Решение № 12637 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 911/2020 г.

Решение № 12637 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 911/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. и Н. А., чрез адв. Белчева като процесуален представител, срещу решение № 5280 от 05.08.2019 г., постановено по адм. дело № 8860/2017 г. по описа на Административен съд С. – град, с която е отменена заповед № 18-3433/15.05.2017 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - С.. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Е. Г., чрез пълномощника си адв. Асенов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – С. и М. С. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения, различни от изложените в нея: Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на Е. Г. срещу заповед № 18-3433/15.05.2017 г. на началника СГКК - С., с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр. Б., одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, като по заявление на настоящите касатори са нанесени границите на ПИ с идентификатори 02659.2244.3388 и № 02659.2244.3386 в съответствие с границите на УПИ V-2381, кв. 158 по регулационен план на гр. Б. съгласно заповеди от 29.03.1985 г. и от 11.03.2009 г., изразяващо се в нанасянето на нови обекти в КККР с идентификатори 02659.2193.3385, 02659.2193.3386, 02659.2193.3387, 02659.2193.3388 и 02659.2193.3389, както и заличаване на следните обекти с идентификатори 02659.2193.310, 02659.2193.668, 02659.2193.969, 02659.2193.2868 и 02659.2244.201. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, при неспазване на установената форма, тъй като не е мотивирана с фактически основания съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че не са спазени изискванията на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 АПК, тъй като оспорващата Е. Г. не е уведомена за проведеното административно производство, лишена е от възможността да участва в него, както и че органът не е изяснил всички факти и обстоятелства по спора. Като проследява статута на поземлените имоти, предмет на одобреното със заповедта изменение в КККР, достига до извод, че е налице спор между страните за местоположението на границата между имот със стар идентификатор 02659.2193.969 (нов 02659.2193.3385) и имот със стар идентификатор 02659.2193.668 (нов идентификатор 02659.2193.3386), който спор се явява преюдициален за административното производство и подлежи на разрешаване по исков ред. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав констатира, че решението е недопустимо в частта, в която заповедта е отменена извън засягането на границата на ПИ с нов идентификатор 02659.2193.3385, собственост на оспорващата в първоинстанционното производство Е. Г. с намаляване на площта му от 690 кв. м на 667 кв. м. Според § 1, т. 13 ДР ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Съгласно чл. 54, ал. 4 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, придружена от скица-проект, която подлежи на съобщаване по реда на АПК на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. По делото е установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б. са одобрени през 2012 г. Имотът на жалбоподателя пред първата инстанция Е. Г. е нанесен с идентификатори 02659.2193.969 и 02659.2193.309, а този на касаторите - с идентификатори 02659.2193.668 и 02659.2193.310. Предмет на спора между тях е одобрената промяна в границата между ПИ с идентификатори 02659.2193.969 и 02659.2193.668. Видно от мотивната част на оспорения акт и скицата – проект ПИ 02659.2193.309, също собственост на Герасимова, не е в обхвата на одобреното изменение, неговите граници и квадратура не се променят. Отделно от това тя не доказва право на собственост или ограничени вещни права върху останалите имоти с нови идентификатори 02659.2193.3387, 02659.2193.3388 и 02659.2193.3389, предмет на заповедта, поради което няма правен интерес да го оспори в тези части. Недопустимо е да предявява чужди права. Герасимова се явява заинтересовано лице и разполага с активна процесуална легитимация да обжалва административния акт само по отношение на одобреното изместване на границата, с което се намалява площта на собствения й ПИ с нов идентификатор 02659.2193.3385 (стар 02659.2193.969) от 690 кв. м на 667 кв. м за сметка на увеличаване площта на ПИ с нов идентификатор 02659.2193.3386 (стар 02659.2193.668) в тази част. Предвид изложеното подадената от нея жалба срещу заповедта извън частта, в която има правен интерес от оспорването й, се явява недопустима. Като се произнася по същество и отменя административния акт изцяло, съдът постановява недопустимо решение в тази част, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът, че в случая административният орган не полага нужните усилия да събере доказателства, от които да е видно дали исканата от заявителите промяна, изразяваща се в нанасяне границите на ПИ с идентификатор 02659.2193.3386 в съответствие с границите на УПИ V-2381, кв. 158, е свързана с материален спор между засегнатите лица или не. Оспорващата пред първата инстанция не е уведомена за започналото административно производство и е лишена от възможността да направи своите възражения и да представи доказателства. Уведомлението е изпратено на друг адрес, различен от постоянния и настоящ такъв, поради което е неприложимо съобщаването по реда на чл. 61, ал. 3 (отм.); АПК, както правилно приема съдът. Допуснатото от органа нарушение на административнопроцесуалните правила е съществено, тъй като е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 ДР ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 във вр. с § 1, т. 16 ДР на Наредба № РД - 02 - 20 – 5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Такава преценка в случая не е извършена от органа, тъй като в резултат на неучастието на заинтересована страна в проведената процедура, не са събрани относими за спора доказателства, от които да се извърши проверка дали в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и спорната граница между двата имота съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица. В случая административният съд правилно приема, че между заявителите в административното производство и Е. Г. е налице спор за материално право, до чието разрешаване по съдебен ред е налице пречка за удовлетворяване на искането за изменение на кадастралната карта в тази му част. В оспорената заповед като фактически основания за допуснатото изменение са посочени две заповеди за одобряване на регулационен план на гр. Б. - от 1985 г. и 2009 г., без да са изложени съображения от органа в съответствие с кой от тях извършва нанасянето на спорната граница между двата процесни имота. Наведеното от оспорващата в първата инстанция възражение, че границата между тях е отразена точно в одобрената кадастрална карта по материализираната на място ограда и съобразно представения нотариален акт е възражение по собствеността, което е меродавно в рамките на спора за собственост. Непълнотата и грешката при заявеното противопоставяне от вписаното в кадастралния регистър лице като собственик на имота, чиято площ се намалява, следва да се отстрани след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. Ето защо изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта относно изменението на имот с идентификатор 02659.2193.969, който придобива нов идентификатор 02659.2193.3385 и чиято площ се намалява от 690 кв. м на 667 кв. м за сметка на имот с нов идентификатор 02659.2193.3386, е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не е налице соченото от касаторите отменително основание по чл. 209 АПК, поради което решението в тази част като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото - частична основателност на касационната жалба и липса на определен материален интерес по спора, разноските за касационното производство следва да се понесат от страните така, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение