Решение № 932 от 15.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3455/2007 г.

Решение № 932 от 15.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3455/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 218и във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение от 25.07.2003 г. по гр. д. № 4074/1999 г., Софийският градски съд е отменил първоинстанционното решение от 15.01.1996 г. по гр. д. № 6093/1993 г. на СРС, 47 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и вместо това е постановил решение по същество, с което е признал за установено по отношение на Е. К. Д. и Т. М. Ш., че праводателят на С. В. С. и И. В. Т. - В. С. Н. е бил собственик по наследство и давност на част от нива в местността "Л", цялата при съседи: Милан Н., Ц. Т. и Б. С. към момента на образуване на ТКЗС, която част е от 460 кв. м., заключена по контур АБВГДЕА, от имоти с пл. № № 251 и 251 а от кадастрален лист 239, по неодобрения кадастрален план на Модерно предградие- О. част, изработен през 1972 г., съгласно приложена скица на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. Срещу така постановеното въззивно решение са подадени касационни жалби и от двете страни. Ищците С. В. С. и И. В. Т. поддържат, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е обсъдил приетите по делото съдебно-технически експертизи, не се е съобразил с разпитаните по делото свидетели, както и за неправилност на решението -касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в"ГПК. Молят решението да бъде отменено в частта, в която искът им не е уважен и да бъде постановено ново по съществото на спора решение, с което да се уважи изцяло предявения иск. В жалбата на ответниците Е. К. Д. и Т. М. Ш. са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че имота на ищците е съседен на техния, но не е идентичен. Молят за отмяна на решението в частта, в която е уважен иска с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и произнасяне по съществото на спора, като се отхвърли предявения иск. Ответниците Е. К. Д. и Т. М. Ш. са депозирали по реда на чл. 218г ГПК (отм.)писмен отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба, като твърдят, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Твърдят, че техните имоти никога не са били включени в блок на ТКЗС и затова не могат да се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ. Оспорват идентичността на имота на ищците с техния имот. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) За да постанови своето решение въззивния съд е приел, че наследодателят на ответниците К през 1947 г. е придобил в процесната местност "Л" нива с площ от 1000 кв. м., която е част от нива с площ от 3700 кв. м., а неговата съпруга Т е купила 500 кв. м. от същата нива, но съпоставяйки съседите се установява, че тази площ не е съседна на частта на съпруга й. Съдът приема, че имотът на ищците се намира между имота на Б. Й., който е продал имота на наследодателя на ответниците и имота на наследниците на М. Н. От установеното от заключението на вещото лице П., че имота на праводателя на ищците е бил 1000 кв. м., а към настоящия момент е 1500 кв. м., е прието, че около 500 кв. м. от имоти с пл. № № 251 и 251 а е бил собственост на праводателя на ищците. Наследодателят на ищците по представена опис-декларация към момента на образуване на ТКЗС е притежавал нива с площ от 1300 кв. м., но от тях индивидуализирани са само около 500 кв. м., които са посочени по контура АБВГДЕА от вещото лице. При тези доказателства съдът е приел от правна страна, че имотът на ищците е частично индивидуализиран по контурите, посочени от вещото лице. Имотът е придобит от наследодателя на ищците на основание давност, продължила повече от двадесет години, като същият е присъединил владението на своя баща. Индиция за твърдяна давност е и опис-декларацията на В. Н., който е внесъл през 1950 г. в ТКЗС нива в местността "Л" с площ от 1.300 дка. По отношение на ответниците е приел, че същите не се легитимират като собственици на процесната част от имота, поради това, че закупените от техните наследодатели имоти не са съседни. Следователно разликата, която се появява от 1000 кв. м. до 1460 кв. м. не е собственост на ответниците. Поради изложеното въззивния съд е приел, че жалбата е частично основателна, отменил е решението на районния съд и е уважил частично предявения иск. С определение от № 667 от 03.08.2005 г. ВКС IV ГО, след като установява, че по делото липсва скицата към допълнителната съдебно-техническа експертиза, приподписана от състава на въззивния съд, която е неразделна част от решението и два броя скици, описани в приетата по делото основна съдебно-техническа експертиза, е прекратил производството и върнал делото на СГС за възстановяване на посочените скици. Въззивният съд с определение от 07.07.2006 г. е възстановил скиците към СТЕ, но е отказал да възстанови скицата, приложена към допълнителната СТЕ, която е приподписана като неразделна част към решението на въззивния съд. В настоящия случай скицата към допълнителната СТЕ, която е неразделна част от решението, липсва, поради което съдът приема, че липсва и част от диспозитива на решението. Въззивният съд следваше след връщане на делото с дадените конкретни указания от ВКС, при невъзможност да се възстанови скицата към допълнителната експертиза, да назначи нова такава с вече поставени по делото задачи. Липсата на тази скица не дава възможност да се извърши касационна проверка по съществото на спора, поради което решението на СГС следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. При това разглеждане въззивния съд следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да индивидуализира процесния имот, като съпостави кадастралните планове, касаещи процесния имот, изготвени съответно през 1952 г. и през 1972 г. На това основание следва да се приема, че обжалваното решението е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, което по смисъла на чл. 218, ал. 1 б. "в" ГПК е основание за неговата отмяна. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение