Решение № 7794 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4115/2016 г.

Решение № 7794 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4115/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция "митници" с искане за отмяна на решението поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Формата на вината е относима само към вида на наказанието и по чл. 91 от ЗДСл няма задължение за определяне на формата на вината. Налице е системно нарушение на конкретни задължения в рамките на три часа и половина чрез невъвеждане на данни в модул. "Пътни такси и разрешителен режим на 22 товарни автомобила". На същия служител е налагана "забележка" със заповед № 3092/19.03.2013 г. Дисциплинарните нарушения са установени, защото служителят не е регистрирал 22 бр. товарни автомобили и не е въвел за тях в модул ПТРР, нарушение на чл. 4, ал. 10, т. 1 от Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контпрол на пътните такси и разрешителен режим. Задължение на Васев като служител ППТР е чрез устройство за авоматично разпознаване на машинночитаем код и да въвежда данни за водача, собственика превозвач за превозното средство и стоката. Процедурата е спазена, събраните са доказателства, които оборват защитната теза на служителя модул ПТРР да е блокирал, да няма интернет, да има специална процедура за преминаване на ППС обслужващи магистрала "С.". След като основно задължение е конролна дейност на товарни и леки автомобили с цел оценка и анализ на риска и превенция на административните нарушения и престъпления, то нерегистрирането на 22 товарни авомобила създава предпоставки за пренасяне през граница на необявени пред митническите органи стоки, включително акцизни, което обуславя висока тежест на извършеното дисциплинарно нарушение. Ответната страна И. А. В. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Няма мотими защо е наложено най-тежкото наказание, след като до този момент е имал образцово поведение. Липсва и конкретика на нарушението. Доказано е със свидетели и заповед № 302/1.10.2015 г. на началника на митница Югозападна, че към 9.04.2015 г. няма процедури, правила, които служителят да ползва. Претендира разноски за касационната инстанция, за което представя разписка от 1.04.2016 г. на лист А4 за сумата от 700 лв. адвокатско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПк, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 175/11.02.2016 г. по адм. д. № 696/2015 г. по описа на Административен съд - Б. е отменена заповед № 1229/3.08.2015 г. на директора на Агенция "Митници". За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената писмена форма, но при съществено нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Не са посочени тежестта на нарушението, настъпилите последици, формата на вината, субективното отношение на служителя към извършеното и последиците, цялостното служебно поведение на служителя и не е ясно защо е наложено най-тежкото наказание.. Такива мотиви няма и в решението на Дисциплинарния съвет. Съдът не е изложил съображения дали приема за установено дисциплинарно нарушение на чл. 3, т. 6 от Правилата аз работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, одобрени със заповед № ЗАМ-841/3.12.2012 г. на директор на Агенция "Митници". Върховният административен съд, тричленен съдебен състав, споделя правните изводи на първоинстанционния съд за липсата на мотиви към заповедта при индивидуализация на наказанието като съществено нарушение на чл. 91 от ЗДСл. Едва в обстоятелствената част на касационната жалба издателят на заповедта излага конкретни съображения за определеното от него наказание "дисциплинарно уволнение - възможни последици от дисциплинарното нарушение и вече наложено през 2013 г. дисциплинарно наказание, което обаче не може да санира допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Посочената разпоредба изисква при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. Следователно, за да може съдът да прецени дали административният орган се е съобразил с разпоредбата при определяне на наказанието, следва да изложи мотиви, каквито в този случай липсват. Основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените разноски за настоящата съдебна инстанция. Предвид правната сложност на спора, определена от основанието, на което е отменен административния акт, съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение . От уговореното, платено и претендирано възнаграждение от 700 лева, съдът следва да присъди сумата от 350 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение