Решение № 5846 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1104/2009 г.

Решение № 5846 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1104/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Семра Якуб, против решение № 893 от 06.11.2008 г., постановено по адм. дело № 3884/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е прогласена нищожността на решение № 224 от 24.04.2008 г. на Столичния общински съвет (СОС), по протокол № 11, т. 30 от проведено на 24.04.2008 г. заседание. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение, като се иска отмяната му и на двете основания. Възражението за недопустимост е свързано с обстоятелството, че с влязло в сила определение е постановено прекратяване на производството по отношение точка 2 от оспореното решение на СОС, с която се открива тръжна процедура на описания имот, а с решението е обявена нищожността на цялото решение на СОС. Възражението за неправилност е обосновано с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Ответникът - Венцислав Йорданов Околски, действащ като ЕТ "Франзи-Венцислав Околски", чрез пълномощника си адв. Владикин оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че обжалваното решение за обявяване на нищожността на решение № 224 от 24.04.2008 г. на СОС, по протокол № 11, т. 30 е неправилно. Обявеното в цялост за нищожно решение на СОС съдържа четири точки. По т. 1 е решена отмяна на решение № 180 по протокол № 27, т. 173/2001 г. По т. 2 е решено обявяване търг за продажба на общински недвижим имот, който е бил предмет на отмененото по т. 1 решение от 2001 г. С определение от 02.09.2008 г. по делото, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, жалбата в частта по т. 2 на решението е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Това определение е влязло в сила и е изпратено за прилагане по адм. дело № 5482/2008 г. по описа на същия съд, видно от писмо от 30.09.2008 г. на 34 състав, което андикира спор със същия предмет, с оглед мотивите в прекратителното определение. При постановяване на решението на 06.11.2008 г. решаващия съд не е изяснил в цялост и не е обсъдил всички тези обстоятелства досежно допустимостта и решението не е в съответствие с изведени от това правни изводи. Същевременно е прието, че органът не е бил компетентен да издаде оспореното решение, като обосноваването е досежно решението по т. 1. При тези данни за процесното решение са налице основанията по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Следва да бъде отменено и делото върнато за решаване от друг състав. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд - Административен съд - София-град е образувано по жалба, подадена от Венцислав Околски, като ЕТ "Франзи-Венцислав Околски" против решение № 224, по протокол № 11, т. 30 от дневния ред на 24.04.2008 г. на Столичния общински съвет. Оспореното решение съдържа четири точки - с т. 1 е постановена отмяна на решение № 180, по протокол № 27, т. 173 от 27.07.2001 г., с което е решено да се извърши замяна на общински имот по АОС № 906/1997 г., с имот на Венцислав Околски като ЕТ "Франзи-Венцислав Околски"; с т. 2 от решението е постановено откриването на тръжна процедура за продажба на имота, предмет на отмененото с т. 1 решение от 2001 г.; с т. 3 е възложено на кмета на Столична община да организира и проведе тръжната процедура, при посочената минимална цена и с т. 4 е възложено на кмета на издаде заповед за резултатите от търга и да сключи договор със спечелилия участник. В титулната част на жалбата, както и в петитума й, е визирано цитираното решение в цялост, без да се конкретизира в коя част се обжалва същото, но в обстоятелствената част на жалбата, оплакванията касаят нищожността на решението относно неговата точка 1, като всички факти и доводи са свързани с отмяната на решение № 180, по протокол № 27, т. 173 от 27.07.2001 г. при липса на компетентност затова на издателя на акта. Съдът, с разпореждане от 08.07.2008 г. е оставила жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя на отстрани нередовностите й - да посочи точно седалище и адрес на управление, да посочи в какво се състои незаконосъобразността на оспорвания акт, да представи удостоверение за актуално състояние, както и да посочи и представи всички доказателства, които иска да бъдат събрани. С молба от 22.07.2008 г. указанията са изпълнени, доколкото е посочено точно седалище и адрес, представени са писмени доказателства, удостоверение за актуално състояние, направени са доказателствени искания. По отношение уточнението на жалбата за незаконосъобразността на акта, отново наведените доводи са относно некомпетентност на органа за отмяна на предходното решение на СОС, което е влязло в сила и от което са породени права за жалбоподателя, т. е. визирана е точка първа от решението. Съдът е приел жалбата за редовна и с разпореждане от 25.07.2008 г. е насрочил делото за разглеждане в о. з., конституирал е страните и е дал указания за доказателства. С молба от 31.07.2008 г. жалбоподателят е поискал спиране на провеждането на търга до постановяване на решение по делото. С определение от 02.09.2008 г., по повод молбата за спиране, съдът се е произнесъл и по допустимостта на жалбата, като е приел, че производството е образувано като такова против т. 1 от оспореното решение на СОС. Посочил е, че решенията по т. 1 и т. 2 са две отделни решения, които подлежат на самостоятелно оспорване, предмет на жалбата е самото първото от тях, при което оспорването на решението по т. 2 не е предмет на производството. Независимо от това е приел, че жалбата е недопустима в тази част (по т. 2), тъй като с решението за обявяване на търг се поставя началото на административна процедура, в която на оспорване подлежи само крайният акт, на второ място за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването, тъй като могат да се обжалват само актове, които засягат лицата, а не и такива които биха ги засегнали в бъдеще, поради което съдът е оставил без разглеждане жалбата по отношение т. 2 от оспореното решение и е прекратил производството в тази част, както и е оставил без разглеждане искането за спиране на тръжната процедура и е прекратил производството и в тази част. Така постановеното определение не е обжалвано и е влязло в сила. С оспореното понастоящем с касационната жалба решение, съдът се е произнесъл по процесния акт изцяло, като е постановил нищожността на цялото решение № 224 от 24.04.2008 г., по протокол № 11, т. 30 от 24.04.2008 г. на СОС, без да направи разграничение по характера на отделните точки от същото. При така установените данни, настоящият състав приема, че е налице соченото касационно основание за недопустимост на съдебното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл и по т. 2 от цитираното решение на СОС. Независимо, че прекратителното определение съдържа противоречиви мотиви, относно това кои актове са предмет на произнасяне от съда - в една част от мотивите е посочено, че съдът е приел за предмет на жалбата само т. 1 от решението на СОС и съответно т. 2 е извън предмета на производството, а едновременно с това се е произнесъл по допустимостта на жалбата в частта по т. 2, както и че изводите на съда относно недопустимостта на жалбата в тази част са изцяло неправилни, (което не може да бъде коментирано понастоящем), то определението не е обжалвано и е влязло в сила. Нещо повече, в кориците на делото се съдържат данни, че пред Административен съд- София-град по жалба на същия жалбоподател е образувано друго адм. дело - № 5482/2008 г., по което са изискани данни относно влязлото в сила определение. От справка в сайта на АССГ е видно, че производството по това дело е образувано по жалба, подадена от същия жалбоподател против решение на СОС. Липсват данни за предмета на делото, но посоченото е една индиция, че е налице отделно производство по отношение друга част от същото решение. Въпреки посочените данни, съдът се е произнесъл по цялото решение на СОС, като е постановил неговата нищожност изцяло, съответно по т. 2 от решението се е произнесъл извън предмета на оспорване, който е определен с жалбата и с определението на съда от 02.09.2008 г. Посоченото влече недопустимост на произнасянето в частта по точка 2 от оспореното решение на СОС. (По отношение т. 3 и 4 от решението на СОС липсват оплаквания в жалбата, по която е образувано производството, а и със същите точки само се възлагат правомощия на кмета на СО за провеждане и довършване на процедурата, т. е. същите поначало са извън предмета на производството.) В тази част - по отношение т. 2 от решението на СОС, съдебното решение следва да бъде обезсилено. В останалата част, с която е обявена нищожността на решението на СОС по отношение т. 1 от същото, съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания - необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Фактите по спора са установени правилно, като изводите на съда напълно съответстват на събраните доказателства. Безспорно е установено, че с решение № 180, по протокол № 27, т. 173 от 27.07.2001 г., СОС е решил да бъде извършена замяна на общински недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ общински терен, находящ се на ул. "Бели Дунав" № 8, парцел - V, от кв. 74, с отреждане на обществено жилищно строителство, магазини и озеленяване с площ от около 350 кв. м, по действащия към този момент регулационен план, с жилища, собственост на ЕТ "Франзи - Венцислав Околски". В изпълнение на решението е издадена заповед на кмета на Столична община - № РД-562-79 от 12.04.2007 г., с която е наредено да се извърши замяната, като в заповедта са посочени вече конкретизираните обекти, след приети оценки и другите параметри на замяната - суми за разлика в цените на заменяните имоти, дължимите суми за данъци и такси. Всички дължими суми са внесени по сметка на общината от едноличния търговец. Цитираното решение на СОС и заповедта на кмета на СО са влезли в сила. При тези данни, първоинстанционният съд е изградил извод, че оспореното решение (т. 1 от същото) на СОС, с което същият общински имот е предмет на ново разпореждане е нищожно, тъй като с него е отменен влязъл в сила административен акт, от който са придобити права. Не са налице основанията на чл. 99 и 100 от АПК, само при наличието на чиито хипотези е възможна отмяна на влязъл в сила административен акт. Решението в тази част е правилно и изложените доводи напълно се споделят от настоящата инстанция. С предходното решение на СОС от 2001 г. е решено да бъде извършена замяна на описания общински имот с имоти, собственост на жалбоподателя. Сложният фактически състав на замяната, съдържащ както административни, така и гражданскоправни елементи е приключил в своята административна част - административният акт за замяната, последван и от заповедта на кмета за конкретизиране на обектите е влязъл в сила и е породил своите последици. В ход е и гражданската част, която ще приключи със сключване на договора за замяна, която фаза е извън предмета на административния контрол. Липсва предвидена законова възможност, извън случаите на чл. 99 и 100 от АПК за изменение или отмяна на влязъл в сила административен акт. В настоящия случай, липсват основанията на чл. 99 и 100 от АПК, такива не са и твърдяни от административния орган при вземане на оспореното решение на СОС, в частта му по т. 1. Ирелевантни са обстоятелствата, че за същия имот са заявени нови инвестиционни намерения. Също така без значение е, че е приета нова Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, в която е предвидено при наличие на две заявления за замяна на недвижим имот, задължително да се провежда търг или конкурс. Посоченото е относимо към предстоящи процедури за замяна, които не са проведени и предстои да бъдат проведени по посочения нов ред. В случая е налице влязъл в сила административен акт, с който вече е решено извършването на замяната. Не може да се възприеме твърдението в касационната жалба, че предходното решение на СОС не е влязло в сила, тъй като е отменено с оспореното понастоящем решение, т. е. процедурата по замяната е висяща и правилно е решено същата да се проведе чрез търг, както и че посоченото е в компетентността на СОС. Нито един административен орган няма право сам да отменя или изменя своите влезли в сила актове, извън изрично визираните в чл. 99 и 100 от АПК случаи, които както се установи не са налице. Несъстоятелно е и твърдението, че относно имота, предмет на решенията на СОС от 2001 г. и оспореното понастоящем е налице промяна на статута. Измененията по действащите планове, относно номерацията на имота, съответно отредения парцел и индивидуализацията му, съгласно двете решения, която е различна именно поради разликата в плановете е неотносима. Плановете не са се отразили на собствеността на имота, както и на площта и отреждането му. Безспорно е, че става дума за един и същи имот, като идентификацията му е безспорно и може да се проследи и по различните актове за общинска собственост, издавани последователно за имота, в които съответно са отразени разликите в устройствените планове. Твърденията за неправилност на решението, в частта му, с която е прогласена нищожността на решението на СОС, в частта по т. 1 са неоснователни. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение