Решение № 4786 от 18.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез юрисконсулт Л. Христова срещу решение 210 от 21.06.2021 г. постановено по адм.д.121 по описа на Административен съд гр.Враца за 2021 г. С атакуваното решение е отменен акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/5411#2 от 23.04.2020 г. по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 2013 г. Според касатора решението на първоинстанционния съд е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Неправилно административният съд е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразно постановен при допуснато нарушение на материалния закон. Изводите му за прилагане на чл.15 от Наредба 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от ПРСР 2007-2013 г. /по долу за краткост Наредба 11/03.04.2008 г./са неправилни. Не се установяват форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на §1, т.3 от ДР на Наредбата, които представляват отрицателна процесуална предпоставка за възстановяване на получената помощ. Обоснованата невъзможност за изпълнение поради законодателната промяна на чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ е в противоречие с материалния закон. Изводите на съда са необосновани, като не е съобразено следното: Постъпилото уведомление от М. Делиева касае мярка 214Агроекологични плащания, но не и настоящата мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони от ПРСР 2007 2013 г. В конкретния случай приложимата наредба не изисква да се заявяват едни и същи площи, които географски да се припокриват, а само да се заявяват площи в период от пет години в съответния облагодетелстван район. Освен това изменението касае само земи от общинския поземлен фонд, т.е. всички други пасища, мери и ливади няма пречка да бъдат заявени за подпомагане. Ползвателят на помощта е имал възможност да заяви и друга култура, различна от тази, с която е одобрено първоначалното финансиране. На последно място поетият ангажимент може да бъде изпълнен и от друго лице, ако бъде прехвърлен съгласно чл.14, ал.4 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания относно прехвърляне на стопанство поет по реда на Наредба 11/03.04.2008 г. По изложените съображения се твърди, че са налице всички основания решението да бъде отменено като неправилно. Издаденият АУПДВ е законосъобразен и установените в хода на административното производство факти и обстоятелства налагат извод, че съдебният акт е постановен в противоречие с приложимия закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Ответникът М. Делиева, чрез адв.Кирчев, оспорва подадената касационна жалба. Намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, които да са засегнали правото на защита на страните, издирил е относимата правна норма и е приложил точно закона. Доказателствата са преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, твърденията му са неоснователни и не следва да се съобразяват при разглеждане на делото. Възстановяване на получените плащания не се дължи, тъй като съгласно чл.73, §5, ал.2 от Регламент /ЕО/796/2004 г. е изтекла предвидената в разпоредбата четиригодишна давност. Моли, решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество на спора изразява следното становище: Налице са допуснати от съда нарушения при постановяване на решението, които представляват касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Неоснователно е прието, че са налице особени непредвидени обстоятелства непреодолима сила и извънредни обстоятелства довели до неизпълнение на поетото нормативно и договорено задължени за подаване на заявка за плащане. Настъпилата промяна в чл.37и, ал.1 и 4 ЗСПЗЗ / ДВ бр.61/2015 г./ не може да бъде квалифицирано като непреодолима сила и извънредни обстоятелства по смисъла на §1, т.3 от ДР на Наредбата и невъзможност поради законодателни промени да се продължи изпълнението на многогодишния ангажимент. Неоснователно съдът е приел, че административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.15 от Наредба 11/03.04.2008 г. Неизпълнението на поетите задължения е основание за изискуемост на полученото плащане. Предлага постановеното решение да бъде отменено и постановено друго по същество на спора. Върховен административен съд, състав на осмо отделение преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС гр.Враца е бил АУПДВ 01-6500/5411#2 от 23.04.2020 г., издаден от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, с който М. Делиева е била изключена от подпомагане, като й е било установено публично държавно вземане в размер на 876.61 лв., представляващи 50% от общо изплатената сума по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. За да извърши дължимата по чл.168 от АПК проверка на административния акт относно неговата законосъобразност, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: М. Делиева е поела многогодишен ангажимент по мярка 211Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони, с подаване на заявление за подпомагане с УИН 06/210613/52220 през 2013 г. За да има възможност да изпълнява този ангажимент е сключила договор за наем 54/15.05.2013 г. на земеделска земя частна общинска собственост, с начин на трайно ползване ливади, с община Вършец. През първите три години от изпълнението на ангажимента е получила подпомагане в общ размер на 1753.21 лв. През 2016 г. не е подадено заявление за подпомагане според задълженията, които е поел бенефициера. С писмо изх.01-6500/5411 от 15.08.2019 г. , земеделският стопанин е уведомен за откриване на производство по установяване на публично държавно вземане, поради неспазване на многогодишен ангажимент по мярка 211. В хода на административното производство е подадено възражение срещу констатациите на административния орган и към него са приложени доказателства за прекратяване на договора за наем на земеделски земи с община Вършец. Приложено е и уведомително писмо вх.02-6500/3405 от 01.03.2016 г. до Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ за настъпили изключителни обстоятелства по смисъла на §1, т.4, б.в от Наредба 11/03.04.2008 г. и искане за прекратяване на многогодишния ангажимент. Съдът е приел, че жалбата е основателна. Изложил е подробни мотиви относно характера на вземането и компетентността на органа издал акта. Посочено е, че констатациите на административния орган относно неизпълнение от кандидата на задължението по чл.4, ал.1, т.3 от Наредба 11/03.04.2008 г. за 2016 г. е неправилно. Неизпълнението е по причини, квалифицирани от съда като непреодолима сила и извънредни обстоятелства. С § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, е предвидено, че лицата сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и 4, който предвижда пасища, мери и ливади да се предоставят за ползване на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни или на правоимащи, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище. Съдът е стигнал до извод, че безспорно, настъпилата през 2015 г. законодателна промяна вменява определени задължения за жалбоподателката в качеството й на наемател на пасища и мери от държавния поземлен фонд, който факт обаче не представлява нито форсмажорно, нито изключително обстоятелство. Изменението на ЗСПЗЗ, обнародвано в ДВ бр.61/2015 г. обуславя прилагането на чл.47, т.4 от Регламент /ЕС/1305/2013 г. на ЕП и Съвета от 17.12.2013 г. Изброяването на обстоятелствата, които освобождават от отговорност бенефициерите в нормата на регламента е неизчерпателно, поради което следва да се преценява за всеки конкретен случай дали е налице непреодолима сила или извънредни обстоятелства, които са основание от да не се изисква възстановяване от лицето на предоставената помощ. Прекратяването на договора за наем от община Вършец, въз основа на който е кандидатствано за подпомагане е било обстоятелство, непредвидимо за нея към датата на подаване на заявлението, както и при сключване на договора през 2013 г. Административният орган неправилно е постановил възстановяване на поисканата помощ и не е приложил разпоредбата на чл.15 от Наредба 11/03.04.2008 г., като прекрати ангажимента без да изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Въз основа на тези мотиви АС гр.Враца е приел, че АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен. Решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е формирал обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му не страда от пороците наведени в касационната жалба. От настоящата инстанция се споделя изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, че са налице обстоятелства, които са препятствали бенефициера да продължи да изпълнява поетите ангажименти по мярка 211. Дори при полагане на дължимата грижа М. Делиева не е могла да предвиди настъпването на законодателната промяна публикувана в ДВ бр.15/2016 г. Тази законодателна промяна е довела до невъзможност за изпълнение на вече поетите ангажименти през 2013 г. Регламент (ЕС) 1305/2013 г. в чл.47, §4 предвижда, че не се изисква възстановяване на получена помощ в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. В чл. 2, б. е от този регламент за непреодолима сила и извънредни обстоятелства могат да бъдат признати за такива по - специално в случаите, когато е отчуждено цялото стопанство или части от него, ако то не е могло да бъде предвидено при сключването на договора. Посочената по-горе законодателна промяна не е могла да бъде предвидена от страните по договора за наем и именно това е дало основание на същите страни да прекратят този договор. При прекратен договор бенефициерът на помощта по мярка 211 е бил в невъзможност да изпълни поетия през 2013 г. многогодишен агроекологичен ангажимент. Новите изисквания въведени с предвиденото в § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ изменение, го е поставил в невъзможност да изпълни задълженията си по многогодишният агроекологичен ангажимент. Предвидените нови условия за ползване на пасищата и ливадите не са съществували към 2013 г., не са били предвидими към момента на сключване на договора за наем и първо подаденото през 2013 г. заявление по посочената мярка, че такава промяна в законодателството ще настъпи. Затова тя следва да се приеме като непреодолима сила. За нея изрично в съображение 5 от Регламент (ЕС) 1306/013 г. се предвижда, че за осигуряване на съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила и извънредни обстоятелства, посочените в същия регламент дефиниции на тези понятия са в неизчерпателен списък с възможност и на други случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Пак в посоченото съображение на цитирания регламент, който се явява за държавите членки пряко приложим се сочи, че националните органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на СЕС. Обстоятелството, че съгласно този Регламент на Съюза се приема за неизчерпателен списъкът на случаите за форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила и извънредни обстоятелства, налага извод, че дефинирането на тези понятия в чл. 15 от Наредба 11/03.04.2008 г. също не е изчерпателно. И при прилагане на националната разпоредба административният орган дължи конкретна преценка, за всеки отделен случай в зависимост на доказателствата по административната преписка. В касационната жалба се твърди, че съгласно приложимата наредба при поемане на задължението не възниква задължение да се заявяват едни и същи площи, които географски да се припокриват, а единствено и само да се заявяват площи в период от пет години в съответния облагодетелстван район. На първо място М. Делиева е кандидатствала за подпомагане през 2013 г. само със земеделски земи, които е ползвала по договор за наем с община Вършец. Същата е уведомила административния орган, че този договор е прекратен и той е посочил, че към момента на уведомяването не са нарушение задълженията по мярка 211. Обективната възможност да бъде изпълнен поетият ангажимент от М. Делиева изобщо не е обсъден в административния акт, органът е подходил формално и е приел, че всяко неподаване на заявление за съответната кампания води до прекратяване на ангажимента и възстановяване на предоставената помощ. При изрично заявено от бенефициера на помощта, че е в невъзможност да изпълни новото законодателно и при прекратен договор за наем от 15.05.2013 г. между него и община Вършец след промяната на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, е следвало административният орган да не издава АУПДВ, нито да определя сума за възстановяване. В този смисъл не е следвало бенефициерът на помощта по мярка 211 да подава заявление за 2016 г., а е следвало административният орган да прекрати агроекологичният му ангажимент предвид законодателната промяна. В този смисъл формираната практика на ВАС по адм. дела 12959/2020 г. и 12358/2020 г. по идентични казуси, както и по адм. дела 5621/2021 г. и 12863/2020 г. С оглед гореизложеното, обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски се дължат в полза на ответника по касация, но в депозирания отговор по касационната жалба не е направено искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение