Решение № 5856 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11955/2009 г.

Решение № 5856 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11955/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Аспарухово", община Варна, чрез процесуален представител юрк. Маринова, против решение № 466 от 1.07.2009 г. по адм. дело № 1634/2006 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне от касационната инстанция по съществото на спора, като потвърди оспорения административен акт. Алтернативно се прави искане, в случай че съдът установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила, делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Против същото решение е постъпила и втора касационна жалба от Симеонка Иванова Димитрова, чрез процесуален представител адв. Стоянова, с която се възразява не срещу самото съдебно решение като краен резултат, а срещу съображенията на съда, обосновали постановяването му. Ответниците - Алекси Стоянов Иванов и Станка Стоянова Първанова не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на кмета на район "Аспарухово", община Варна. Счита, че съдебното решение е неправилно. С него оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна по съображение, че молбата за оценка, по повод на която е издадена, е подадена след 30-дневния срок по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.2009 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, който бил с преклузивен характер. От редакцията и тълкуването на цитираната разпоредба не може да бъде изведен подобен извод. Напротив, от тях следва, че срокът по ал. 1, както и този по ал. 2, относими съответно за страните и за администрацията, са инструктивни. С оглед на това, счита, че съдебното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съдебен състав за решаване на спора по същество. По отношение на касационната жалба, подадена от Симеонка Иванова Димитрова, представителят на Върховната административна прокуратура счита, че същата е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая решението е благоприятно за жалбоподателката и тъй като на обжалване подлежи решението, а не мотивите към него (чл. 236, ал. 2 ГПК), тя няма правен интерес да обжалва съдебния акт. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба на Симеонка Иванова Димитрова за процесуално недопустима за разглеждане по същество поради следното: Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба на Симеонка Иванова Димитрова, бивша ползвателка, против заповед № Г-ПР-387/21. 06.2006 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна, с която е одобрена оценка в размер на 546 лв. на извършени подобрения в частта от имот № 356, попадаща в имот № 2391 по плана на новообразуваните имоти на местност "Ракитника", землище кв. Галата. С обжалваното в настоящото производство решение съдът е отменил посочената заповед. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК "право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно". В конкретния случай постановеното решение не е неблагоприятно за касаторката. Съдебното решение е в нейна полза, тъй като именно по нейна жалба заповедта на кмета на район "Аспарухово" е била отменена. Отделен е въпросът, че е недопустимо да се обжалват само мотивите на едно съдебно решение, без да се обжалва диспозитива. Съдебното решение е държавен правосъден акт, т. е. едностранно властническо изявление на съда, което разрешава правния спор, като установява какво е действителното правно положение между спорещите страни и ги задължава да се съобразяват с него. Решението, което се обявява по смисъла на закона трябва да съответства на диспозитива му а мотивите, макар и да са материализирани заедно с него в един и същ документ, не са част от решението. Мотивите всъщност са съображенията на съда, в резултат на които е стигнал до правния извод, отразен в диспозитива. Мотивите или само част от тях не подлежат на самостоятелно обжалване. С оглед на така изложените съображения касационната жалба на Симеонка Иванова Димитрова е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено на основание чл. 215, т. 4 от АПК във вр. с чл. 210, ал. 1 от АПК, като в тази си част решението е с характер на определение. Касационната жалба на кмета на район "Аспарухово", община Варна е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил заповед № Г-ПР-387/21.06.2006 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна, като е приел, че същата е издадена по повод на заявление, подадено след изтичане на тридесетдневния срок от датата на влизане в сила на ПНИ съгласно § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, който срок е квалифицирал като преклузивен. Оттам е достигнал до извода, че след изтичането му правото на ползвателя да иска оценяване на подобренията и трайните насаждения в имота, възстановен по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е преклудирано, на което основание е отменил административния акт, тъй като административният орган изобщо не е следвало да разглежда и да се произнася по просрочената молба за оценка. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Незаконосъобразна е правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, относно характера на срока, уреден в разпоредбата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съгласно този текст правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба за оценка до кмета на общината, която съдържа данни за имота и за подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и за ползвателя. В случая производството е започнало по молба на бившия собственик, комуто е признато право на възстановяване и съответно на това основание с плана на новообразуваните имоти (ПНИ) е отреден имот № 2391. Срокът, в който правоимащият може да поиска изготвяне на оценка не може да преклудира вече признатите му права, поради което следва да се приеме, че този срок има инструктивен характер и цели дисциплиниране на страните в административното правоотношение. В този смисъл изводите на съда, че с изтичане на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16. 12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е преклудирано правото на бившия ползвател да иска оценяване на подобрения, отредени в имот за бившия собственик, са незаконосъобразни и необосновани. Това негово материално право е възникнало с отреждането по плана на новообразуваните имоти и след влизането му в сила разпореждането на този стабилен административен акт е задължително както за адресатите му, така и за административния орган, който следва да приключи производството с оценка, изготвена по реда на § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е стигнал до различни правни изводи относно характера на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и само на това основание е отменил оспорения акт, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Настоящият състав приема, че следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, която е установила, че оспорената оценка на подобренията и трайните насаждения не е определена правилно. Съобразно заключението на тази експертиза предмет на оценка са трайните насаждения в имот пл. № 356 по КП на м. "Ракитника", представляващ имота на ползвателя и понастоящем попадащ частично (314 кв. м) в границите на новообразуван имот № 2391, отреден на бившия собственик. Стойността на насажденията в оценяваната част от имота е 578 лв., докато в оспорената заповед същата възлиза на 546 лв. Това заключение е било оспорено от процесуалния представител на жалбоподателката и е допусната тройна съдебно-агрономическа и техническа експертиза, която да оцени всички подобрения на терена, а вещото лице - агроном да даде точна оценка на трайните насаждения. В последното съдебно заседание обаче процесуалният представител на жалбоподателката изрично е заявил, че се отказва от допуснатата тройна експертиза. По тази причина настоящият състав намира, че не се налага връщане на делото за ново разглеждане, а следва да се произнесе по същество и да измени оспорената заповед, като оценката бъде увеличена от 546 лв. на 578 лв. По изложените съображения обжалваното от страна на кмета на район "Аспарухово" община Варна съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да се измени оспорения административен акт като се увеличи определената оценка от 546 лв. на 578 лв. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 от АПК, както и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,