Решение № 25 от 7.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 571/2019 г.

Решение № 25 от 7.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 571/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу решение № 215/26.11.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 458/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение № 423/16.11.2017 г. по гр. дело № 813/2015 г. на Хасковския окръжен съд и е прекратено производството по предявения от жалбоподателя срещу А. Н. А. и Т. А. М., иск с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗОПДНПИ (отм.); за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество; в тежест на касатора са възложени разноските по делото. В касационната жалба на КПКОНПИ се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмена защита. Ответниците А. А. и Т. М. в отговора на касационната жалба излагат становище и съображения за неоснователност на същата. В писмени бележки от тяхна страна се поддържа, че делото следва да бъде решено съгласно задължителните указания, дадени с тълкувателно решение (ТР) № 1/2018 от 04.06.2020 г. на ОСГК на ВКС. С определение № 60771/29.11.2021 г. касационното производство е възобновено (след като е било спряно с определение № 185/03.05.2019 г.) и касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос относно характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.);. В определението по чл. 288 от ГПК е прието, че този въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение, в противоречие с ТР № 1/2018 от 04.06.2020 г. на ОСГК на ВКС, с което са дадени задължителни за съдилищата указания, че изтичането на срока за проверка по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.); след изтичане на този срок. За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати исковото производство по делото, въззивният съд е приел, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); е преклузивен. Установил е, че в настоящия случай същият е изтекъл на 17.02.2015 г. и че решението на комисията-ищец за внасяне пред окръжния съд на искането за отнемане на незаконно придобито имущество е взето на 16.12.2015 г. – десет месеца след изтичането на срока, предвид което съдът е приел, че това е станало след като правомощията на комисията и материалното право на държавата за отнемане на имущество от двамата ответници вече са били преклудирани. С оглед това, апелативният съд е извел и крайните си изводи, че предявеният по делото иск, както и постановеното по него първоинстанционно решение са недопустими. Предвид цитираните по-горе задължителни указания, дадени с ТР № 1/2018 от 04.06.2020 г. на ОСГК на ВКС, обжалваното въззивно решение се явява неправилно – в нарушение на закона апелативният съд е приел, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); е преклузивен, както и че след като решението на комисията за внасяне на иска за отнемане на незаконно придобито имущество за разглеждане от окръжния съд е взето след изтичането на срока, то искът, както и постановеното по него първоинстанционно решение са недопустими и производството подлежи на прекратяване. Гореизложеното налага, съгласно чл. 293, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, отмяна на неправилното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да разреши по същество материалноправния спор между страните, с който е сезиран. Съгласно чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе – съобразно крайния изход на материалноправния спор, и по направените от страните претенции за присъждане на разноските по делото, включително за воденето му пред касационната инстанция. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение