Решение № 4424 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10600/2013 г.

Решение № 4424 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10600/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Диян Желязков, изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП и "КБ Инженеринг" ООД - гр. Варна срещу решение № 1422/04.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3944/2012 г. по описа на Варненския административен съд. Диян Желязков, изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 031200729/16.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 456/04.10.2012 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на "КБ Инженеринг" ООД на данъчен кредит и са установени задължения за ДДС за данъчни периоди на месец декември 2010 г. в размер на 3 000 лв.; за месец януари 2011 г. в размер на 9 980 лв.; за месец април 2011 г. в размер на 4 000 лв.; за месец юни 2011 г. в размер на 13 968,81 лв.; за месец юли 2011 г. в размер на 6 630,40 лв.; за месец август в размер на 13 700 лв. и за месец септември 2011 г. в размер на 13 100 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът подробно е изложил фактическата обстановка, установена по делото и твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесните доставки са реално извършени. Оплакванията за всички доставки обобщено се свеждат до това, че в договорите за СМР с доставчиците не са посочени обектите, на които ще се извършат услугите, както и не било ясно как е възложена работата, а и не са представени доказателства за образователен ценз на лицата и влагане на материалите, необходими за извършване на сочените в протоколи, обр. 19 дейности. Твърди се от касатора, че в частта за доставчиците "Архиком-ММ" ЕООД и "Шугар Пак" ЕООД решението е без ясно изразени мотиви. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне жалбата на "КБ Инженеринг" ЕООД срещу ревизионния в същите части, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба "КБ Инженеринг" ООД - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. "КБ Инженеринг" ООД - гр. Варна обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА № 031200729/16.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 456/04.10.2012 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на "КБ Инженеринг" ООД на данъчен кредит по фактури, издадени от "Брикс ЕС" ЕООД през данъчен период на месец септември 2010 г. за извършване на СМР по договори и авансово плащане и по фактури от "Архиком ММ" ЕООД за извършени СМР за данъчен период на месец юли 2011 г. Релевират се всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания, като касаторът твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички представени в хода на установителното производство писмени доказателства и свидетелските показания. Твърди се също така от касатора, че органът по приходите е могъл да установи дали доставчикът разполага с материална и кадрова обезпеченост, а не да изисква доказателства за това да се представят от получателя по доставките. Не може правото на данъчен кредит според касатора да се отказва и поради факта, че доставчикът не е намерен на посочения от него адрес и не е представил изисканите му документи. Твърди се, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице в частта по доставките от "Брикс ЕС" ЕООД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и да се присъдят направените от касатора разноски пред касационната инстанция. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна е неоснователна, а на "КБ Инженеринг" ООД е основателна поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна. По доставките от "Валачев" ЕООД за данъчни периоди на месеците декември 2010 г. и януари 2011 г. за фактурирани СМР по договор, съдът е обсъдил представените договори от 15.08.2010 г. и от 19.11.2010 г., като от тях не е могъл да направи извод за свързаност между договорите и фактурираните доставки, тъй като нито един от тях не е от 2011 г., но въпреки това е прието в решението, че са налице доказателства за реално извършени доставки на услуги. Този извод съдът е обосновал с представените по делото протоколи, обр. 19 от 21.11.2011 г. към фактура № 106/21.01.2011 г., приемайки, че в тях подробно са описани видовете СМР и обектите, на които те са извършени. Съдът се е позовал и на показанията на свидетеля Неделчев, за които заедно с протоколите, обр. 19 е приел, че кореспондират с предмета на договора от 19.11.2010 г. Относно фактура № 104/23.12.2010 г. съдът отново на база представения протокол, обр. 19 от 23.12.010 г., двустранна сметка № 22 за заплащане на видовете СМР, както и представените копия от трудови договори с петима работници, четири граждански договори, ведомости за заплати и договор за наем на техника и склад, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е направен извод за реално осъществени доставки по процесните фактури. По доставката от "Дик Трейдинг" ЕООД по фактура № 100/29.04.2011 г. за СМР по договор, съдът е приел, че в ревизионния акт са направени незаконосъобразни констатации за отказано право на данъчен кредит поради липса на доказателства за образователния ценз на 5 бр. физически лица на поддоставчика на прекия доставчик. Обсъдено е от съда, че с договора между "КБ Инженеринг" ООД и "Дик Трейдинг" ЕООД е уговорено извършването на СМР на обект "Ведомствена жилищна сграда в с. Езерово", "подмяна на остъкляване в корпусен цех и др. " Съдът въз основа на представените по делото протоколи, обр. 19 от 29.04.2011 г., количествено-стойностна сметка и двустранно подписана сметка № 22 е направил извод, че фактурираната доставка е действително осъществена. