Решение № 12111 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2015 г.

Решение № 12111 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба, подадена от Д. Щ. К. против заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Жалбата му е насочена срещу частта от заповедта, в която извън одобрения окончателен слой са останали 8.58 ха от парцел № 39030-210-4-1 и 1.98 ха от парцел № 39030-210-5-2, находящи се в Стара планина в землището на град К.. Възраженията му са, че при заявяването през май на 2014 г. парцелите изцяло са попадали в допустимия слой и неправилно с министерската заповед части от тях са изключени от него. Министърът на земеделието и храните чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Административното производство е по реда на чл. 16б и следващите от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (наричана в настоящото изложение Наредбата) за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Започнато е в редакцията й обн. ДВ. бр. 43/2014 г. и приключено в редакцията й обн. ДВ, бр. 16/2015 г. Обстоятелството е от значение, доколкото към подаване на заявлението не е съществувала разпоредбата на чл. 16д от наредбата, уреждаща специализиран слой "Постоянно затревени площи". Жалбоподателят, като земеделски производител е подал заявление за подпомагане на два парцела, намиращи се в землището на град К. и заявени, като постоянно затревени площи - пасище. И двата попадат във физически блок /ФБ/ 210, определен с начин на трайно ползване - пасища, мери и ливади. Към момента на заявяването и двата парцела с цялата си площ са попадали в обхвата на допустимия за подпомагане слой. Първият БЗС № 210-4-1 е с площ от 27.29 ха, а вторият № 210-5-1 с площ от 5.77 ха. Цифровата ортофотокарта за процесния физически блок е изготвена чрез самолетно летене през месец юли на 2014 г. Слоят е одобрен със заповед № РД-09-807 от 5.12.2014 г. на МЗХ. Тя е съобщена на интернет страницата на министерството, като е разяснена възможността за кандидатите за подпомагане да се запознаят със слоя и в случай на несъгласие да подадат възражение. Границите на слоя, одобрен с тази заповед и касаещи двата парцела са променени. От БЗС 210-4-1 извън него са останали 17.56 ха, а от БЗС 210-5-1 почти цялата заявена площ - 5.60 ха. Жалбоподателят е подал възражение за проверка достоверността на извършеното дешифриране на самолетните снимки. Възражението му е частично уважено. От първия парцел вместо 17.56 ха, извън слоя са останали 8.98, а от втория вместо 5.60 ха извън слоя са останали 1.98 ха. При тези резултати и на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 е издадена оспорената заповед РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. За изясняване на спора бе допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза от вещо лице-геодезист. Заключението е изготвено въз основа на материалите по делото и наличните данни във връзка с него, намиращи се в Министерство на земеделието и храните - цифровата ортофотокарта, изработена по снимки от юли на 2014 г.; границите на заявените за подпомагане парцели от жалбоподателя; границите на физическия блок и границите на допустимите за подпомагане площи, определени с обжалваната заповед. Към заключението, като Приложение № 1 и № 2 са приложени самолетни снимки с геореферираното изображение на парцелите. На тях с жълта линия са показани границите им при заявяването за 2014 г.; със синя линия границите на одобрения за подпомагане слой и с розова линия границите на физическите блокове. Въз основа на тях са направени и констатациите. И двата парцела представляват планински пасища по билото на Стара планина, които не са предвидени за косене. Разположени са във физически блок, който цялостно е определен, като пасища, мери и ливади, без да се изключат от него частите, негодни за подпомагане, поради наличие на скали, скални терени, области с бедна растителност или такива, заети от храсти. Поради това и общината ги отдава под наем на земеделските производители, като планински пасища. Видно от Приложение № 1 почти цялата северна част от БЗС 210-4-1 е изключена от допустимия слой. Експертът е констатирал наличие на скални участъци, които не подлежат на подпомагане. В същото време обаче между тях се намират свободни площи, годни за използване, поради което неправилно са изключени от слоя. При изслушването на експертизата в съдебно заседание се уточнява, че в северната част има само скални участъци, които подлежат на изключване, но не и ерозирали терени, каквото твърдение се прави от ответната страна в писменото становище. Същото важи и за минимални участъци по границите на парцела, които са изключени без да има в тях дървета, храсти, скали или други недопустими елементи. Вещото лице го обяснява с липса на детайлност и прецизност при дешифрацията на снимките от експертите на министерството. По друг начин не би могло да се обясни как при разчитане /дешифрация/ на едни и същи снимки първоначално от БЗС 210-4-1 са изключени от слоя 17.56 ха, а след направено възражение те са съществено намалени на 8.98 ха - което е половината от първоначално изключената площ. Аналогично от БЗС 210-5-1 първоначално са изключени 5.60 ха, намалени след възражението едва на 1.98 ха. Според вещото лице е необходимо прецизиране на границата на недопустимия слой чрез изключване само на компактни участъци от гъсто разположени дървета и храсти по източната граница. Отделно от това е констатирано, че в парцела има малко площи със захрастяване. Единствено в североизточната му част се наблюдават храсти, които са по-малко от допустимите в Наредба № 5/2010 г. и позволяват свободно пашуване на животни. Вещото лице е направило на свой ред дешифриране на снимките от самолетното летене през юли на 2014 г. и е обозначило шест затворени контура с червена линия на приложението, съставляващи скали, захрастени и обрасли с горска растителност площи, които следва да се изключат от допустимия за подпомагане слой. Общата площ на тези участъци е в размер на 3.58ха. По отношение на парцел 210-5-1 също почти цялата северна част е изключена от допустимия слой. През средата на парцела преминава теренна форма - долчинка, която южно от парцела се трансформира в обрасло с храсти и дървета дере. Изключена е средна част от парцела, независимо, че там има площи, които не са обрасли с храсти. Според вещото лице на изключване подлежат само участъците, които са заети от обраслата с храсти площ в долчинката в средната част. Извън слоя са останали участъци по източната му граница и в близост до нея, в които няма храсти, скали или други недопустими елементи. Правилно изключените според вещото лице площи в размер на 1.19 ха са показани с червена линия на Приложение № 2. При изслушване на експертизата в съдебно заседание бе пояснено, че размерът на дерето, преминаващо през парцела не е такъв, какъвто е определен от експертите на министерството. Вещото лице е определило, като недопустима само стръмната част от него. Останалата част с полегати брегове се използва за пасище. Това е обосновано с обстоятелството, че се касае за високопланинско пасище, за което не би могло да се очаква, че е с равнинен терен. Наличието на вал, преминаващ в дере, не може да се приеме за липса на пасище. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че заповедта в оспорената й част е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В частта й обаче, в която от окончателно одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" са изключени площи за разликата от 3.58 ха до 8.98 ха или 5.40 ха от БЗС 210-4-1 и площи за разликата от 1.19 ха до 1.98 ха или 0.79 ха от БЗС 210-5-1 тя противоречи на материалния закон. Приложими за конкретната хипотеза са правилата на Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Тя е отменена от Наредба № 2/2015 г. - ДВ. бр. 15/2015 г. в сила от същата дата, но е била действаща към момента на образуване и провеждане на административното производство. Съгласно чл. 15 от нея трайно неподходящи за подпомагане са площите, заети от дървесна или храстовидна растителност, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. Не са допустими за подпомагане части от пасища, в които тези елементи са компактно разположени и заемат заедно или поотделно повече от 100 кв. метра. Неоснователно е възражението на ответната страна за наличие именно на тази хипотеза, доколкото скалните участъци са повече от 100 метра. Анализът на разпоредбата показва, че за да се приемат за недопустими площи, заети от дървета, храсти или скали, трябва да са налице две кумулативни условия: първото е те да компактно разположени, а второто е да заемат заедно или поотделно повече от 100 кв. м. Смисълът на разпоредбата е, че именно в тези случаи не би могло да се извърши пашуване на животните. В случая обаче от снимката на Приложение № 1 се вижда, че скалните участъци не са компактно разположени. При това вещото лице изрично е посочило, че заявеният парцел е в много голям размер и снимката на приложението е в много дребен мащаб. Нещо повече - експертизата изрично е обосновала извод, че разстоянията между храстите, дърветата и скалните участъци позволяват свободно пашуване на животни. При липсата на първото изискване за компактно разположение, не подлежи на самостоятелно изследване дали недопустимите елементи заемат заедно или поотделно 100 кв. м. при един БЗС с общо заявена площ от 27.29 ха. В приетата съдебно-техническа експертиза вещото лице подробно словесно и графично е обозначило недопустимите за подпомагане площи от процесните парцели, които попадат в обхвата на чл. 15 от наредбата и който са по-малки като размер от определените с оспорената заповед. Несъобразяването с материалния закон съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Заповедта следва да се отмени в посочената част и преписката се върне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В останалата й част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, ответната страна ще следва да заплати на жалбоподателя доказаните такива, а именно: 600 лева за адвокатско възнаграждение, 300 лева платени за хонорар на вещото лице и 5 лева за държавна такса или общо 905 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение