Решение № 9761 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5335/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез пълномощник юрисконсулт юрисконсулт З. Захариева. Жалбата е срещу решение 873 от 19.03.2025г., постановено по адм. дело 1009/2024г. от Административен съд Русе. С него по жалба на Община Сливо поле е отменено решение за налагане на финансова корекция 03-РД/4349 от 15.08.2024г., издадено от изпълнителен директор на ДФЗ. С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, в което да бъде отхвърлено оспорването. Ответникът Община Сливо поле, чрез процесуалния си представител адвокат К. Ладова, в съдебно заседание и с представена в него писмена защита, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при липса на отменителни основания решението трябва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Русе е било образувано по жалба на Община Сливо поле против решение за налагане на финансова корекция 03-РД/4349 от 15.08.2024г., издадено от изпълнителен директор на ДФЗ. С него на Община Сливо поле е определена финансова корекция (ФК) в размер на 5500 лева без ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по договор 18/07/2/0/00391 от 26.06.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони сума, равняваща се на 5% от стойността на финансовата помощ на одобрени за възстановяване разходи (110 000 лв. без ДДС) по договор за възлагане на обществена поръчка Д-65 от 11.02.2019 г. с изпълнител ДЗЗД Ви Консулт Инженерингс с предмет: Избор на изпълнител за упражняване на строителен надзор по време на строителните дейности, във връзка с изпълнението на строително-монтажни работи на проект: Реконструкция на водопроводната мрежа в с. Голямо Враново и с. Юделник, общ. Сливо поле. Актът е издаден на основание чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, чл. 50, ал. 8 от Наредба 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. С обжалваното решение 873 от 19.03.2025г., постановено по адм. дело 1009/2024г. Административен съд Русе е отменил оспорения пред него акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържал реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът обаче не е споделил изложените от административния орган правни изводи за наличието на соченото от него нарушение на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 46, ал. 1 от ЗОП. Приел е, че възложителят не е ограничил необосновано конкуренцията като не е разделил обществената поръчка на обособени позиции. Административният съд е посочил, че в решението за откриване на процедурата - решението РД-09-760 от 17.09.2018 г., възложителят е посочил мотиви за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции, които напълно обосновавали нецелесъобразността от разделяне на поръчката на обособени позиции. Съдът е отчел, че за обект Реконструкция на водопроводна мрежа в с. Голямо Враново и с. Юделник, общ. Сливо поле е издадено едно общо разрешение за строеж и е приел, че е невъзможно откриването на отделни обществени поръчки с предмет избор на изпълнител за осъществяване на строителен надзор при изпълнение на строежа реконструкция на водопроводната мрежа във всяко едно от селата поотделно. В допълнение административният съд е съобразил, че и обществена поръчка с предмет Проектиране и упражняване на авторски надзор на обект: Реконструкция на водопроводната мрежа в с.Голямо Враново и с.Юделник, община Сливо поле била обявена и възложена без да бъде разделена на обособени позиции. Затова съдът е счел, че след като проектирането на обекта е възприето от управляващия орган като единен и неподлежащ на разделяне предмет на обществена поръчка, най-логичното, законосъобразно и съобразено с принципа за предвидимост, заложен в чл.13 от АПК, поведение на възложителя при откриване на обществените поръчки за съпътстващите СМР дейности, каквато е упражняването на строителен надзор, било неразделянето им на обособени позиции. Обжалваното решението е правилно. Установява се, че процесната безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони, е по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. Според §70 от ПЗР на ЗУСЕФСУ до приключването на програмите за програмен период 20142020г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. С оглед на това приложими са разпоредбите в съдържанието им преди изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), направено с ДВ бр.51 от 2022г., в сила от 1.07.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания, ако води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. В този смисъл административният орган следва да докаже извършено нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право. В разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗУСЕСИФ законодателят е посочил кои са случаите на нередности по т.9, като препраща към Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности). За да наложи финансовата корекция, административният орган е твърдял допуснато нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП вр. чл. 46, ал. 1 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т.3 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Соченото нарушение попада в хипотезата на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ - нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Според чл.2, ал.2 от ЗОП възложителите при възлагането на обществени поръчки нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. А съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗОП при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това. Обосновано първоинстационният съд е приел, че за спорната обществена поръчка не е допуснато нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП вр. чл. 46, ал. 1 от ЗОП. Според съдържанието на чл. 46, ал. 1 от ЗОП разделянето или не на поръчката е в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя. Законовото изискване е само за това, че ако реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, възложителят е длъжен да посочи причините за това в решението за откриване на процедурата. На контрол за законосъобразност подлежи само дали възложителят е изложил мотиви за неразделянето на обществената поръчка на обособени позиции, както е дали тези мотиви са адекватни и съобразени с конкретната поръчка, тъй като ако те не са такива, то тогава е налице също липса на мотиви. Респ. нарушение на чл.46, ал.1 от ЗОП ще е налице само при липса на мотиви когато такива не са изложени въобще или те са в такава степен несъобразени с конкретната поръчка, че също водят до тяхната липса. В този смисъл е и разпоредбата на сочената като нередност т.3 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. В тази т.3 се приема за нередност само липсата на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции. Респ. не и когато административният орган не споделя мотивите на възложителя. Към същата линия на съждения следва да бъде посочена и разпоредбата на чл.196, ал.2, т.2 от ЗОП, в която изрично е посочено, че не подлежат на обжалване решенията за откриване в частта относно мотивите за невъзможността за разделяне на предмета на поръчката на обособени позиции. В случая за спорната обществена поръчка в решението за откриване на процедурата възложителят е изложил следните мотиви за нейното неразделяне на обособени позиции: С оглед възможността за едновременност при изпълнение на възложената работа и от съображение за целесъобразност тя да се извършва контролирано, с оглед осигуряване на качествено и точно изпълнение, с което ще се минимизира причиненото неудобство на местното население. В допълнение възлагането на поръчката, без тя да бъде разделена на обособени позиции, гарантира постигането на този оптимален резултат.. При така изложените мотиви на възложителя за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции не може да се приеме, че мотиви изобщо липсват или че те са толкова неясни, неадекватни и откъснати от конкретната поръчка, че да се приравнят до пълна липса на мотиви. В мотивите на възложителя са изложени мотиви за възможността за едновременност при изпълнение на възложената работа, за контролирано извършване, осигуряване на качествено и точно изпълнение, за минимизиране на причиненото неудобство на местното население и за постигането на оптимален резултат. Тези мотиви са достатъчни, за да бъде изпълнено изискването на чл.46, ал.1 от ЗОП за излагане на мотиви за неразделянето на обществената поръчка на обособени позиции, тъй като в разпоредбата не се съдържа изискване за подробност на мотивите. Затова няма нарушение на чл.46, ал.1 от ЗОП, както правилно е приел първоинстанционният съд. Относно нарушението на чл.2, ал.2 от ЗОП мотивите на административния орган са били за необосновано ограничаване участието на стопански субекти в обществената поръчка само поради неразделянето на обществената поръчка на обособени позиции. Тъй като няма нарушение на чл.46, ал.1 от ЗОП, то и ограничаване участието на стопански субекти в обществената поръчка не е необосновано. Затова няма и нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, както също правилно е приел първоинстанционният съд. Затова няма нарушение при прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, който елемент е част от дефиницията за нередност, регламентирана в чл.2, т.36 от Регламент 1303/2013г. Няма и липса на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции по смисъла на т.3 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Затова не са били налице условията на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. Процесното решение на налагане на такава законосъобразно е било отменено от първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. На основание чл.143, ал.3 от АПК, касаторът следва да заплати на ответника направените в настоящата съдебна инстанция разноски. Претендирана е сума в размер на 2000 лв. Предвид направеното възражение за нейната прекомерност, настоящият съдебен състав, като съобрази мотивите, изложени в решението на СЕС по дело С-438/2022г., и възможността съдът да присъди възнаграждение и под минималния размер, определен от Наредба 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ бр.14 от 2025г.), с оглед, че минималният размер на адвокатското възнаграждение според чл.7, ал.2, т.2 от тази наредба е 850лв., и предвид фактическата и правна сложност на делото, счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 1500 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,