Решение № 12576 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2010 г.

Решение № 12576 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - от пълномощник на РДНСК Североизточен район, сектор Търговище и от адв. Игнатов, като процесуален представител на Мариана Рангелова Михайлова от гр. Търговище, срещу решение № 25/19.03.2010 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. дело № 156/2009 г., с което е изменена заповед № ДК-02-Т-15/10.11.2009 г. на Началника на РДНСК - Търговище, с нареждане да се премахне незаконен строеж: "полумасивна постройка", представляваща гараж, складово помещение и навес, находящи се в УПИ IХ-257, кв. 154, с административен адрес гр. Търговище, ул. "Поп Сава Катрафилов" № 33а, в частта му за премахване на гаража. С касационната жалба на РДНСК се претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта и в частта й по отношение на гаража. В съдебното заседание същата се поддържа от юрк. Манолова, която развива съображения за незаконност на строежа, изпълнен в съсобствен имот без строителни книжа, по отношение на търпимостта на които ВАС вече се е произнесъл с решение № 10870/2006 г. С втората касационна жалба се претендира отмяна на решението в частта му, с която е потвърдена заповедта. Оплакванията за неправилност се свеждат до липса на мотиви в решението досежно допустимостта на жалбата до РДНСК, както и дали сградата, построена пред 1972 г. е търпима. Представителят на Върховната административна прокуратура счита оспореното решение за правилно. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. За да приеме за частично основателна жалбата на Михайлова срещу заповедта, съдът е приел, че процесната сграда е построена през 1972 г., при действието на ЗПИНМ, нерегламентиращ незаконно строителство и премахването му. И след като с н. а. № 32/1993 г., на жалбоподателката и заинтересованата страна Филева е прехвърлен етаж от жилищната сграда и гараж, то ..."гаражът е законен..., или поне със статут на търпим строеж, за да е предмет на прехвърлителна сделка". Решението е неправилно, изложените изводи не могат да бъдат споделени, което прави основателна първата от касационните жалби. Строежът е законен, когато е изграден съобразно законовопредвидените правила - за обсъждания не се спори, че липсват строителни книжа, налице е хипотезата на чл. 225 ЗУТ, поради което и оспорената заповед е законосъобразна. Казаното оборва цитирания извод на съда в първата му част - това, че гаражът фигурира в посочения нотариален акт, не го прави законен. На второ място - кои строежи са търпими, определя разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Само фактът, че и административният орган, и съдът са приели твърдението, че процесната сграда е изпълнена през 1972 г., с конкретни технически параметри, не е достатъчен, за да обоснове извода, че заповедта е незаконосъобразна в частта си досежно гаража. Въпросът с търпимостта на строежа е бил вече предмет на обсъждане пред Върховния съд и защо това е така, е изяснено ясно и недвусмислено в мотивите на приложеното по делото решение на ВАС по адм. дело № 7764/2006 г., постановено по повод потвърден изричен отказ за издаване на удостоверение за търпимост на жалбоподателката досежно същите обекти. Този факт съдът не е отчел и като е изменил частично заповедта, при това без да отхвърли жалбата в останалата й част, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Неоснователен е доводът в жалбата на Михайлова, че жалбата на съсобственика в имота, с която е сезирана РДНСК е недопустима - този факт е без значение, тъй като органите на строителния надзор действат служебно, независимо дали са сезирани или не. По отношение на останалите съображения в нея е достатъчно да се подчертае, че решението на ВАС от 2006 г. е тълкувано превратно и не според точния му смисъл. Въпросът с търпимостта на строежа е преминал фазите на съдебната проверка и не може да бъде пререшаван, още повече, че липсва промяна в относимите по него факти. С оглед тези съображения, на основание чл. 222, вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,