Решение № 14323 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2016 г.

Решение № 14323 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба /именувана "въззивна жалба"/ на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез адвокат Г. Н., против решение № 2051 от 25.03.2016 г. по адм. дело № 2848/2015 г. на Административен съд С. - град, второ отделение, 30 състав, с което е отменена заповед № РД 11-295/17.02.2015 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ/, с която е отменена Заповед № РД-11-1773/11.11.2014 г. за временна употреба на нелицензиран за употреба имунологичен ВМП "BLUEVAC-4", с временен лиценз за употреба за една година № 1704ESP/26.02.2014 г. по жалба на ЦЗ Ветеринариа СА /CZ Veterinaria, S. A./, с регистриран адрес Л. Р. Т., 36400 Пориньо, Поневедра, Испания, регистриран в търговския регистър на Поневедра с уникален номер А36201259. Касаторът поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Навежда доводи, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД 11-295/17.02.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ е от категорията административни актове, неподлежащи на контрол по реда на раздел I -Индивидуални административни актове от АПК. Излага съображения, че съдът необосновано е приел, че направеното искане за прекратяване на делото от ответната страна пред първата инстанция е неоснователно и съдът е следвало да прекрати делото предвид представения в хода на производството лиценз за времена употреба по реда на чл. 228а от ЗВМД със заявител "А.-Ф." ООД и производител CZ Veterinaria, S. A., с оглед факта, че жалбоподателите притежават валиден лиценз за същия продукт. Навежда доводи, че мотивите, на които се основава АССГ са неясни и нелогични, като същите в тяхната цялост не водят до направения от съда извод за отмяна на заповедта. Твърди, че направената претенция от жалбоподателя пред първата инстанция за заплащане на адвокатско възнаграждение не следвало да бъде уважена, тъй като липсвали доказателства за договорен размер на възнаграждението и реално извършено плащане. Моли решението да бъде отменено и да се остави в сила обжалваната заповед, като не бъдат присъждани разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба ЦЗ Ветеринариа СА /CZ Veterinaria, S. A./, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилен е извода на АССГ, че производството в процесния случай се е развило по реда на чл. 99 от АПК предвид влязлата в сила Заповед № РД-11-1773/11.11.2014 г. за временна употреба на нелицензиран за употреба имунологичен ВМП "BLUEVAC-4". Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД 11-295/17.02.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 320 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) в ред. до ДВ, бр. 7/2013 г. изпълнителният директор на БАБХ е оправомощен при усложнена епизоотична обстановка, да разреши временно употребата на нелицензиран за употреба имунологичен ВМП при липса на подходящ лицензиран ВМП, след като уведоми Европейската комисия за условията, при които продуктът ще се употребява. След като в случая с оспорената заповед е отменена предходна заповед, издадена по реда на чл. 320 от ЗВМД от изпълнителният директор на БАБХ, то именно същия орган съгласно чл. 99 АПК, предл. последно, е компетентен да издаде оспорения пред АССГ акт. Съгласно чл. 99 АПК, при наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт /какъвто е заповедта по чл. 320 от ЗВМД/, който не е оспорен по съдебен ред и ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред/в настоящата хипотеза/, може да бъде отменен от органа, който го е издал, при наличие на конкретно посочените условия по т. 1-т. 7 на чл. 99. Законосъобразен е крайният извод на съда за допустимост на жалбата- оспорващият е страна в приключило административно производство по издаване Заповед № РД-11-1773/11.11.2014 г. за временна употреба на нелицензиран за употреба имунологичен ВМП "BLUEVAC-4", с временен лиценз за употреба за една година № 1704ESP/26.02.2014 г., по жалба на ЦЗ Ветеринариа СА /CZ Veterinaria, S. A./, което е завършило с позитивен за страната ефект, обосноваващ и правният му интерес от обжалване на негативната за него заповед по чл. 99 АПК- чл. 104 АПК вр. чл. 147, ал. 1 от АПК. Правният интерес произтича и непосредствено от факта, че оспорващия е единствен притежател на временен лиценз за употреба за една година № 1704ESP/26.02.2014 г. за продукта ВМП "BLUEVAC-4" и съответно производител на субстанцията. Законосъобразно е заключението на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, тъй като същата е издадена при липса на фактически и правни основания-съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В оспорената заповед е посочено, че се издава на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ. Цитираните текстове касаят правомощия на изпълнителния директор на БАБХ, като ръководещ и представляващ агенцията, и не представляват относими правни основания към развилото се конкретно материалноправно отношение свързано с хипотезата на чл. 320 ЗВМД и чл. 99 от АПК. Действително, посочването на погрешно правно основание или липсата на такова не обвързва съда, но в конкретния случай в акта липсват и каквито и да са фактически основания, въз основа на които да е възможна проверка за неговата законосъобразност. Такива не се съдържат и представената от органа административна преписка. Доколкото в процесния случай оспорената заповед е издадена в производство по чл. 99, т. 1 от АПК /възобновяване на производства по издаване на индивидуални административни актове по инициатива на административния орган/, в същата не са посочени причините, поради които е наложено преразглеждането на вече влязъл в сила индивидуален административен акт. Не може да се установи дали при издаването на Заповед № РД-11-1773/11.11.2014 г. за временна употреба на нелицензиран за употреба имунологичен ВМП "BLUEVAC-4" е било нарушено някое от изискванията за законосъобразност, или се касае за други причини, извън предпоставките по чл. 99, т. 1 от АПК. Допуснатото нарушение на формата е нарушение от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като накърнява правото на защита на засегнатото от акта лице, което фактически не е уведомено за причините, довели до отмяна на Заповед № РД-11-1773/11.11.2014 г. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Същите биха били относими в производство по оспорване на Заповед № РД-11-1773/11.11.2014 г. за временна употреба на нелицензиран за употреба имунологичен ВМП "BLUEVAC-4". По отношение на цитираната заповед, издадена по реда на чл. 320 от ЗВМД, не е налице изключение по см. на чл. 22, ал. 1 от АПК вр. чл. 120 КРБ. Не е предвидено в ЗВМД или друг специален закон акта по чл. 320 от ЗВМД да се издава или изпълнява незабавно, нито е предвидено специално производство с оглед неговото естество, за да се приеме, че неприложим и реда по чл. 99 от АПК. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповед № РД 11-295/17.02.2015 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, при което Административен съд С. - град е постановил обжалваното решение в съответствие с приложимите законови норми. Доводът на необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Не е налице нарушение на съда при преценка на доказателствата по делото. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства, от които не са видни съображения за издаване на оспорената заповед по реда на чл. 99, т. 1 от АПК -съществено да е нарушено някое от изискванията за законосъобразност на акта. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оспорването на решението, в частта за присъдените от първоинстанционния съд разноски. Пред първата инстанция са доказани заплатени разноски по фактура № 722/31.03.2015 г. от ЦЗ Ветеринариа СА /CZ Veterinaria, S. A./ на "Адвокатско дружество Велчев и Ко", общо в размер на 4713.53 лв., представляващи възнаграждение за обжалване на процесната заповед в размер на 3911.66 лв. и разходи за преводи и легализации в размер на 801.87 лв. и заплатена държавна такса в размер на 50 лв. Противно на тезата на касатора, настоящият съдебен състав приема, че разходите за преводи и легализации, представляват разноски по производството по см. на чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, като същите представляват необходим разход конкретно извършен за завеждане на съдебното производство предвид разпоредбите на чл. 4 и чл. 185 от ГПК. Заплатената сума в частта за адвокатско възнаграждение не е прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на делото и осъщественото процесуално представителство по делото, както правилно е приел и АССГ. При липсата на доказателства за направени в касационното производството разноски или други разходи от страна на ответника по касационната жалба, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъдени на ЦЗ Ветеринариа СА /CZ Veterinaria, S. A./ независимо от направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение