Решение № 4401 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2418/2016 г.

Решение № 4401 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2418/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е образувано по жалба на " С. М. - 2008"ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Х. Б. " .№..., вх. "...", ет. ..., ап. ..., представлявано от В. С. П. срещу Решение № 55 на Министерския съвет на Р. Б. от 28.01.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващо трасе на път I - 8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20", намиращи се на територията на община Д., община С. и община Б., Софийска област В ЧАСТТА МУ, в която се отчуждава площ от 65 кв. м. от УПИ 8 -796, в кв. 35,находящ се в землището на гр. Д., Софийска област, целият с площ от 900 кв. м. / т. 7 от приложението към решението на МС/, Видно от представения по делото нот. акт № 29 от 29.06.2010 г., т. 2, рег. № 2448, н. д. № 214/2010 г. на нотариус Р. Г., вписан под № 486 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие: РС- С., е извършена продажба на процесния имот, който е закупен от "С. М. -2008 " ЕООД от продавачите В. С. П. и И. С. Ж. - наследници на С. П. Г. т. е. налице е правен интерес от подаване на жалбата. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на атакуваната част от административния акт по отношение размера на дължимото обезщетение, тъй като същият не отговарял на законовите изисквания при определянето му. Твърди се още, че всяка оценка на подлежащ на принудително отчуждаване недвижими имот следва да се основава на критериите залегнали в разпоредбата на чл. 32 от ЗДС. Изготвената оценка е направена без да се анализира сериозно пазара на недвижими имоти и при абсолютна неадекватност на определения размер на обезщетението с пазарните цени. Ответникът по жалбата, Министерският съвет на РБ, както и заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото, не оспорват представените от жалбоподателя доказателства, но считат, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни И. С. Ж. и В. С. П. не се представляват и не вземат становище. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е с изискуемото по чл. 34б от ЗДС съдържание - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението и размерът му, стойността на дължимото обезщетение и собственикът. Спазени са и административнопроизводствените правила по приемане на решението, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и със законоустановеното съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Решение № 55/28.01.2016 г. на Министерски съвет на Р. Б. в оспорената му част относно размера на определеното обезщетение постановява отчуждаване на 65 кв. м. от имот с номер по регистър 000016 и нов № 796, находящ се в землището на гр. Д., ЕКАТТЕ23409 и определено обезщетение в размер на 1 139 лв. Правото на собственост на жалбоподателя върху отчуждавания имот не е спорен между страните, доколкото самият административен орган в решението си, предвиждащ отчуждаване на част от имота, е вписал наследници на С. П. Г. като негов собственик, но видно от приложения нотариален акт действителния собственик е дружеството жалбоподател. С молба от 24.06.2016 г. жалбоподателят - "С. М. " ЕООД е представил 3 бр. сделки, за които датата на изповядване на сделките е извън регламентирания период от 29.05.2014 г. до 29.05.2015 г. и те немогат да бъдат използвани за пазарни аналози съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. Представеното удостоверение от О. Д. с изх. № АБ-10082016 г. също не отговаря на изискването на закона и правилно не са взети предвид от вещото лице при изготвяне на възложената му задача. По отношение на претенцията за засягане на част от жилищната сграда доказателства не са посочени и приложени. От друга страна от приложения нотариален акт № 29, т. 2, рег. № 2448, н. д. № 21482010 г. продажбата е извършена без построената в имота сграда т. е. дружеството е собственик само земята - УПИ - 8-796, в кв. 35 с площ 900 кв. м. находящо се в гр. Д. от който имот се отчуждават 65 кв. м. По делото е допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза със задача да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от процесния имот съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно заключението на вещото лице Г. Н. по отношение на частта от отчуждавания имот са налице само три сделки за имоти с подобни характеристики в относимия едногодишен период, поради което и в съответствие с чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение следва да се определи във връзка с § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. Приетата по делото като неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза определя процесния имот като урбанизирана територия и на базата на наличните сделки дава заключение в два варианта. По първия вариан оценката съвпада с тази дадена от административния орган и тя е в размер на 1 139 лв, а по втория вариан оценката е по-малка, а именно в размер на 1020 лева. Във втория вариант е изключена сделката представляваща договор за продажба на общински поземлен имот на физическо лице, което не отговаря на изискването на ДР, параграф 1а, т. 2 от ЗДС. Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда като мотивирана, обективно и компетентно изготвена. Същата определя размер на обезщетението за процесния имот, съвпадащ с определения от административния орган размер на обезщетение, а както се посочи във втори вариант размера на обезщетението е по-малко от определеното с обжалвания акт. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот е правилно определено. Жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение