Решение № 8993 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2022 г.

Решение № 8993 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2022 г., II о., докладчик съдията Светлозар Рачев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Желев против решение № 597 от 4.05.2022 г., постановено по адм. д. № 2597/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Главният архитект Община Карнобат не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административното производство е започнало по заявление вх. № 94-00-6725/20.10.2021 г. за издаване на удостоверение за търпимост на строеж, описан като второстепенна сграда, находяща се в УПИ Х-106, кв. 5 по плана на Карнобат. Заявителят е посочил, че строеж – второстепенна сграда гараж е изграден през 1983 г., а второстепенна сграда – надстройка на гараж е изградена в периода 1994-1999 г. По така подаденото заявление, главният архитект на Община Карнобат издал отказ да издаде удостоверение за търпимост изх. № 94-00-6725/27.10.2021 г., в мотивите на което посочил, че за застрояване, определено като сграда – гараж в териториалния обхват на УПИ Х-106, кв. 5 по плана на гр. Карнобат, не може да се регистрира режим на търпимост, поради неизпълнение изискванията на § 127, ал. 1 от ПЗРЗИДЗУТ - не е допустим по разпоредбите, които са действали по времето на изграждане (1995), както и по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите за застрояване. С решението предмет на касационен контрол Административен съд – Бургас е отхвърля жалбата на Ж. Желев против посочения отказ на главния архитект на община Карнобат. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема за доказано, че процесния строеж два строежа както жалбоподателят ги е разграничил в подадената декларация, с различни периоди на изграждане, не съществуват. На място, в северозападната част на имота, съществува един строеж, представляващ сграда, инкорпорираща в себе си бивш гараж и изпълнена над него надстройка и пристройка, която сграда се ползва за жилищни нужди. Посочва, че със застроителен план от 1982 г. е предвидено изграждане само на една едноетажна жилищна сграда от основно застрояване в УПИ Х-106 в кв. 5, [квартал], гр. Карнобат, като тази сграда в плана е показана като съществуваща, а заснет гараж в плана липсва, тъй като той е бил построен към 1983-1984 г. и надстроен в периода 1994- 1999 г. т. е след одобряването на плана. Приема също че съгласно становището на вещото лице, процесната сграда е идентична като предмет на съдебното производство по адм. дело № 537/2020 г. на Административен съд Бургас, по което е постановено Решение № 1353/16.10.2020 г., което е била отхвърлена жалбата на жалбоподателя Ж. против издадена от кмета на Община Карнобат Заповед № РД-56/10.02.2020 г. за премахване на строеж, представляващ сграда. В рамките на посоченото съдебно производство съдът също е изследвал въпроса за търпимостта на сградата и е достигнал до извод за липса на предпоставките за търпимост. Решението на Административен съд Бургас е оставено в сила с Решение № 5549/10.05.2021 г. по адм. дело № 13745/2020 г. на ВАС. Съдът от първа инстанция достига до извода, че правилно главният архитект е посочил, че не са налице условията нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Приема, че устройственият план е предвиждал за имота основно застрояване от само една жилищна сграда, такава вече е била налице още преди 1982 г., поради което процесният строеж, който е също с жилищно предназначение, се явява недопустим съобразно предвижданията на плана. Прави извод, че хипотезата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, неприложима предвид заложения период на извършване на строежа, а останалите алинея на § 16 били неотносими, тъй като не уреждали хипотези на търпимост, а на непремахване на незаконен строеж. Обжалваното решение, като краен резултат е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилен е изводът на съда, че търпимостта или нетърпимостта на строежа следва да бъде обсъждана през призмата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, както и че § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПРЗУТ са неотносими. Разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ в случая е неприложима. С нея не се отменят изискванията и периодите, предвидени в § 16 ПР ЗУТ, а се въвежда четвърти такъв. Затова при определяне на приложимия режим на търпимост е от значение времето на извършване на незаконния строеж /завършен през 1999 г. /, поради което в случая е относима разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Към момента на издаване на оспорената заповед първоначалната застройка представляваща гараж не съществува в първоначалния си вид, етажност, обем, височина и предназначение, от което следва, че на практика е реализиран нов строеж в посочения период, чиято допустимост и търпимост следва да бъде изследвана през призмата § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Към момента на построяването му като жилищна сграда /1999 г. / същият е недопустим поради несъответствието с предвижданията на действащия застроителен план по отношение на имота, а именно - основно застрояване на една жилищна сграда. Въпреки, че /с оглед изложеното/ не представлява допълващо застрояване, при хипотетичното му разглеждане като такъв, същият отново е недопустим. Изпълнен е в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2-5 ЗУТ. Постройката е в нарушение и на чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), чл. 112, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 5/1995 г. за правила и норми за териториални и селищно устройство (отм.), тъй като е разположена на регулационната линия със съседния имот, без калканната й стена да покрива заварена такава на сграда в съседния имот. Не са спазени и изискванията на чл. 118 от Наредба № 5/1995 г. (отм.) за височина на второстепенните постройки до 3,6 м. Освен всичко останало – не е налице и третата кумулативна предпоставка по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, а именно строежът да е деклариран от собствениците му в 6 - месечен срок от приемането на ЗУТ пред одобряващите органи. Следователно строежът не е търпим по смисъла на по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. С оглед твърдения от касатора период на изграждане на строежа – 1994-1999 г., следва да се отбележи, че по идентични с изложените по-горе съображения, имотът не е възможно да бъде възприет като търпим и в хипотезата очертана от нормата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,