Решение № 7025 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4859/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 85, ал.4 от Закона за убежишето и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на М. Х. Я., гражданин на Сирия, срещу решение 6545/25.02.2025 г., постановено по адм. д. 11050/2024 г. от Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът релевира подробни доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е анализирал информацията в справката и приложимостта на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, както и не е потърсил други източници на информация. Иска отмяна на решението. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Хичовски, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София-град е била законосъобразността на решение 10968/22.10.2024 г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на М. Х. Я. е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: М. Х. Я. е напуснал Сирия нелегално през май 2024 г., като останал в Турция около 2 месеца, след което нелегално преминал в Република България, където се е предал на властите и е потърсил закрила. В интервюто е посочил, че е искал да стигне до Германия, но нямал пари да продължи. Изрично е заявил, че е [етническа принадлежност], не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група или заради религията, която изповядва [вероизповедание], не е участвал в религиозна организация или общност, не е бил член на въоръжена групировка, не е арестуван и не е осъждан в държавата по произход, не е членувал в политическа партия, не е получавал лични заплахи, не му е оказвано насилие. Посочил е, че не е отбил военната си служба, живеел е в област Риф Дамаск, Сирия, където не е имало сражения, тъй като районът е контролиран от Режима. Напуснал е държавата си по произход, тъй като го е страх от сблъсъците между фамилиите в областта, трябва да служи в армията и няма кой да издържа братята и сестрите му. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, от които се установява, че Б. А. управлява страната като президент от 2000 г., фронтовите линии са стабилизирани и има четири зони под контрола на различни участници в конфликта, като в Сирия е налице мрежа от обществени центрове на Върховния комисариат за бежанците на ООН, които предоставят правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и търсещи закрила лица. Съгласно справка на Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС от 14.01.2025г. за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.01.2025г., в резултат на предприета офанзива от бунтовниците, на 8.12.2024г. президентът Б. А. е напуснал Сирия и властта е поета от групировката [заличен текст] , която сформира временно правителство и е обявена обща амнистия. Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси предвижда увеличаване на финансирането за хуманитарния план и плана за възстановяване. Налице са въоръжени действия на североизток, но ситуацията със сигурността в големите градове се стабилизира. От началото на 2024 до края на декември 2024г. приблизително 420 000 сирийски бежанци са се завърнали в страната, възобновени са международните полети от летището в Дамаск, новото ръководство на Сирия се ангажира да защитава правата на малцинствата и Министерство на образованието през януари 2025 г. е обявило ново учебна програма за всички възрастови групи. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Според решаващия състав правилно административният орган е преценил, че не се установява спрямо М. Х. Я. да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е счел, че липсват и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото липсват твърдения за реална опасност от тежки посегателства, нито се установява спрямо лицето да са предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от конкретна групировка. Изследвани са предпоставките на чл.9. ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като съдът е приел, че не може да се направи извод за въоръжен конфликт на територията на цялата страна и не е установено спрямо молителят да са налице сериозни потвърдени заплахи, за да се приеме, че ако се завърне в страната му по произход, ще бъде изправен пред риск от тежки посегателства, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Въз основа на изложеното жалбата на търсещия закрила е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. В решението е изложен обстоен анализ на бежанската история на лицето, като правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. Х. Я.. Лицето не е направило релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Не се установява спрямо него да е прилагано физическо насилие или да е бил обект на репресии. В настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за предоставяне на бежански статут, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. По отношение на него или семейството му не са били са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Причините да напусне страната си по произход са лични не e отбил военна служба и няма кой да издържа братята и сестрите му, но те не обосновават предпоставките за получаване на бежански статут. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и относно това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на кандидата липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, поради и което не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Липсват доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Нещо повече, съгласно актуалните справки, представени по делото ситуацията със сигурността в Сирия се стабилизира, предвижда се увеличаване на финансирането за хуманитарния план и плана за възстановяване, в резултат на което от началото на 2024 г. хиляди сирийски бежанци се завръщат в страната си по произход. Не са ангажирани доказателства, които за водят до заключение, че търсещият закрила е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Административният съд подробно е изследвал критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответстие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не води до извод за достигане до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,