Решение № 2922 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2013 г.

Решение № 2922 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началника на МП "Пристанище Варна" при Митница Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2141/30.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3760/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменено негово Решение към ЕАД № 11BG002005Н0034193/20110830 от 9.07.2012 г., потвърдено с Решение № Ч47-59-1/23.08.2012 г. на Началника на Митница Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушeние на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда довода, че митническата облагаема стойност законосъобразно е коригирана от митническите органи, тъй като всички материалноправни предпоставки за упражняване на това правомощие са установени в административното производство. Счита, че представената от турските митнически власти електронна разпечатка на турския ЕАД има превес пред доказателствената сила на ангажираните от вносителя доказателства, поради което намира, че формираните от съда обратни изводи са неправилни. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Челик 9" ЕООД, гр. Шумен не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - гр. Варна е законосъобразността на издаденото от Началника на МП "Пристанище Варна" при Митница Варна Решение към ЕАД № 11BG002005Н0034193/20110830 от 9.07.2012 г., потвърдено с Решение № Ч47-59-1/23.08.2012 г. на Началника на Митница Варна, с което на основание чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 е определена нова митническа стойност на стоките и допълнително държавно вземане за ДДС в размер на 21 682.32 лв. За да се обоснове извода си за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, но е немотивиран и противоречащ на материалния закон. До това заключение той е достигнал, след като от фактическа страна е установил, че на 30.08.2012 г. "Челик 9" е депозирало ЕАД № 11BG002005Н0034193/20110830 от 9.07.2012 г. за режим " едновременно допускане и свободно обръщение и крайно потребление" на стоки, внос от Турция, при обща фактурна стойност 7 205.70 евро съобразно представена фактура № 15274 от 18.08.2011 г. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество, турската митническа администрация е представила заверено копие от разпечатка на митническата декларация за износа на същите стоки, в която като тяхна фактурна стойност е посочена сумата от 62 635 евро. Съпоставяйки двете фактури и ЕАД за износа и вноса решаващият състав е преценил, че е налице идентитет на доказателствената им сила и кредитирането на едните за сметка на другите е незаконосъобразно. Настоящият касационен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при насрещни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура, респективно - на сумата, посочена в износната митническа декларация, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, съответно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административният орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че документите, издадени от турските митнически органи, касаещи износната ЕАД, придават на същата материална доказателствена сила, тъй като вписването й в официален документ или заверката на изпратеното копие не удостоверяват верността на данните в частния документ, а само свидетелстват, че той е представен пред турските власти и има посоченото съдържание. Верността на износната ЕАД обаче няма превес над съдържанието на представените от вносителя относими частни документи, поради което правилен е изводът на съда, че подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е именно цената, декларирана от българското дружество. Ето защо, като е достигнал до това заключение и е отменил оспорения административен акт, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение,