ще бъде обусловена от заявеното от ищеца спорно право, чието твърдение предопределя както неговата, така и процесуалната легитимация на ответника, т.е. надлежните страни в процеса. Доколкото искът е бил предявен срещу купувачите по договора за продажба от 1.02.1965 г. - Д. Н. Д. и Я. Д. Д., очевидно е, че двамата не са лица, чужди на правния спор, имащ за предмет установяване твърдяната от ищците недействителност на основанието, по силата на което е придобито по сделката с държавата правото на собственост върху имота. В този смисъл, не може да се приеме, че ответниците по исковата молба от 2.03.1993 г. не са били надлежни страни по предявения срещу тях иск по чл. 7 ЗВСОНИ, само заради това, че с молба вх. № 3* от 28.12.2002 г./л.64-65 от гр.д. № 1247/99 г. на СГС, ВО, II"а" състав/ са представили и с определение от 24.03.2003 г. въззивният съд е приел писмени доказателства "относими към правния спор, както по отношение на процесуалната легитимация на страните, така и по отношение обема на претендираните права"/срвн. т.I от молбата/. Макар и формулирано общо, изложеното в молбата от 28.12.2002 г. съставлява процесуалноправно /досежно надлежната процесуална легитимация/ и материалноправно /относно обема на отговорността на ответниците, съобразно правата им върху имота/,възражения за недопустимост, респ. за неоснователност /пълна или частична/ на предявения иск. Следователно, въззивният съд е бил сезиран и с искане за разрешаване на спор относно процесуалната легитимация на ответниците по предявения иск по чл. 7 ЗВСОНИ, едва след което следва да се пристъпи към проверка на неговата основателност, като се съобразят правата на ответниците, придобити като приобретатели по сделката, както и тези, придобити въз основа на наследствено правоприемство. С молбата от 28.12.2002 г. са били представени и са приети като доказателства по делото копие от удостоверение за граждански брак № 658 от 28.05.1961 г. на Благоевски РНС- София, както и от удостоверение за наследници № от 22.12.1988 г. на община Т..л.66 и68 от гр.д. № 1247/99 г. на СГС/. Първият документ удостоверява, че към датата на сключване на договора за продажба - 1.02.1965 г., първият от купувачите-Д. Н. Д. е бил в брак с В. С. М., а от втория документ е видно, че купувачката Я. Д. Д. е била съпруга на починалия на 14.12.1988 г. Недялко Д. Н. Вярно е, че по делото не е представен документ, удостоверяващ сключването на такъв брак, но по този факт по делото не се спори /срвн. твърдението в исковата молба, че Н. /Недялко/ Д. Н. - "баща на първия и съпруг на втората ответници" е използвал служебното си положение във връзка с придобиването на имота. Както се посочи, въпросните писмени доказателства не са преценявани от въззивната инстанция, нито с оглед възражението за липса на надлежна процесуална легитимация на ответниците, основано на твърдяната от тях съвместна процесуална легитимация на съпрузите по искове за вещни права върху вещи в режим на съпружеска имуществена общност, както и на твърдението, че искове срещу законните наследници на починалия на 14.12.1988 г. Недялко Д. Н. - Я. Д. Д. /съпруга/, Д. Н. Д. /син/ и Х. Н. Д. /син/ не са предявени в това им качество, а последните двама са били конституирани съгласно чл. 120 ГПК (отм.) в течение на процеса-като универсални правоприемници на починалата на 20.05.1996 г. тяхна майка-първоначалната ответница Я. Д. Д. На следващо място, не е обсъждано и материалноправното възражение на ответниците - за обема на отговорността им по иска за обявяване на сделката за нищожна досежно правата им, възникнали по наследство от баща им Н. Д. Н. В обобщение, обжалваното решение не е нито изцяло, нито отчасти процесуално недопустимо, поради което искането за обезсилването му е неоснователно. Решението обаче е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), тъй като не са обсъдени писмените доказателства, представени във въззивното производство, приети по надлежния ред от градския съд, а така също и доводите на ответниците /сега касатори/ във връзка с процесуалната легитимация по предявените срещу тях искове, както и относно обема на атакуваните с надлежно предявен иск техни права върху процесния имот. Налице е основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в", предл. второ ГПК за отмяна на решението изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.