Решение № 202 от 19.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 675/2016 г.

Решение № 202 от 19.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 675/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия Х. И. З. - адв. Г. С. против въззивно решение № 125/04.04.2016 г., постановено по внохд № 565/2015 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата и допълнението към нея изрично са посочени касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, но са наведени и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в безмотивния отказ на въззивния съд за назначаване на нова тройна експертиза относно установяване състоянието на "силно раздразнение" на подсъдимия и нова съдебно медицинска експертиза за уточняване на количеството изгубена кръв от пострадалия. Според защитника извършеното от подсъдимия не би могло да бъде квалифицирано като опит за убийство, тъй като З. е действал при условията на неизбежна отбрана, без да е превишил нейните предели или е бил в състояние на афект, поради което и наложеното му наказание е явно несправедливо. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния или от въззивния съд. В съдебно заседание подсъдимият Х. З. и защитникът му адв. С. в поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена. В последната си дума подсъдимият акцентира върху желанието му бъде намалено наказанието, ако не бъде оправдан. Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда № 102/26.03.2015 г., постановена от Софийски градски съд по нохд № 596/2014 г. подсъдимият Х. И. З. е признат за виновен в това, че на 10.07.2013 г., около 23,45 ч. в [населено място] е направил опит умишлено да умъртви Б. И. Б. като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици поради своевременно оказана медицинска помощ, поради което и на основание чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 пр. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода. На основание чл. 59 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода, считано от 14.07.2013 г. до 16.12.2013 г., както и периода от 16.12.2013 г. до 14.05.2014 г., когато спрямо З. е била взета мярка за неотклонение "домашен арест. " На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи изцяло и отделно наложеното му с одобрено от съда споразумение по нохд № 1102/2010 г. на Районен съд - Петрич наказание от четири месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е приспаднат периода на предварителното му задържане, считано от 19.05.2011 г. до 20.06.2011 г. С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски от 3 157,29 лв.. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 565/2015 г. по описа на Апелативен съд - София. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда като при условията на чл. 58 б. "А" вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е намален размера на наложеното на З. наказание на шест години лишаване от свобода, като той е осъден да заплати и направените във възивната инстанция разноски в размер на 1 165,32 лв.. При извършване касационната проверка на обжалвания съдебен акт настоящият състав не намира за основателно твърдението на защитата, че искането за назначаване на нова експертиза за установяване състоянието на афект в подсъдимия е отклонено от апелативния съд без мотиви. В хода на проведеното съдебно следствие по искане именно на адв. С. въззивният съд е назначил тройна - комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, чието заключение е прочетено и след изслушването на вещите лица, въпреки оспорването от страна на защитника е прието. Последвалото ново искане за назначаване на "нова петорна експертиза с нови вещи лица" мотивирано е отклонено, тъй като искането за събиране на доказателства вече е било уважено, като съвсем отделен е въпросът доколко коректно е формулирана поставената задача с оглед предмета на доказване, а и доколко отговорът на поставения в заключението въпрос удовлетворява подсъдимия. В допълнение към изложеното от въззивния състав, следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл. 153 от НПК назначаването на повторна експертиза се допуска, когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Изложените в тази насока твърдения от защитника са декларативни и не обосновават наличието на изискуемите от процесуалния закон предпоставки за това. В проведеното на 23.03.2016 г. съдебно заседание адв. С., оспорвайки методиката за изчисление на загуба на кръв извън болнично заведение е направил и искане за назначаване на съдебно медицинска експертиза, която да установи количеството на загубената кръв от пострадалия - дали е 1,5 литра или 3 литра. Искането е прието за неоснователно, тъй като според съдебния състав колко кръв е изтекла от пострадалия е без съществено значение и без пряка връзка с предмета на доказване по делото още повече, че заключението назначената на досъдебното производство СМЕ е пълно и ясно относно излива на около 3 000 мл. кръв в гръдната кухина на пострадалия следствие пълното прерязване на междуребрената артерия и нараняването на