Решение № 459 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Сливен против решение 250/22.6.2023г. постановено по адм.д. 148/2023 г. по описа на Административен съд Сливен. С решението е отменена заповед РД 15-321/20.2.23 г. на кмета на община Сливен в частта, с която е наредено премахването на незаконен строеж, описан като незавършен строеж, сграда с ивични основи, зидове от тухлена зидария-25 см. с кухи керамични тухли, изпълнена с дървена покривна конструкция, разположен в ПИ с идентификатор 67338.510.188 по КККР на Сливен, с адрес: [улица], гр. Сливен, собственост на Д. Вълков и М. Вълкова. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендирани от ответника разноски. Ответниците Д. и М. Вълкови в писмен отговор оспорват касационната жалба. Излагат съображения в подкрепа на оспореното решение, както и такива насочени срещу административния акт включително и в необжалваната му част. Искат решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. За да отмени заповедта в обжалваната й част, административният съд е приел, че не е конкретизиран обектът, който следва да бъде премахнат, било налице противоречие между мотивната и разпоредителната част на заповедта, било наредено премахване на сграда в завършен вид, докато от административната преписка ставало ясно, че обектът не бил завършен. Така постановеното решение е неправилно. По делото е установено, че служители от общинската администрация са извършили проверка и с констативен акт 8 от 23.11.22 г. са установили незаконен строеж Сграда със стълбищна площадка, разположена в поземлен имот ПИ с идентификатор 67338.510.188 по КККР на гр. Сливен, собственост на Вълкови. Установили са също, че строежът не е завършен и че за същия липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Няма спор, че строежът представлява постройка на допълващо застрояване и съгласно чл. 147, ал.1, т. 1 от ЗУТ за същия не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Не е спорно също, че за строежа липсва издадено разрешение за строеж. Липсата на последното сочи, че правилно административният орган е възприел строежа като незаконен и основателно е разпоредил неговото премахване в цялост както на сградата, така и на стълбищната площадка. Заповедта, в частта с която е разпоредено премахването на стълбищната площадка, ведно със стъпалата към същата, не е обжалвана от извършителите на строежа, в тази част заповедта е влязла в сила и тази част от строежа подлежи на премахване. Предмет на съдебен контрол пред административния съд, е била заповедта, в частта й с която е разпоредено премахването на сградата. Както беше посочено по-горе и тази част от строежа е извършена без изискуемото се с в случая разрешение за строеж, неговата липса характеризира строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като последица от това е неговото премахване. Другият основен въпрос в производствата по премахване на констатиран незаконен строеж е дали същият е търпим или не. От събраните в производството доказателства, включително от приложената към констативния акт снимка, става ясно, че констатирания незаконен строеж е в процес на изграждане. Следователно строежът не попада в хипотезите /времевите периоди/ на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Следователно строежът не може да бъде квалифициран като търпим и следва да бъде премахнат. Неправилно съдът от първа инстанция приема, че не е конкретизиран обектът на премахване и че не ставало ясно какъв е обемът на разпореденото за премахване незаконния строеж в цялост или само дървената конструкция. Заповедта е пределно ясна наредено е да бъде премахнат целият строеж Сградата със стълбищната площадка към нея. Това, че заповедта не е обжалвана в частта й отнасяща се до стълбищната площадка не означава, че е налице неяснота относно обема, както и че тази площадка не подлежи на премахване. Дали е завършен или е в процес на изграждане, дали е пета или шеста категория, строежът се осъществява без разрешение за строеж и правилно административния орган е разпоредил премахването му в цялост. Сочената в решението съдебна практика е неотносима към настоящия случай. Изложеното налага решението на Административен съд Сливен да бъде касирано, а оспорването - отхвърлено. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане в полза на Община Сливен на деловодните разходи за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение по 100,- лева за всяка инстанция или общо 200,- лева. Тъй като липсва искане за присъждане на внесената за касационната инстанция държавна такса, същата не следва да бъде присъждана. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,