Решение № 15591 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2020 г.

Решение № 15591 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Г С Комерс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, против решение № 2508 от 13.05.2020 г. по адм. д. № 1188/2020 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил решение № 92 от 22.08.2019 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България и е върнал преписката за ново произнасяне. Според касатора решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че дружеството е било нередовно призовано за проведеното съдебно заседание на 9.03.2020 г., тъй като призовката е връчена на адреса на представителя по индустриална собственост, а не на адреса по седалището на дружеството. Касаторът оспорва извода на съда за сходство между процесните марки и изпълнение на предпоставките за приложение на чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Твърди, че макар първите букви в сравняваните марки да имат сходна визия, съставните компоненти и цялостното впечатление, което оставят марките, не водят до извод за сходство между тях, тъй като спорната марка въздейства и чрез цветово оформление и графично представяне. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което подадената от "ОМВ Акциенгезелшаф" жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Председателят на Патентното ведомство също обжалва решение № 2508 от 13.05.2020 г. по адм. д. № 1188/2020 г. на Административен съд София-град с твърдения за неговата неправилност поради поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва първоинстанционния извод за сходство между сравняваните марки. Иска отмяна на решението и отхвърляне на подадената от "ОМВ Акциенгезелшаф" жалба като неоснователна. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "ОМВ Акциенгезелшаф", Австрия, оспорва касационните жалби като неоснователни по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, за да се произнесе, установи следното: Административното производство е започнало със заявка за регистрация на марка с вх. № 136523 "DMV", комбинирана, за стоки и услуги в класове 35 и 39 на МКСУ, подадена от "ГС Комерс" ООД. На 28.08.2015 г. е постъпила опозиция от "ОМВ Акциенгезелшаф", Австрия, срещу заявената регистрация. В опозицията е изложено, че дружеството е притежател на по-ранна марка на Европейския съюз № 221598 "OMV", фигуративна, регистрирана на 21.03.2000 г., със срок на закрила до 08.09.2027 г. за стоки и услуги в класове 1, 2, 3, 4, 6, 7, 11, 17, 19, 36, 37, 39, 40 и 42 на МКСУ. Изложени са доводи, че и при двете марки отличителността идва от словния елемент, което, в допълнение към сходството в предлаганите стоки и услуги, обуславя идентичност и сходство на марките, които могат да доведат до вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване с по-ранната марка. Според дружеството марката OMV се ползва с повишена отличителност и известност към март/април 2013 г. - релевантният 5- годишен срок, и използването на новозаявената марка, поради високата степен на сходство между двете, би довело до неоснователно облагодетелстване от отличителния характер и известността на по-ранната марка. С решение от 24.03.2017 г. състав по опозиции към ПВ е постановил пълен отказ за регистрация на заявената марка на територията на Република България. За да постанови решението си, опозиционният състав е разгледал представените по искане за доказване на реално използване на по - ранната марка документи и е преценил, че е налице реално използване за стоките и услугите в класове 1, 4, 19, 36, 37, 39 и 40. "ГС Комерс" ООД е обжалвало пред председателя на ПВ решението на състава по опозиция. С оспореното пред първоинстанционния съд решение председателят на Патентно ведомство е отменил решението по опозиция вх. № 1309281/28.08.2015 г. и е върнал заявката за продължаване на производството по разглеждането й. Първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентния административен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на специалните административнопроизводствените правила. След анализ на приложимите разпоредби съдът е приел за неправилни изводите на органа, отменил е оспорения акт и е върнал преписката на председателя на Патентното ведомство за ново произнасяне със задължителни указания. Касационният съдебен състав, след като провери основателността на наведените от касатора "Г С Комерс" ООД твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати при постановяване на обжалвания съдебен акт, приема същите за основателни. Административният съд София-град е разгледал делото в едно съдебно заседание, проведено на 9.03.2020 г. За това заседание "Г С Комерс" ООД е конституирано като заинтересована страна с разпореждане № 1119/10.02.2020 г. Разпореждането, заедно с призовката за съдебно заседание, е изпратено на това дружество на адреса на представителя по индустриална собственост И. Иванов, посочен от административния орган. В придружителното писмо, с което Патентното ведомство е изпратило административната преписка, е посочен и адреса на седалището на дружеството, който е различен от адреса на ПИС. Изрично в писмото е отбелязано, че то е представлявано от ПИС в административното производство. Призоваването на страна в съдебното производство е по правилото на чл. 138 АПК, вр. с чл. 137, ал. 1 АПК - на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган. В производството пред административния орган дружеството е призовавано чрез ПИС, който обаче не е овластен да извършва процесуални действия пред съд и няма данни по преписката да притежава качество и по чл. 32 ГПК. При данните по делото адресът, на който е изпратена призовката, не е адрес на дружеството, а на ПИС. Това лице обаче не е от кръга, визиран в чл. 32, т. 1 ГПК, вр. чл. 18, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗМГО, ред. ДВ, бр. 98 от 2019 г., всяко лице, което съгласно този закон има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез представител по индустриална собственост. "Г С Комерс ООД, в качеството си на заявител на търговска марка "DMV", е юридическо лице със седалище в страната, с установен и посочен от административния орган адрес. Представителят по индустриална собственост не притежава представителство пред съд, освен ако спрямо него не са налице изискванията на ГПК за това. Съгласно чл. 28, т. 2 от Наредбата за представителите по индустриална собственост, представителят, в зависимост от своята правоспособност, представлява български и чуждестранни физически и юридически лица в производствата пред Патентното ведомство, пред чуждестранни компетентни органи и пред международни и европейски организации при условията на приложимите за тях разпоредби. По преписката няма пълномощно, от което да е видно, че И. Иванов в качеството му на представител по индустриална собственост е овластен да представлява "Г С Комерс" ООД пред Патентното ведомство и пред съдилищата в Република България, за да бъде надлежно призовано дружеството на адреса на ПИС. Ето защо призоваването на "Г С Комерс" ООД като заинтересована страна пред първоинстанционния съд на адреса на ПИС е нередовно. Видно от изготвения протокол на съдебното заседание на 9.03.2020 г., дружеството не е било представлявано по делото. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което води до неговата отмяна. С оглед така приетия от касационния съдебен състав извод, проверка за правилното приложение на материалния закон не следва да бъде извършвана в настоящото производство. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, при спазване на процедурата по редовното призоваване на страните. Разноски за настоящото производство се дължат след постановяване на съдебен акт по съществото на спора. Воден от горното, Върховният административен съд