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е обосновал извод, че е извършено осчетоводяване на процесната фактура, както и разходите за нея и с оглед описаните по-горе писмени доказателства е прието в обжалваното решение, че правото на данъчен кредит законосъобразно е упражнено. По доставките от "Архиком ММ" ЕООД, обективирани във фактури № 1897/13.06.2011 г., № 1906/27.06.2011 г., № 1968/11.07.2011 г. и № 1894/06.06.2011 г. първоинстанционният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства, установяващи реалното изпълнение на фактурираните СМР на обект "Производствено хале с корпусен цех, административна сграда с работилница и битовки и склад за материали с административна част". За да направи този извод съдът се е позовал на представените по делото 3 бр. договори, сключени на 15.03.2011 г., протоколи, обр. 19 от 13.06.2011 г. и двустранни сметки № 22. Прието е от съда, че фактурите са осчетоводени, което се установявало от съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е изложил мотиви, че доказателствата, представени по делото наистина представляват частни свидетелстващи документи, но те не са оспорени от приходните органи, поради което при необорване на доказателствената им се сила, не се налага противоположен извод, поради което е прието, че данъчният кредит незаконосъобразно е отказан от приходните органи. По доставката от "Шугар Пак" ЕООД по фактура № 140/29.07.2011 г. е прието, че като основание за издаването й са СМР по договор, който е сключен на 15.06.2011 г. От представения по делото протокол, обр. 19 от 29.07.2011 г. и ангажираната двустранна сметка № 22 за изплащане на видовете СМР, е направен извод в обжалваното решение, че фактурираните СМР са извършени и са приети от ревизираното дружество. Установено е от съда, че възлагането на процесните СМР е чрез работници, с които са сключени граждански договори и е пояснено, че няма пречка възлагането на СМР и гражданските договори да са от една и съща дата. По доставките от "Билд Груп Строй" ЕООД са издадени фактури № 12/28.09.2011 г., № 9/10.09.2011 г., № 6/31.08.2011 г. и № 3/12.08.2011 г. съдът е установил, че те са извършени СМР на обекти "Вертикална планировка и част ВиК" и "Жилищна сграда - къща за гости в с. Приселци" - част конструктивна и архитектура. За да приеме, че фактурираните СМР са действително извършени, съдът се е позовал на договор за СМР от 13.06.2011 г. и протоколи, обр. 19 и е обосновал извод, че незаконосъобразно с ревизионния акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Решението в тези обжалвани части е правилно постановено. Процесните услуги, фактурирани от доставчиците "Валачев" ЕООД, "Дик Трейдинг" ЕООД, "Архиком ММ" ЕООД, "Шугар Пак" ЕООД и "Билд Строй Груп" ЕООД са с предмет "СМР по договор". За да се упражни законосъобразно правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по облагаема доставка на услуга, по несъмнен начин трябва да се докаже, че тази услуга е реално осъществена. Това означава, че не е достатъчно да се установи, че за услугите страните по доставките са постигнали съгласие, което е видно от сключените договори с посочените доставчици и фактуриране предмета на стопанската операция. За доставките от всички посочени по-горе доставчици са представени доказателства още в хода на ревизията, от които се установява действителното извършване на СМР-услугите - протоколи, обр. 19, количествено-стойностни сметки и двустранни сметки № 22, които представляват доказателства за извършване на договорените, респ. фактурирани СМР-услуги. За доставчика "Валачев" ЕООД са представените копия от трудови договори с петима работници, четири граждански договори, ведомости за заплати, заповеди за командировки и договор за наем на техника и склад, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че са осчетоводени разходи за външни услуги, за които е извършена конкретизация за кои СМР са. Освен това вещото лице изрично е отразило в заключението си, че не са извършвани разходи, съответно осчетоводявани разходи за други външни услуги, както и че плащанията по фактурите са извършени в брой. Правилно съдът не е възприел констатациите на приходните органи за отказ на правото на данъчен кредит, тъй като те са формирани от установеното в хода на ревизията ненамиране на доставчика, тъй като това обстоятелство само по себе си не може да доведе до непризнаване правото на данъчен кредит за получателя по доставката. След като са представени доказателства за реалното извършване на процесните СМР - протокол, обр. 19 от 23.12.010 г., двустранна сметка № 22 за заплащане на видовете СМР и те не са били оспорени в съдебното производство по реда на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК, не може само въз основа на ненамирането на доставчика на данъчния му адрес, да се обоснове отказ от признаване правото на данъчен кредит за получателя по доставките. За доставките от "Дик Трейдинг" ЕООД правилно първоинстанционния съд е приел въз основа на представените протоколи, обр. 19 от 29.04.2011 г., количествено-стойностна сметка и двустранно подписана сметка № 2, че фактурираните СМР са реално извършени. И при този доставчик е установено от съдебно-счетоводната експертиза, че процесните СМР са осчетоводени. Правилно съдът е изложил мотиви, че не може поради липсата на установявания дали 5 бр. работници