Решение № 8452 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16435/2011 г.

Решение № 8452 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16435/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Жити" АД - гр. Русе, представлявано от прокуриста Григор Статев, подадена от неговия пълномощник адвокат Павлина Иванова, против решение № 45 от 04.11.2011 г., постановено по административно дело № 405 по описа за 2011 г. на Административния съд - Русе. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу акт за спиране от 30.05.2011 г., издаден от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Русе, с който е спряна дейността на изтеглячен участък на цех № 1 от "Производство на телове и мрежи" - изтеглячни машини - линии III, VI, VII. Исканията са за отмяна на съдебния акт като неправилен - постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и отмяна на наложената с акта от 30.05.2011 г. принудителна административна мярка, като незаконосъобразна. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - Русе - не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред Административния съд гр. Русе по реда на чл. 145 и сл. АПК е оспорения от касатора акт за спиране от 30.05.2011 г., издаден от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Русе, с който на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) е спряна дейността на изтеглячен участък на цех № 1 от "Производство на телове и мрежи" - изтеглячни машини - линии III, VI, VII. Правните основания за спиране на дейността на машините са нарушени норми на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Фактическите основания, обусловили издаване на индивидуалния административен акт, са констатациите на контролните органи от Дирекция "Инспекция по труда" във връзка с установеното при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, а именно, че: в момента на проверката три от използваните изтеглячни линии били пуснати в експлоатация с необезопасено размотаващо устройство с така наречения валцдрат - суров материал. Оттук е изведен извод, че се създавала опасност от извършване на неконтролируеми движения на телта, включително и върху намиращите се непосредствено до ролките пешеходни пътеки, по които преминавали не само работещите, но и други работници. По съображения в този смисъл административният орган е издал процесния акт за спиране на трите броя изтеглячни машини, които са работили необезопасени в момента на проверката. С постановеното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора, като е приел за правилни доводите на административния орган за осъществени нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труда, които застрашавали живота и здравето на хората. Приел е още, че в случая била изпълнена хипотезата на чл. 404, ал. 1, т. 3 КТ - спиране дейността на необезопасената машина. Посочил е, че правомощията на контролния орган по цитираната разпоредба и тази по чл. 404, ал. 1, т. 1 от същия кодекс, били независими едно от друго. Извел е извод, че оспореният административен акт отговарял на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Решението е правилно. Пред настоящата инстанция се излагат доводи и съображения, които се били поддържани от жалбоподателя (сега касатор) и пред първата инстанция като изводите на съда се споделят от настоящия касационен състав. От фактическа страна по делото е безспорно, че на 28.05.2011 г. от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Русе е извършена проверка на "Жити" АД гр. Русе по спазване на трудовото законодателство, включително и здравословните и безопасни условия на труд, и проверка дали са изпълнени предписанията, дадени с предишен протокол от 09.03.2011 г. Въз основа на констатациите от тази проверка инспекторът е дал предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, обективирани в протокол за извършена проверка с изх. № ИД-692 от 31.05.2011 г. На 30.05.2011 г. от контролните органи /Дирекция "Инспекция по труда" - Русе/ на дружеството е извършена втора проверка, при която е установено, че работещите към този момент три изтеглячни линии в изтеглячен участък на цех № 1 от "Производство на телове и мрежи" са били пуснати в експлоатация с необезопасени размотаващи устройства. От данните по делото е видно, че част от работното оборудване (ролката с изходния материал) не е стационарна и в определен момент от работния цикъл започва да се движи като това движение не е ограничено от защитно ограждение и е възможно да бъдат засегнати, респективно - наранени, преминаващи работници. Така установеното е в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, и допуснатите нарушения създават непосредствена опасност за живота и здравето на работниците. Въз основа на тези констатации е издаден процесният акт за спиране експлоатацията на изтеглични машини - линии III, VI, VII, от 30.05.2011 г. Принудителните административни мерки по чл. 404 КТ се налагат, за да се предотвратят или отстранят определени нарушения на трудовото законодателство и вредните последици от тях, и да защитят трудовите права и законните интереси на работниците и служителите. Процесната разпоредба на чл. 404, ал. 1, т. 3 от същия кодекс предпоставя нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труда, които застрашават живота и здравето на хората. ЗЗБУТ предвижда общи и конкретни задължения за работодателите, осигуряващи изпълнение на принципите, прогласени в чл. 1, ал. 2 на закона. Съответните