Решение № 16089 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1546/2013 г.

Решение № 16089 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1546/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационната жалба на Сабунчи Бехрух Мортеза - гражданка на Иран, с адрес гр. София, ул. "Природа" № 19, ет. 1, ап. 4, против решение № 6372 от 26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 9436/2012 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 15 състав. С касационната са развити подробни съображения, по съществото на спора, като са наведени доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото във вид на преписка на административния орган със задължителни указания по приложението на материалния закон. В съдебно заседание касаторката и процесуалният представител - адв. Тошев от САК подържат касационната жалба по изложените в нея съображения и считат, че първоинстанционният съд, не е отчел в необходимата значимост факта, че касационната жалбоподателка е сменила религията си от мюсюлманска в християнска - баптистка. Нещо, което в ислямските държави се преследва и наказва. Ответникът - Държавната агенция за бежанците не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 87 от ЗУБ решаващият съд е отхвърлил жалбата на касаторката срещу решение № 669 от 18.09.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което й е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите на обжалваното решение е прието, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценено е, че отказът е постановен, след като председателят на агенцията е обсъдил всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства относно наличието на предпоставките както по чл. 8 така и за чл. 9 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като приема изложените в него съображения в тази насока и напълно ги споделя. Правилен е изводът, че отказът за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е законосъобразен. Не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, понеже заявените от жалбоподателката причини не попадат в приложното поле на цитирания закон относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Фактите, които лицето сочи, не обуславят извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност или политическо убеждение и принадлежност към определена социална група. Представените по делото писмени доказателства не обуславят извод, че касационната жалбоподателка е преследвана или ще бъде преследвана поради религиозна принадлежност, от което я грози конкретна и реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание и тежки посегателства и заплахи срещу живота и личността й. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. чл. 8, ал. 4 и 5 от ЗУБ, като е потвърдил отказа на административния орган за предоставянето на статут на бежанец. Следва да бъдат споделени и изводите на съда по отношение на искането за предоставянето на хуманитарен статут, като съдът е изложил подробни и законосъобразни мотиви, които не следва да се преповтарят. Напълно неоснователни са възраженията, развити в касационната жалба, че както административният орган, така и съдът не били събрали достатъчно информация за състоянието на сигурността в Иран по отношение на лицата, изповядващи християнството. Крайният извод на съда, че в дадения случай не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ следва да бъде напълно споделен. От събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателката не е задържана, арестувана, не е осъждана поради принадлежността и към баптистката църква в Техеран. Издаден и е легален задграничен паспорт и е отпътувала от страната по произход безпроблемно, въпреки, че според нея представителите на Държавна сигурност са били наясно, че тя, майка й и сестра й принадлежат към християнската църква. Конкретно определени са случаите в чл. 9 от ЗУБ, в които се предоставя хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, понеже в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Поради липсата на посочените предпоставки по отношение на лицето-кандидат, обосновано е прието, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. По изложените съображения оспореното съдебно решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,