на доставчика са разполагали с възможността да пътуват до обектите и къде са пребивавали, да се противопоставят на представените доказателства за реалното извършване на СМР. По аналогични мотиви съдът правилно е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставките на СМР от "Архиком ММ" ЕООД, "Шугар Пак" ЕООД и "Билд Строй Груп" ЕООД, тъй като и за тях от представените по делото доказателства - протоколи, обр. 19, количествено-стойностни сметки и двустранни сметки № 22 се установява реалното извършване на доставките на услуги. Със заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено осчетоводяване на разходите, което наред с изброените писмени доказателства обоснова направения от първоинстанционния съд извод за реалност на доставките. В този смисъл правилно решаващият съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъбразен в тази му част, в която приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, посочени в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на "КБ Инженеринг" ООД. За да отхвърли частично жалбата, първоинстанционният съд е приел, че по доставките от "Брикс ЕС" ЕООД по 3 бр. фактури № 14/06.09.2010 г., № 20/10.09.2010 г. и № 1...07/09.10.2010 г., първите две от които са извършени СМР, а последната за авансово плащане не са ангажирани доказателства - договори, протоколи, обр. 19 и др., от които да се установи реалното извършване на фактурираните доставки. Това според съда не се установява и от показанията на разпитания свидетел Максимов, тъй като от тях не може да се формира извод за реалност по изпълнението на услугите - СМР, а и е преценено в обжалваното решение, че свидетелските показания са твърде общи и не могат да бъдат отнесени към нито една от процесните фактури. Според съда реалността на процесните доставки не се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. По фактури № 1970/18.07.2011 г. и № 1979/29.07.2011 г. с издател "Архиком-ММ" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че не се установява, че СМР по договор от 01.06.0211 г. са извършени. Прието е от съда, че посочения договор не е представен по делото, нито са приложени доказателства, че разходите по фактурите са осчетоводени. Относно свидетелските показания и съдебно-счетоводната експертиза е прието от съда, че с тях също не се установява реалното извършване на доставките. Решението в обжалваните части е неправилно. И по посочените доставки от "Брикс ЕС" ЕООД и от "Архиком-ММ" ЕООД мотивите на съда, за да обоснове посочения правен резултат са, че по делото не са ангажирани доказателства за реалността на процесните СМР, като според съда не са представени нито договори с посочените доставчици, нито доказателства за действителното осъществяване на услугите. В касационната жалба на "КБ Инженеринг" ООД са изложени оплаквания, че още в хода на ревизията са представени от него доказателства, но след това в съдебното производство приходната администрация не е представила в цялост административната преписка и тези доказателства липсват, като за целта с касационната жалба се представят договори и протоколи, обр. 19, количествено-стойностни сметки и др. по повод издадените фактури от "Брикс ЕС" ЕООД. Твърдението на касатора, че още в хода на ревизионното производство са ангажирани доказателства, досежно доставките на СМР от "Брикс ЕС" ЕООД, но не са комплектовани с административната преписка, следва да бъде проверено от първоинстанционния съд. В случай, че се установи, че наистина по вина на приходните органи тези доказателства не са представени на съда, ще следва да се извърши преценка на същите и съдът въз основа на нея да приеме дали законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит или не по фактурите от "Брикс ЕС" ЕООД. Относно доставките на СМР по посочените по-горе 2 бр. фактури от месец юли 2011 г. от "Архиком ММ" ЕООД, наистина както твърди касатора в делото (в папките-приложения) съществуват двустранно подписани протоколи от 18.07.2011 г. и от 29.07.2011 г., които не са обсъдени от съда. Нещо повече изрично в мотивите на обжалваното решение е посочено, че такива доказателства не са ангажирани. Това налага отмяна и в тази част на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав относно непризнатото право на приспадане по фактури 3 бр. фактури № 14/06.09.2010 г., № 20/10.09.2010 г. и № 1...07/09.10.2010 г., издадени от "Брикс ЕС" ЕООД и относно 2 бр. фактури № 1970/18.07.2011 г. и № 1979/29.07.2011 г. с издател "Архиком-ММ" ЕООД, като съдът следва да постанови решение в тази част след обсъждане на доказателствата, посочени по-горе, както и да установи дали доказателствата за извършени СМР по посочените фактури от "Брикс ЕС" ЕООД са били представени в хода на ревизионното производство, но не са били включени в административната преписка, изпратена на съда. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че в обжалваните от "КБ Инженеринг" части, решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено и делото в тези части да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. Относно искането на "КБ Инженеринг" ООД за разноски, няма данни в касационното производство такива да са направени за адвокат, а в частта, която делото се връща за ново разглеждане, новият съдебен състав ще се произнесе по разноските, включително и пред настоящата касационна инстанция в зависимост от изхода на делото. На дирекция "ОДОП" - гр. Варна предвид изхода на делото не се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,