за дейността мерки са доразвити, в случая - в Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Предвидените изисквания са в степен на минимум и работодателите са длъжни да спазват изискванията за безопасност на труда /работно място, работно оборудване, работно облекло/ спрямо пряко ангажираните в съответната трудова дейност работници/служители. Трудовото законодателство цели опазване здравето и живота на персонала, за което пряка отговорност носи работодателят. Анализът на цитираните норми сочи, че за касатора е възникнало задължението да спазва всички изисквания за безопасността на труда при използване на работното оборудване, включително това на чл. 186 Наредба № 7/23.09.1999 г., което от събраните по делото доказателства се установи, че не е било сторено към момента на проверката и констатиране на нарушението. Задължението за спазването на тези изисквания произтича пряко от закона и не може да бъде обвързано с друга предпоставка. В касационната жалба са развити доводи, че липсвали конкретни указания за опасната зона и начина на обезопасяване. Така наведените оплаквания са неоснователни. В самия акт са описани нарушенията на нормите и обезопасяването на изтеглячните устройства във вр. с чл. 186, ал. 2 от Наредба 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. В случая се касае за производствен обект и такъв нормативен акт е приложимата Наредба № 7/23.09.1999 г., и в частност разпоредбата на чл. 186 от същата. Самата норма е изброила мерките, които следва да се предприемат, като субектът с оглед конкретната обстановка следва да обезпечи в тяхната функционална съвкупност. В случая нарушението се изразява в това, че не е спазено изискването на правната норма като цяло, поради което и не е задължение на контролния орган да визира какъв вид ограждения следва да се поставят. В тази връзка са неоснователни и възраженията за липса на протокол, в който трябвало, според касатора, да бъдат описани нарушенията преди налагане на процесната ПАМ. Причините, фактите и обстоятелствата, довели до налагане на ПАМ, са изложени ясно в акта за спиране. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за да се наложи мярката по чл. 404, ал. 1, т. 3 КТ, за административния орган липсва нормативно изискване за съставяне на изричен протокол, в който да се констатират нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда, които да застрашават живота и здравето на работниците. Изложените от касатора съображения за наложени две ПАМ за едно и също нарушение по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, също са несъстоятелни. Както правилно е отбелязал решаващият състав, правомощията на административния орган по двата текста са независими едно от друго, поради което не е необходимо в протокола, с който се дават задължителните предписания, да се съдържат и основанията за спиране дейността на изтеглячния участък. В този смисъл неоснователно се навеждат възражения в касационната жалба, свързани с протокола за извършена проверка от 28.05.2011 г. Същият (с изх. № ИД-692 от 31.05.2011 г.) с констатациите и дадените предписания представлява ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, която е неотносима към предмета на спора - ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 3 от същия кодекс - акт за спиране на изтеглячните машини. Неоснователни са доводите, че устройствата, спрени с акта за спиране, работели безотказно от 80-те години, не били причинили вреди на работниците и че евентуалните технически решения по взимането на подходящите мерки за обезопасяване водели до затруднения на производствения процес. Тези обстоятелства са неотносими и не изключват задължението на работодателя да направи необходимото, за да обезопаси живота и здравето на работещите в цеха. Никакви "производствени" или "икономически" съображения тук не могат да възпират контролните органи да приложат тази принудителна административна мярка, щом като са застрашени животът и здравето на хората. Достатъчно е дейността да се извършва без съобразяване с изискванията за здравословни и безопасни условия на труда и несъобразяването с тях да създава опасност за живота и здравето на хората. Правилни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби и установената форма, и в съответствие с целта на закона. В случая е безспорно установено, че по време на проверката е липсвала защита на опасните зони на оборудването, което е създавало риск от злополуки. Следователно обосновано се явява приетото от съда, че административният орган правилно е издал принудителната административна мярка за спиране на въпросните изтеглячни машини, пуснати в експлоатация с необезопасено размотаващо устройство. Следва да се отбележи, че в касационната жалба изцяло се преповтарят доводите, които касаторът е изложил в хода на процеса пред първата инстанция и на които е даден обоснован и правилен отговор със съдебното решение. По изложените съображения ВАС, настоящият тричленен състав счита, че като е приел за неоснователна и е отхвърлил подадената от "Жити" АД - гр. Русе жалба срещу акт за спиране от 30.05.2011 г., издаден от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Русе, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. В касационното производство не се установиха твърдяните касационни основания, водещи до неговата отмяна, поради което обжалваното решение по адм. дело№ 405/2011 г. на АС - Русе следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,