Решение № 2897 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2011 г.

Решение № 2897 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Пловдив, чрез председателя Илко Илиев и проц. представител адв. Иво Стойчев против Решение № 1447/18.08.2011 г. и по частна жалба от същия жалбоподател против Определение № 5503/05.10.2011 г., с което е допълнено решението в частта за разноските, постановени по адм. д. № 2833/2010 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска тяхната отмяна. Писмени възражения по жалбите са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението и определението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Боян Александров Станоев против Решение № 391/п/, обективирано в Протокол № 28/14.10.2010 г. на ОС Пловдив, с което е одобрен ПУП-ПУР "Жилищен парк Марица-север", Пловдив в частта му досежно собствения на жалбоподателя имот с идентификатор 56784.501.340 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК. Съдът е отменил Решение № 391/п/ в обжалваната му част като незаконосъобразно. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Изяснено е в хода на съдебното производство, че в оспорената част на плана и в нарушение на разпоредбите на чл. 103, ал. 4 и чл. 107, т. 1 ЗУТ - собственият на жалбоподателя имот не е съобразен с действащия ОУП от 2007 г., съобразно който ПИ 56784.501.340 попада в терен, определен за социална инфраструктура - образование, както и по ОУП не е предвиден биокоридор в който този ПИ да попада. Приетото от РИОСВ Пловдив решение за създаване на буферна зона, съгласувано с ОЕСУТ, следва да бъде отразено и в ОУП и не може да преодолее ограниченията, посочени в чл. 103, ал. 4 от Закона. Не на последно място е и въпросът за законовата опора - Раздел IV "Буферни зони" в Закона за биологичното разнообразие е отменен - ДВ, бр. 88/2005 г. Частната жалба е неоснователна, тъй като искането за заплащане на съдебни разноски е направено своевременно и при спазване на правилата на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, по делото е представен договор за правна помощ, в който е посочен размерът на възнаграждението на адвоката. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от страна на касатора - ответникът по касационната жалба ще следва да заплати направените от Боян Станоев разноски за един адвокат в размер на 540 лв. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав