Решение № 1732 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5576/2010 г.

Решение № 1732 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5576/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Румен Стоянов Цоневски, чрез пълномощника им адв. М. Станкова, срещу решение на № 172 от 26.03.2010 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга, участък от км 42+800 (пътен възел "Младост" до км 44+720 (край на участъка в строителството), постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б Закона за държавната собственост (ЗДС) и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено парично обезщетение в размер на 335 462 лева за отчуждените 2259 кв. м от имот с план. № 547 (т. 33 от решението), целия от 5055 кв. м, находящ се в м. "Малинова долина" гр. София, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждените имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Претендират присъждане на понесените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждените части от имотите определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС е обективна и е съобразена с изискването на закона равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 172 от 26.03.2010 г. на МС е отчужден неурегулиран поземлен имот пл. № 547, нанесен в кад. лист № 703, находящ се в гр. София, район "Витоша", вилна зона Симеоново - север, идентичен с имот пл. № 1631. Към делото са представени доказателства събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. С решение № 4 от 7.06.2005 г. на Министерство на земеделието, ОД "Земеделие и гори" гр. София, Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ е променено предназначението на 7170 кв. м земеделска земя, четвърта категория, неполивна, собственост на Румен Стоянов Цоневски в землището на кв. Симеоново, поземлени имоти № 545 и № 547, м. "Шумако", район "Витоша". Със същото решение е утвърдена площадка за проектиране на обект "Офис сграда, магазин и складова база за пакетирани, екологично чисти материали за строителството", с който се засягат всичките 7170 кв. м на поземлени имоти № 545 и № 547. Оценката на административния орган дава сведение за размера на обезщетението на базата на данни по сравнителния метод, без да са посочени източниците, и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. По искане на жалбоподателите и заинтересованите страни бяха назначени основна и допълнителна експертизи за определяне пазарната стойност на отчуждения имот. От заключението на вещото лице се установява, че определената оценка от административния орган не отразява обективно пазарната стойност на процесния имот като равностойното парично обезщетение не е определено от оценителя на административния орган по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Установява се, че равностойното парично обезщетение следва да се формира от осреднената стойност на представените по делото пазарни аналози. Въз основа на относимите сделки, вписани в Службата по вписванията експертът е изчислил, че цената за един кв. м от процесния имот следва да бъде 368, 01 лева. За отчуждаемата площ на конкретния имот общата стойност на обезщетението следва да бъде определена на 831 335 лева. Съдът, като обсъди основаното и допълнително заключение на вещото лице счете, че следва да приеме за обективно и съответстващо на разпоредбите и смисъла на закона допълнителното експертно заключение, което не бе оспорено от страните. Същото, заедно с другите доказателства по делото отразява реалната пазарна цена на отчуждавания имот. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за процесния имот следва да се увеличи от 335 462 лв. на 831 335 лв. С оглед изхода на спора, пред вид своевременното направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането за присъждане на понесените по делото разноски следва да бъде уважено. При наличието на възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на МФ и пред вид отсъствието на фактическа и правна сложност на процеса съдът намира, че не следва да уважи изцяло претенцията на жалбоподателя за изплащане на пълния размер на понесените разноски, независимо че е представена като доказателство и фактура за разходи. Ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата от 1 500 лева. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,