Решение № 4231 от 20.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново (РДГ), чрез процесуален представител юрк. Караиванова против решение 121/07.06.2022 г., постановено по адм. д. 77/2022 г. по описа на Административен съд (АС) - Сливен, с което е отменена негова Заповед РД06-24 от 21.01.2022 г., с която е обезсилено позволително за сеч 0649730 от 14.01.2022 г. за отдел 177, подотдел р, землище Илаков рът, община Елена, имот с 32593.79.1 общинска горска територия. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се същото да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова. Ответникът - Я. Блецов, чрез процесуален представител адв. Начков, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна, респективно моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - В. Лазаров, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд отменя Заповед РД06-24 от 21.01.2022 г. на директора на РДГ Велико Търново, с която е обезсилено позволително за сеч 0649730 от 14.01.2022 г. за отдел 177, подотдел р, землище Илаков рът, община Елена, имот с 32593.79.1 общинска горска територия, издадено от инж. Я. Блецов. За да постанови този правен резултат, АС - Сливен приема за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е действителен административен акт, издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, както и че при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените, които да представляват самостоятелно основание за отмяната на акта. Както решаващият съд правилно посочва, условията и редът за издаване на позволителното за сеч са определени от Наредба 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите , като в чл. 52 ал. 1 т. 1 от същата е предвидено, че сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108 ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) въз основа на утвърден горскостопански план или програма или одобрено план-извлечение. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 13, ал. 4 ЗГ горскостопанските планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години. С оглед предходното, административният съд правилно извежда и основния спорен въпрос, от съществено значение за решаване на спора, а именно от коя дата следва да се счита за започнал да тече 10-годишният срок за прилагането на горскостопанския план (ГСП), утвърден със Заповед 472/21.12.2013 г. на директора на РДГ-Велико Търново, респективно дали обезсиленото позволително за сеч 0649730 от 14.01.2022 г. е издадено в десетгодишния срок по чл. 13, ал. 4 от Закона за горите (ЗГ) или след изтичането му, както е прието от директора на РДГ-Велико Търново като основание за издаване на атакуваната пред АС - Сливен заповед. Във връзка с горното е прието за установено от административния съд, че имотът, за който е издадено обезсиленото позволително за сеч, попада в територия, която е обхваната от посочения по-горе ГСП, като последният е изработен в периода от 26.06.2011 г. - 31.05.2012 г. В тази връзка АС правилно посочва, че не може да се приеме, че процесният ГСП се прилага от 01.01.2012 г. ( датата, посочена в обяснителната записка към плана), тъй като към този момент същият не е изготвен и утвърден с цитираната заповед. Нещо повече в общите бележки на ГСП е записано, че той влиза в сила от 01.01.2012 г., след утвърждаването му от РДГ - Велико Търново. Утвърждаването на плана е извършено със Заповед 472/21.12.2013 г. на директора на РДГ-Велико Търново, за която няма данни кога е съобщена на заинтересованите лица и относно нейното обжалване, но с оглед датата на издаването й 21.12.2013 г. се налага извод, че към 14.01.2022 г. (датата на издаване на обезсиленото позволително за сеч) не е възможно да е изтекъл десетгодишния срок на действие на утвърдения с нея ГСП. В подкрепа на горното следва да се отбележи, че съгласно чл. 13, ал. 8 и ал. 9 ЗГ горскостопанските планове и програми се утвърждават със заповед от: 1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост и 2. директора на съответната Регионална дирекция по горите - за горските територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност. Тези заповеди могат да се обжалват по реда на АПК, поради което при липса на твърдения и доказателства за оспорване, се налага извод, че Заповед 472/21.12.2013 г. на директора на РДГ-Велико Търново поражда действие след изтичането на срока за обжалване. Доводите на касационния жалбоподател за съществуването на този ГСП в по-ранен момент от издаване на заповедта за утвърждаването му не са съобразени с правилата на формалната логика и материалния закон. Изискването за утвърждаване на изработените ГСП от административен орган (при изрично определена компетентност на различни органи в зависимост от собствеността на регулираната територия) и възможността за съдебен контрол върху този акт, предполага, че съответните планове и програми нямат самостоятелно значение преди утвърждаването им. В същия смисъл е и вписания в общите бележки текст, на който се позовава директорът на РДГ-Велико Търново, за да обоснове обратно действие на плана преди неговото изработване и утвърждаване. С оглед изложените съображения, като обосновава правен извод, че към датата на издаване на обезсиленото позволително за сеч съществува действащ горскостопански план за територията, за която то се отнася /противно на приетото като основание за издаване на оспорената пред АС Сливен заповед/, административният съд постановява правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди с настоящото. При този изход на спора, претенцията на настоящия ответник за присъждане на сторените от него съдебни разноски пред касационната инстанция е основателна, но не следва да бъде уважена, поради липса на представени доказателства за направени такива, както и посочване на техния размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение