Решение № 2274 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9361/2010 г.
ВАСII отделение15.02.2011 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
Оставя без разглеждане касационната жалба на Мехмед Салих Мандраджи срещу решение № 198 от 18.05.2010 г., постановено по адм. д. № 174/2010 г. по описа на Административен съд Пазарджик и прекратява производството по адм. д. № 9361/2010 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в тази част. Оставя в сила решение № 198 от 18.05.2010 г., постановено по адм. д. № 174/2010 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Решението в частта му, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му. В останалата част решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2274 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9361/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ибрахим Салих Мандраджи от с. Света Петка, община Велинград срещу решение № 198 от 18.05.2010 г., постановено по адм. д. № 174/2010 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ПЗ-07/12.03.2010 г. на началник сектор Пазарджик при РДНСК - Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Постъпила е и касационна жалба от Мехмед Салих Мандраджи, подадена по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК против решение № 198 от 18.05.2010 г., постановено по адм. д. № 174/2010 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В тази касационна жалба също се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът началник сектор Пазарджик при РДНСК - Южен централен район, чрез юрк. Диана Савова, намира за неоснователни подадените касационни жалби. Останалите ответници - Айше Салих Али и Марияна Алдинова Скендерова, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Алтернативно поддържа и становище за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. I. По касационната жалба на Ибрахим Салих Мандраджи: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Пазарджик Ибрахим Салих Мандраджи е оспорил заповед № ДК-02-ПЗ-07/12.03.2010 г. на началник сектор Пазарджик при РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Жилищна сграда", реализиран от Ибрахим Мандраджи в УПИ ХХХ-75, кв. 10 по плана на с. Света Петка, община Велинград. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената пред него жалба. Решението е правилно. Изводите за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото е установено, че през 2008 г. Ибрахим Мандраджи е започнал строителството на двуетажна жилищна сграда в УПИ ХХХ-75, кв. 10 по плана на с. Света Петка, община Велинград въз основа на отстъпено от съсобствениците на недвижимия имот право на строеж. Установено е също така, че за извършеното строителство не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по всички хипотези на § 16 от ПР на ЗУТ. Представените в касационното производство писмени доказателства са неотносими към правилността на обжалваното съдебно решение. Обстоятелството, че касаторът е представил за одобрение проект за жилищна сграда и е направил искане за издаване на разрешение за строеж, не променя изводите на съда относно наличието на извършен незаконен строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. II. По касационната жалба на Мехмед Салих Мандраджи: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 3 от АПК, но е недопустима за разглеждането й по същество. Единственото основание, от което възниква правото на касационно обжалване е решението да е неблагоприятно за касатора. Правото да подават касационна жалба принадлежи на страните по делото - чл. 210, ал. 1 от АПК, и на лицата, за които решението има сила и е неблагоприятно, но не са участвали в делото - чл. 210, ал. 2 от АПК. Мехмед Мандраджи се позовава на разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от АПК, като твърди, че постановеното решение има сила спрямо него и е неблагоприятно. В случая тези предпоставки не са налице. Както беше посочено по-горе, установено е, че незаконният строеж е извършен само от Ибрахим Мандраджи въз основа на учредено в негова полза право на строеж от останалите съсобственици на недвижимия имот, в който се намира строежа, сред които е и Мехмед Мандраджи. Административното производство по премахване на незаконен строеж се развива между извършителя на незаконното строителство и административния орган, издал заповедта за премахване. Няма основание в случая като страни по делото да бъдат конституирани останалите съсобственици на недвижимия имот, сред които е и Мехмед Мандраджи, тъй като няма данни техните права или законни интереси да са засегнати от оспорения административен акт. Обстоятелството, че част от съсобствениците на имота са били конституирани без основание като заинтересувани страни по делото, не обосновава правото на останалите, които не са били конституирани, да подават касационни жалби. С оглед горното подадената от Мехмед Мандраджи касационна жалба ще следва да оставена без разглеждане като недопустима, а образуваното въз основа на нея производство ще следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, чл. 159, т. 4 във връзка с чл. 228 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,