Решение № 2972 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2018 г.

Решение № 2972 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Радуков против решение № 1216 от 29.05.2018 г. по адм. дело № 329/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1316/8.11.2017 г., издадена от кмета на община Родопи, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "подпорна стена, находяща се в част от улица, публична общинска собственост, между о. т. 11- 14 и в част урегулиран поземлен имот (УПИ) IV-10, кв. 5 по плана на в. з. "Равнища", [населено място], извършен от жалбоподателя. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски Ответникът– кметът на община Родопи оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена в границите на компетентност на кмета на община Родопи съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от шеста категория, извършен от Радуков без необходимите строителни книжа. Констативният акт съдържа подробно описание на строежа. Същият е връчен на извършителя, жалбоподателя Радуков, на когото е осигурена възможност да представи възражения и да посочи доказателства. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ са изпълнени и заповедта е издадена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, а доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Аргументирани и в съответствие със закона и обосновани от представените доказателства са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че жалбоподателят Радуков изгражда югоизточно от собствения си имот УПИ V-12, кв. 3 по плана на в. з. "Равнища", [населено място] подпорна стена, от която 4. 00 м. попадат в терен, отреден по действащия регулационен план за улица между о. т. 11 - о. т. 14, а 6. 10 м. попадат в УПИ IV-10, кв. 5 по плана на в. з. "Равнища", [населено място], собственост на трето лице. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване подпорна стена представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, т. 5 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж, каквото се изисква съгласно чл. 147, ал. 1, т. 5 ЗУТ (доказателства за обратното не са ангажирани). Поради това първоинстанционният съд правилно приема, че строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225 и следващите от ЗУТ и издадената от кмета на община Родопи заповед в този смисъл е законосъобразна. Изводите на административния съд, че строежът не е търпим също са в съответствие с нормативната уредба и се споделят от настоящата инстанция. Правилно е преценено, че наредената за премахване на подпорна стена е изградена около 2008 г. Заключението на съда в този смисъл е направено след подробно обсъждане на показанията на свид. Йорданова, които правилно са кредитирани с оглед липсата на данни за заинтересованост на свидетеля от изхода на делото и обстоятелството, че не се опровергават от представените писмени доказателства, и се обоснова от анализ и съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал. С оглед времето на извършване на строителството правилно е прието, че строежът не попада в обхвата на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, същият не е търпим и подлежи на премахване. В съответствие с материалния закон са и изводите на първоинстанционния съд, че дори да се приеме, че строежът е изграден преди 1995 г., в какъвто смисъл са показанията на свид. Дакова, майка на жалбоподателя, то липсват основания същият да се определи като търпим. По действащия ПУП – ПРЗ част от процесния строеж попада в терен, отреден за улица, между о. т. 11- о. т. 14, а част в УПИ IV-10, кв. 5, собственост на трето лице. Следователно строежът е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и не е допустим по правилата и нормативите действали както по време на извършването му, а също и по сега действащия ЗУТ, тъй като както ЗТСУ (отм.); , така и ЗУТ, не допускат извършването на строежи върху улица - публична общинска собственост, а също и в нарушение на разпоредбите на чл. 55 ЗТСУ (отм.); и чл. 224 и сл. ППЗТСУ (отм.); , съответно на чл. 148, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 ЗУТ. Освен това липсват твърдения и доказателства, че строежът е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., каквото кумулативно изискване поставя разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Липсват и такива за издаден акт за узаконяване на строежа, на основание § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 г.) или § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.), или наличие на висяща преписка по узаконяване на тези основания. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Родопи сумата 600. 00 лв., разноски по делото, представляваща възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,