Решение № 6639 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2019 г.

Решение № 6639 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Асенов против решение № 1357 от 19.06.2019 г., постановено по адм. д. № 321/2019 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на О. М., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на Й. Асенов против заповед № РД-09-93/16.01.2019 г. на кмета на О. М., с която на основание чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "паянтова сграда" с размери 7, 80/4, 00 м. и височина 2, 10 м., изпълнен с тухлени стени без колони, греди и плоча и покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди, без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатор 11845, 17. 20 по КККР на с. В., община М., област П.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че по твърдението за осъществена дискриминация с оспорената заповед, не е осъществена пряка или непряка дискриминация по отношение на жалбоподателя. Излага съображения, че не е налице нарушение на Е. К. за правата на човека и основните свободи. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е пета категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство върху терен частна общинска собственост. Констативният акт е съобщен по надлежния ред. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Със съставения констативен акт и приложената скица е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констатациите в акта не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Не е спорно по делото, че Асенов е извършител на строежа, а имотът върху който е изграден е частна общинска собственост с предназначение – земеделска земя. Правилно първоинстанционният съд приема, че процесната паянтова сграда съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден в чужд имот, без учредено право на строеж и без необходимите строителни книжа и като такъв представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ като това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Следователно изводът на съда, че е налице незаконен строеж, е законосъобразен. П. А. съд гр. П. приема, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, предвид твърдяната година на извършване на строежа – около – 1985 г. Строежът е построен върху земеделска земя, чужда собственост, без промяна на предназначението й, без учредено право на строеж и без да е одобрен ПУП. Строежът не отговаря и на изискванията на нормите на чл. 40, ал. 2 ЗТСУ (отм.); вр. чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ отм. (в редакцията му към годината на извършване на строежа), както и не сега действащите разпоредби. Ето защо изводът на съда, че строежът не е търпим е законосъобразен. Предвид годината на извършване на строежа § 127, ал. 1 ПРЗ ЗИД ЗУТ е неприложим. В касационната жалба жалбоподателят не оспорва изводите на първоинстанционния съд относно наличието на незаконен строеж и че същият не е търпим, а основното му твърдение е, че разрушаването на процесната сграда "жилище", съставлява нарушение на правото му на неприкосновеност на жилище, позовавайки се на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Доводът на касатора е неоснователен. От представените по делото доказателства е видно, че същият оспорва и други заповеди за премахване на незаконно строителство на сгради, осъществени в същия и други имоти в с. В. и не ангажира доказателства, че процесния строеж е единствено и основно жилище, поради което и издадената заповед не съставлява намеса в правото му на неприкосновеност на жилището. Освен това на касаторът през 2004 г. му е отстъпено възмездно право на строеж върху общински УПИ за построяване на жилищна сграда, но същият не се е възползвал от тази възможност, поради което не е налице непропорционалност на разпореденото с оспорената заповед. Съдът излага подробни мотиви за съответствие на оспорената заповед с принципът за съразмерност, съдържащ се в чл. 6 АПК, както и с чл. 8 ЕКЗПЧОС, които мотиви съобразно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът приема, че твърденията за осъществена дискриминация, са неоснователни. Жалбоподателят не представя факти въз основа, на които да се направи предположение, че е налице дискриминация, поради което и доказателствената тежест по чл. 9 от Закона за защита от дискриминация не преминава върху ответната страна и дискриминация, пряка или непряка, не е доказана. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Й. Асенов да заплати на О. М. сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,