левия бял дроб. В този смисъл проверката на извършените от въззивната инстанция съдопроизводствени действия не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Основното оплакване в пестеливата от към аргументи касационна жалба е свързано с неправилното приложение на материалния закон с оглед отказа на въззивния съд да преквалифицира извършеното от подсъдимия деяние по някой от привилегированите състав по чл. 118 или чл. 119 от НК. Въпреки установените по делото по несъмнен начин факти, а именно, че конфликтът между св. Б. и подсъдимия е провокиран от пострадалия, че пострадалият пръв е нанесъл два удара с нож на подсъдимия, с което му е причинил прободно-порезно нараняване на нивото на VII-мо ляво междуребрие по мишечна линия с дължина на кожната рана 1 см. и порезна рана по кожата на лявото бедро с дължина 1 см., които увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, предходните съдилища са отказали да приемат, че поведението на З. очертава измеренията на "силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие". В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че в съдебната практика е безспорно, че състоянието на "силно раздразнение", не е медицински критерий, а е фактически въпрос, който се изяснява с всички доказателства по делото. Същевременно с това обаче приетите по делото две експертизи - комплексна съдебно психиатрична и психологична от досъдебното производство и тройна КСППЕ в хода на съдебното следствие пред въззвиния съд, са категорични, че при наличието на алкохолно опиване - средна степен /установена 1,9 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта/, в която се е намирал подсъдимия към инкриминирания момент, не може да възникне физиологичен афект, уплаха и смущение. Научно подкрепените заключения на вещите лица са интерпретирани от въззивния, а и от първоинстанционния съд, като невъзможност да бъде обосновано състоянието, в което се е намирал подсъдимият като внезапно и остро проявил се, мощен физиологичен афект, обосноваващ правната квалификация на деянието чл. 118 от НК. В този смисъл, законосъобразно съдилищата са приели, че извършването на деянието под въздействието на алкохол още повече, че З. сам се е поставил в това състояние, не може да обоснове състояние на физиологичен афект, а се касае за състояние на обикновено раздразнение при обикновено алкохолно опиване. Законосъобразно предходните съдебни състави са отхвърлили и доводите за извършване на деянието при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, които се споделят изцяло и от касационния състав. Самият механизъм на причиняване на смъртоносното нараняване от подсъдимия - чрез силен удар с нож в гърба на пострадалия, навлязъл най-малко на около 5 -6 см. в тялото му, като е причинена рана на белия дроб от 3 см., предполага, че противоправното нападение от страна на св. Б. вече е било преустановено. Изцяло декларативно, без обосноваваща го аргументация, се явява и възражението за наличие на реторсия. Претенцията по никакъв начин не е съобразена с конкретиката на настоящия случай - причинена тежка телесна повреда на пострадалия, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, с изискванията на закона и утвърденото разбиране в съдебната практика, която на първо място предполага наличие на еднаква по степен на увреждане и резултат лека телесна повреда. С оглед на гореизложеното настоящият касационен състав приема, че правнооценъчната дейност на инстанциите по фактите не сочи на неправилно приложение на материалния закон и вмененото във вина на подсъдимия престъпление не би могло да бъде преквалифицирано в друг, по-лек престъпен състав. Претенцията за намаляване на наложеното наказание е била отправена и към въззивната инстанция, която след като е направила преценка на съотношението между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия е намалила определената му от първоинстанционния съд санкция от десет на шест години. Касационната инстанция счита, че правилно въззивният съд е отчел наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно, че макар да не е налице състояние на силно раздразнение, то случаят може да се приеме като граничещ с афекта. Същевременно с това настоящият състав счита, че направената корекция на наказанието не отразява в достатъчна степен установеното раздразнение у подсъдимия, следствие на нанесените му две наранявания с нож от страна на пострадалия, което въпреки че не би могло да изпълни с необходимото съдържание изискването за приложението на нормата на чл. 118 от НК, единствено поради наличието на пияно състояние, е в основата на последвалия опит за убийство. В този смисъл определеното при условията на чл. 58 б. "А" вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание от шест години лишаване от свобода следва да бъде намалено на четири години. Така намаленият размер на лишаването от свобода ще бъде съответно на тежестта на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието, както за личната, така и за генералната превенция. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение