Решение № 7590 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2012 г.

Решение № 7590 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Охранителна полиция" във Второ Районно управление "Полиция" (РУП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Врана против решение № 1628 от 22.06.2012 г. по адм. дело № 1178/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № 138/7.03.2012 г. на същия административен орган, с която на Георги Иванов Киров е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Киров нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Киров против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е незаконосъобразно. Изводът на съдебния състав за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед на началника на сектор "Охранителна полиция" в 02 РУП при ОД на МВР - Варна е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Административният акт е писмен, подписан е от издателя и съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити, включващи време, място на извършване, описание на нарушението, нормите, на които поведението на служителя противоречи, вида и размера на наказанието и основанието за налагането му. По същество това са мотивите, които обосновават решението на административния орган за налагане на дисциплинарна санкция. При постановяване на заповедта не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените. Оспорената заповед е издадена след извършена проверка резултатите, от която са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя нарушение (справка рег. № 4713/22.02.2012 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения на служителя (такива са депозирани на 27.01.2012 г.). С това са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена след изпълнение и на условията на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР - след събиране и оценка на всички представени доказателства, включително посочените от служителя. В случая заповедта е издадена след обсъждане на представените докладни записки, сведения, обяснения, месечния график, състава на наряда, както и обясненията на служителя Киров, който признава, че ръководеният от него дежурен автопатрул е получил ново разпореждане от дежурния в ОДЧ за проверка на нов адрес. С това нормативните изисквания са изпълнени, а изводите на първоинстанционния съд за това, че не са налице доказателства, които да установяват допуснато от служителя нарушение са незаконосъобразни. Заключението на съдебния състав за отмяна на заповедта поради отсъствие на предпоставките по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР също е незаконосъобразно и не се споделя от настоящата инстанция. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В случая неправилно съдебният състав е приема, че нарушение по цитирания текст не е извършено. По делото е установено, че на 25.01.2012 г. Киров, държавен служител кат. Е - II степен, старши полицай в група "Охрана на обществения ред" към сектор "Охранителна полиция" при 02 РУП - Варна в ОД на МВР - Варна като старши на наряда, извършващ патрулна проверка със служебен автомобил, не изпълнява нареждането на дежурния в ОДЧ да посети адрес и да извърши проверка за възможно правонарушение, както и че не е отразил извършеното в нарядния дневник. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 114, на чл. 121 и на чл. 65, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от Инструкция № Iз-2295/8.12.2006 г. за патрулно-постовата дейност, предвиждащи, че нарядите са подчинени на дежурните в ОДЧ и са длъжни да обхождат обслужваната територия и съобразно получените конкретни разпореждания, а старшият на наряда отговаря за правилното попълване и водене на нарядния дневник, в който следва да се отрази извършената работа, посетените местопроизшествия, констатирани правонарушения, взетото отношение по административен или друг ред, както и друга служебна дейност. В случая тези задължения не са изпълнени от Киров, който както сам признава, не се подчинява на полученото от дежурния в ОДЧ разпореждане да посети адрес, на който вероятно се извършва правонарушение. Причините, поради които разпореждането не е изпълнено (дали това е поради раздразнението на служителя от първото разпореждане, довело до безрезултатна проверка на погрешен адрес или поради съображения за икономия на гориво) са без значение, тъй като не променят факта на неизпълнението. Поради изложеното следва да се приеме, че поведението на Киров представлява дисциплинарно нарушение, което следва да бъде санкционирано по предвидения за това ред. Издадената в този смисъл заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Ето защо като приема обратното и отменя оспорения административен акт, първоинстанционният съд постановява решение в противоречие със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Киров против административния акт да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,