Решение № 5149 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 56/2021 г.

Решение № 5149 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 56/2021 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Северна Морска" – гр. В. срещу решение № 304/02.11.2020 г., постановено по адм. дело № 386/2020 г. по описа на Административен съд – гр. В. Търново, с което е отменено решение, рег. № 32-166610/12.06.2020 г. на директора на посочената по-горе дирекция за определена нова митническа стойност по декларация № MRN 20 BG002002026936 R3/19.03.2020 г. на стока № 1 - 69 597 лв. и определени за внасяне мито в размер на 5 567, 76 лв. и ДДС в размер на 15 216, 68 лв. и за стока № 2- 34 863, 90 лв. и определени за внасяне мито в размер на 2 789, 11 лв. и ДДС в размер 7 655, 24 лв., като след приспадане на начислените и взети под отчет с ВПО № 20 BG002002578601-001/31.03.2020 г. суми за мито и ДДС, са определени суми за доплащане мито общо в размер на 4 748, 46 лв. и ДДС в общ размер от 12 820, 85 лв. В касационната жалба не са посочени конкретни касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК, а се сочи само, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, но от изложението й може да се направи извод, че оплакванията са свързани с неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател не е съгласен с основния мотив на първоинстанционния съд, че митническият орган не бил доказал и обосновал съмненията си по отношение на декларираната и реално платената цена за внасяната стока. Сочи, че внесената стока – плат от 100 % полиестерни нишки от Китай и с деклариран произход от посочената държава попада в списъка на стоки с висок фискален риск за финансовите интереси на Европейския съюз, утвърден със заповед № 3 МФ-30/14.01.2020 г. на министъра на финансите на основание чл. 66, б. "в" ЗМ, в сила от 01.01.2020 г. и заповедта и списъка били публикувани на интернет – страницата на МФ и Агенция "Митници". Твърди се в касационната жалба, че в процесния случай е установена разлика в декларираната цена и средностатистическата митническа стойност и затова е възникнало съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на представената търговска фактура. Позовава се на решение по дело С-291/15 на СЕС и въз основа и на него и доказателствата касаторът счита, че е налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, като при изследване на метода в чл. 74, параграф 2, буква б) от цитирания регламент митническата стойност е определена от административния орган за "сходни стоки". Тази стойност касационният жалбоподател твърди, че е приета след направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки по същото или приблизително същото време. Касаторът излага доводи, че след направения анализ в митническата информационна система MIS3 A са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. По отношение на извършената експертиза касаторът изразява становище, че тя е неотносима към предмета на спора. Иска да се отмени като неправилно обжалваното решение и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. П. и моли съдът ако прецени да отправи преюдициално запитване до СЕС. О. по касационната жалба "Аглика Трейд" ООД – гр. В. Търново чрез адв. С. Ж. в депозирани по делото писмени бележки, я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение и се присъдят сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на директора на ТД "Северна Морска" – гр. В., първоинстанционният съд е приел, че от страна на митническия орган не е доказано наличието на основателни съмнения дали декларираната от "Аглика Трейд" ООД договорна стойност на стока № 1 "плат от 100% полиестерни нишки" и стока № 2 (нова стока) в резултат на корекцията на стока № 1 – "плат от 100% полиестер VELVET – 7530 кг. ", внос от Китай и с произход Китай, с условие на доставка EXW Шанхай. Според съда неправилно в оспореното решение е прието, че декларираната договорна стойност е по-ниска в сравнение със средностатистическата митническа стойност на сходни стоки в приблизително същия период. Съдът се е позовал на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в който сходните стоки се определят като произведени в същата държава, които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. В тази връзка в решението е прието въз основа на посочената разпоредба, че сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Въпреки посоченото в митническото решение, че е направен анализ на данните на информационната система на Агенция "Митници", според съда няма никакви доказателства за събирането на всички относими към случая данни и за извършването на такъв анализ. В обжалваното решение се излагат мотиви, че липсват данни за пълнота на проверката на митническите органи, каквато е необходима, за да се удостовери, че посочените от органа декларации и съдържащите се в тях стойности, не са произволно избрани. Според съда налице е формално позоваване на митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период, което не обосновава приложение на чл. 74, параграф 2, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Съдът е посочил, че цитирането в митническото решение на номера на митнически декларации не означава, че е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, тяхното качество, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Само посочване на разлика в цените в митническото решениe, съдът е приел за недостатъчно, за да обоснове съмненията на митническите органи за отхвърляне на декларираната от дружеството митническа стойност. Съдът се е позовал на съдебна практика на ВАС по сходни казуси – решения № 8632/01.07.2020 г. по адм. дело № 10779/2019 г., № 5750/16.045.2019 г. по адм. дело № 521/2019 г. и № 5849/17.04.2019 г. по адм. дело № 14470/2018 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първоинстанционния съд, поради което не следва да бъде преповтаряна в настоящето решение. Декларираната стойност по подадената от "Аглика Трейд" ООД митническа декларация на внесената стока е 1, 05 щатски долара, а приетата митническа стойност в административния акт, оспорен пред първоинстанционния съд е за стока № 1 – 6, 27 лв. /кг, а за стока № 2 – 4, 63 лв. /кг., която е третирана от митническите органи като нова стока в резултат на корекцията на стока № 1. От установените факти и обстоятелства съдът е направил законосъобразни изводи относно приложимата материалноправна норма – чл. 74, параграф 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (Кодекса), уреждаща третирането на т. нар. "сходни стоки", на които се е позовал и митническия орган, постановявайки административния си акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, но съмненията му относно декларираната и платена митническа стойност на стоките, са необосновани. В съответствие с посочената правна норма и събраните по делото доказателства са изводите на решаващия съд, че в тежест на митническия орган е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя изводите в обжалваното решение, че т. нар основателни съмнения на митническите органи не са доказани. Позоваването в митническото решение на данните от митническата информационна система с изброяване на митнически декларации, както и посочването, че стоката попада в списъка на стоки с висок фискален риск за финансовите интереси на Европейския съюз предвид, че стоката е внесена и е с произход от Китай, не са достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. Непредставянето на търговски договор между страните по доставката, а само търговска фактура не може да доведе до направения от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане. Търговската фактура замества липсата на договор и сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната стойност. Липсата на бизнес кореспонденция не освобождава митническия орган, върху когото пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други сходни стоки, внесени в приблизително същото време. В решението на административния орган липсва каквото и да e мотивиране за прилагането на чл. 74, параграф 1, б. б) от Кодекса, липсва и сравнение между стоките по посочените от митническия орган митнически декларации от митническата информационна система относно качество, вид тъкан, репутация и търговско равнище. Посоченото тарифно класиране от митническия орган на стоката и условията на доставката не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Макар, че в административното производство да са взети мостри от стока № 1, не е извършена експертиза, поради което митническия орган е посочил в решението си само описание на тези мостри, което не е довело до обоснованост на възникналото у него съмнение. Относно приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, е констатирано ефективно осчетоводена и платена сума по проформа фактура №СН 200101 R/01.01.2020 г. и правилно съдът я е кредитирал. В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото се е позовало на осчетоводяване на декларираната митническа стойност, но според административния орган било възможно друг вид плащане на ръка и др. Това предположение на касатора не е доказано по никакъв начин, поради което и съмненията, че декларираната митническа стойност не е договорената митническа стойност, съотв. декларираната, платената или подлежаща на плащане, са недоказани. Терминът основателни съмнения правилно съдът е приел, че за него няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, посочени по-горе, а това означава, че проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. В този смисъл правилно съдът е приел, че цитираното от митническия орган решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи, тъй като само от ползваните статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценката дали се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Тази съпоставка обикновено е по повод на съответната информация за търговска марка, производител, качество и търговско равнище, но в решението на административния орган, както правилно е установено и от първостепенния съд, че не е извършена. Правилно в писмените бележки на ответника по касация е налице позоваване на решения по адм. дела № 7054/2020 г. и № 9781/2020 г. на ВАС, които заедно с посочените в обжалвания съдебен акт и цитирани по-горе решения на ВАС, обосновават извод за наличие на константна съдебна практика на ВАС по сходни казуси. В проведеното съдебно заседание на 30.03.2021 г. по касационното производство процесуалният представител на касационния жалбоподател юриск. П. е посочила, че ако настоящият съд прецени за наличие на противоречие между националното законодателство и законодателството на ЕС, да отправи преюдициално запитване до СЕС. С. не е посочила за какво противоречие става въпрос предвид, че в първоинстанционното решение, а и в акта на митническия орган няма позоваване на ЗМ и на национални разпоредби по повод процесния казус. П. приложимостта на цитираните Регламенти, които имат пряко приложение няма никакво основание за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, а и юриск. П. не сочи такова. Това изразено становище от името на агенцията показва непознаване на националното право и правото на ЕС по този вид дела, каквото е и процесното. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. С. Ж., на "Аглика Трейд" ООД следва да се заплатят направените разноски за касационното производство в размер на 1 260 лв. Неоснователно е направеното възражение в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение