Решение № 1575 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12195/2011 г.

Решение № 1575 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12195/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Светломир Николов Нешков с настоящ адрес: Затвора в гр. Враца, срещу решение № 11 от 27.06.2011 г., постановено по адм. дело № 179 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Враца. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Шемширов, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения иск от Светломир Нешков срещу Министерството на правосъдието за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди като последица от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ловешкия затвор за времето на престоя му там от 20.05.2005 до 11.10.2006 г., изразяващи се в неосигуряване на законоустановени санитарно-битови, хигиенни и здравословни условия по време на изтърпяване на наказанието му. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът не е доказан, тъй като не е установена причинно-следствена връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди и незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора в гр. Ловеч. Развити са съображения, че действията на служителите от затвора са били в съответствие с разпоредбите на чл. 9 ЗИН (отм.). Освен това въз основа на показания на разпитани по делото свидетели е било установено, че последните са пребивавали в същия затвор през процесния период, като са били поставени при същите условия, при които е бил поставен и ищецът. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон, и не е установил: първо, наличие на извършени в разрез с нормативните изисквания на ЗИН (отм.) административни действия от длъжностно лице при затвора във връзка с условията на пребиваването на ищеца в затвора в Ловеч, и второ - да са били налице незаконни действия от страна на администрацията на затвора, които обективно да са довели до причиняване на заявеното неимуществено увреждане на лишения от свобода. При тази фактическа обстановка правно обоснован е изводът на съда за неоснователност и недоказаност на исковата претенция на касатора за претърпени неимуществени вреди. Основното в конкретния случай е, че след като искът е бил предявен с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и се основава на твърденията за незаконосъобразни действия на длъжностно лице от администрацията на затвора - по повод назначаването на лицето да работи като чистач, и такива незаконосъобразни действия не са били установени от събраните по делото доказателства, то искът се явява неоснователен. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд - трето отделение,