Решение № 2927 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10682/2013 г.

Решение № 2927 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10682/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Махди Хусейндад Али Джома е подал касационна жалба срещу решението от 13.06.2013 г. по адм. дело № 4625/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 255/22.02.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. По делото е установено, че Махди Хусейндад Али Джома, гражданин на Афганистан, по народност - хазариец, по вероизповедание - мюсюлманин шиит, е подал до Държавната агенция за бежанците молба № ЛМ-430/19.01.2012 г. за предоставяне на статут. Към момента на подаването на молбата за закрила и по време на административното производство чужденецът е бил непридружен и непълнолетен. От проведените интервюта с него е установено, че е пристигнал нелегално в България от Турция през месец януари 2012 г. Негова цел била Италия, а след това Германия, но бил заловен в България и затова подал молбата за закрила. Пред итервюиращите Махди Хусейндад Али Джома разказал, че е сирак без баща и е живеел с майка си и сестра си, за които се чувствал отговорен. Напуснал Афганистан, когато бил на 9 години. Живял е в Иран до отпътуването си. Напуснал страната, за да намери работа и да осигури средства за семейството си. Докато живеел в Афганистан, Махди Хусейндад Али Джома нямал конкретни проблеми, освен това, че талибаните тормозели хазарийците. Заявил е, че не е участвал в групировки и не е бил преследван от официалните власти в държавата по произход. С решение № 255/22.02.2013 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца с мотиви, че липсват законовите основания за удовлетворяване на искането му. Административният съд, пред който било оспорено решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, направил извод, че aдминистративния орган е изпълнил задължението си по чл. 8 от Директива 2004/83 и е оценил коректно обстановката в Афганистан. Съдът отбелязъл, че в рамките на производството е бил спазен чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците. Съдът приел, че чужденецът не бил застрашен, ако се завърне в родината си, тъй като не са били установени нарушения на основните му права, пораждащи страх от преследване, както и наличието на реална опасност от посегателства срещу личността му. Административният съд отбелязъл, че чужденецът е гражданин на трета държава - Афганистан и поради това за правното му положение е приложима общата политика в областта на убежището, развивана от Европейския съюз съгласно чл. 78, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Постановеният отказ по решението на председателя на Държавната агенция за бежанците бил счетен за законосъобразен, тъй като липсвали законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С тези мотиви съдът отхвърлил жалбата на Махди Хусейндад Али Джома срещу решение № 255/22.02.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Касационната инстанция намира, че административният съд е приложил точно материалния закон. Фактите в бежанската история на чужденеца не съставляват основание за предоставяне на статут по Закона за убежището и бежанците. Изводът на административния съд за отсъствието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е обоснован при липсата на извършени спрямо чужденеца действия, съставляващи преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците. Бежанската история не съдържа факти за преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, което да породи основателен страж у кандидата за статут. Чужденецът не се позовава и на обстоятелства за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход, както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Самият той е заявил, че не е имал проблеми с властите в Афганистан, а причината, поради която напуснал Иран, била свързана с по-големите възможности за намиране на работа в други държави с цел да осигури финансово семейството си. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд