Решение № 13718 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7174/2010 г.

Решение № 13718 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7174/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 663 от 29.03.2010 г., постановено по адм. дело № 3109 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна, с което е обявен за нищожен РА № 030901333от 28.08.2009 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 639 от 28.10.2009 г. на заместник директора на дирекция "ОУИ" Варна относно определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 7356,44 лв. и съответните лихви в размер на 4838,61 лв. за данъчни периоди на м. 1,2,4,7,10 и 11 на 2004 г. и м. 2.2005 г., включително и в частта за разноските. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска да бъде отменено и или делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на съда или да бъде постановено решение по същество като се отхвърли жалбата и се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. претендира ако решението да бъде оставено в сила да се намали размера на присъдените разноски съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Експрес Интерконтакт" ООД, гр. Варна не взима становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 030901333от 28.08.2009 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 639 от 28.10.2009 г. на заместник директора на дирекция "ОУИ" Варна относно определени данъчни задължения на "Експрес Интерконтакт" ООД, гр. Варна по ЗДДС в размер на 7356,44 лв. и съответните лихви в размер на 4838,61 лв. за данъчни периоди на м. 1,2,4,7,10 и 11 на 2004 г. и м. 2.2005 г. За да обяви акта за нищожен за тези периоди, съдът много подробно е посочил, че точно за тези периоди са налице издадени ДАПВ, които по своята същност са влезли в сила данъчни актове със съответния стабилитет и тъй като заповедта, с която е започнала настоящата ревизия не е издадени от компетентно лице съгласно чл. 133 и сл. от ДОПК, то е налице съществено нарушение на процедурата. Това нарушение води до издаване на акта от некомпетентен орган, поради което същият е и нищожен. Решението е правилно, постановено изцяло в съответствие с приложимата норма и утвърдената съдебна практика. Няма спор по фактите - действително са налице за всички данъчни периоди издадени и влезли в сила ДАПВ. Заповедта за започване на ревизия е издадена не от териториален данъчен директор, а от началник сектор "Ревзии и контрол" при ТД на НАП Варна. Съобразно обилната и уеднаквена допълнително съдебна практика по тези въпроси при издаден до 19.12.2007 г., когато е промяната на текста на чл. 129, ал. 3 от ДОПК / ДВ. бр. 108 от 2007 г./ акт за прихващане или възстановяване или издаден пори режима на ДПК (отм.) ДАПВ/ се прие, че впоследствие издаден за същия период ревизионен акт е нищожен. Няма никакво значение кога е издадена заповедта за възлагане на ревизия. Същността на акта до промяната през декември 2007 г. налага задължението заповедта за възлагане на ревизия да бъде издадена от лице, което има власт за това и в процедурата по чл. 133 и следващите от ДОПК. Установи се и се наложи мнението, че е важна същността на самия акт, с който вече са били прегледани и установени данъчни задължения и след като акта е издаден преди промяната на текста на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, то той носи всички характеристики на стабилен акт и без да има законова промяна в неговите характеристики, не би могло задължението или правото, определени с него да бъдат променяни, без спазване на определени правила. Поради което заповедта за възлагане на ревизия в настоящия случай от началник сектор при ТД на НАП Варна е издадена от лице без властническо правомощие за това. Поради което за посочените процесни данъчни периоди ревизионният акт се явява нищожен и следва решението да се остави в сила в тази му част. По отношение на искането за отмяна на присъдените разноски като се определи присъденото адвокатско възнаграждение към минимума. Със съдебното решение в полза на ответника по касация са присъдени разноски в общ размер на 2402 лв. като същите са определени така - 50 лв. държавна такса, 300 лв. вещо лице и 2052 лв. - адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 161, ал. 2 от ДОПК при прекомерност на адвокатското възнаграждение без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъдени по-малък размер, но не мо-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща за преценка към Наредба № 1 от 2004 г., изм. 2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Намалението не може да бъде по-малко от трикратния размер на минималното по наредбата. В случая имуществения интерес е общ размер на 12195,05 лв., размера на минималното възнаграждение е 793,90 лв., а трикратния размер е 2381,70 лв., претендираното адвокатско възнаграждение е 2052 лв., което не надвишава този размер, следователно искането за намаляване е неоснователно. Пред настоящата инстанция няма искане за присъждане на разноски от ответника по касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение