Решение № 5643 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2742/2015 г.

Решение № 5643 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2742/2015 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова [фирма] със седалище и адрес на управление Д. е подало касационна жалба срещу решението от 6.01.2015 г. по адм. дело № 895/2013 г. по описа на Административния съд-П., с което е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 3/04.12.2012 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център П. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят направените разноски. Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център П. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че [фирма] със седалище и адрес на управление Д. извършва дейност по поддържане и експлоатация на външни водоснабдителни и канализационни мрежи и системи, за изпълнението на която притежава разрешително за водоползване № 0378/22.06.2001 г., разрешително за водовземане № 21510087/24.03.2009 г., разрешителни за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 11510599/30.12.2010 г., № 11510600/30.12.2010 г., № 11510601/30.12.2010 г., и № 11510602/30.12.2010 г., разрешителни за зауствания на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 13140148/15.02.2010 г. и № 13740034/15.02.2010 г. На 10.10.2012 г. директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център П. изпратил до дружеството уведомление за откриването на административно производство по издаването на акт за установяване на публично държавно вземане заедно с покана за доброволно изпълнение на задължение за заплащането на такса за осъществено водовземане от подземни води, възлизаща на 264 714,21 лева за 2010 г. и, на 198 888,42 лева за 2011 г., а също и на такса за ползването на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за 2010 г. в размер на 7111, 87 лева. С писма до [фирма] със седалище и адрес на управление Д. били изискани декларации/справки отчет за добитите водни количества и за пречистените водни количества за периода, които дружеството изпратило. На 2.11.2012 г. бил съставен констативен протокол за установяване на платените и дължимите такси за водовземане от подземни води и за заустване на отпадъчни води. С акт за установяване на публично държавно вземане № 384.12.2012 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център П. по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление Д. било установено задължение за заплащане на такса за водовземане от подземни води за 2010 г. в размер на 264 714,21 лева и за заустване на отпадъчни води за 2010 г. - 7 111,87 лева, както и на такса за водовземане от подземни води за 2011 г. в размер на 198 888,42 лева Според заключението на назначената по делото комплексна техническа експертиза, [фирма]-Д. стопанисва на територията на Басейнова управление на водите в Дунавски район с център П. 126 броя водни съоръжения, като добитото водно количество за 2010 и 2011 г. възлиза на 8 260 860 куб м за всяка година. Вещите лица посочват, че категорията на водата се определя от различните хидрогеоложки структури. При липса на мониторингови изследвания, въз основа на нивото на концентрация на нитратите във водата, е направен извод, че добитото количество вода от първа категория е 4 733 460 куб м за всяка година, а количеството вода от втора категория - 3 527 400 куб м за всяка от година. Поради оспорването на това заключение по делото е изслушано повторно заключение, в което се посочва, че добитите количества вода са 14 439 260 куб м за 2010 г. и 14 299 481 куб м за 2011 г. Според това заключение, категорията на подземните води се определя въз основа на състоянието на подземните водни тела. Тъй като тези водни тела са в добро състояние, а и като се отчете, че водата трябва да е първа категория, за да се подаде за питейно ползване, вещото лице приема, че водите са първа категория, По делото е била изслушана икономическа екпертиза, чието заключение е в два варианта в зависимост от данните в заключенията на двете технически експертизи. Според първия вариант от заключението, за 2010 г. таксата за водоползване при обем на водните количества 4 733 460 куб. м вода I категория е 94 669,20 лева, за 3 527 400 куб. метра вода II категория - 35 274,00 лева, а таксата за заустване за отпадъчни води - 7111,87 лева. По втория вариант таксата за водоползване при обем на водните количества от 14 439 260 куб. м вода за 2010 г. възлиза на 288 785,20 лева, а таксата за заустване на отпадъчни води - 7111,87 лева. За 2011 г. таксата за водоползване за 14299481 куб. м е 285 989,62 лева, а таксата за заустване - 6776,11 лева. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентния орган, посочен в чл. 195б от Закона за водите. Съдът посочил, че таксите за ползване на воден обект представляват публични държавни вземания. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон. Заплащането на такси за водоползване е предвидено с разпоредбата чл. 194, ал. 1 от Закона за водите, а разпоредбата на § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите, на която се позовава оспореният акт, създава задължение за заплащането на такси за водоползване, както когато ползването е въз основа на издадено разрешително, така и в случаите, когато ползването е без основание. Конкретният размер на дължимите такси е определен в Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г., в сила от 13.11.2001 г., бр. 11 от 10.02.2004 г., в сила от 10.02.2004 г., отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) По отношение на акта за установяване на публично държавно вземане, в частта относно дължимата такса за заустване на отпадъчни води за 2010 г. ( такса за 2011 г. не е начислена), съдът отбелязъл, че дружеството, титуляр на разрешителните, не оспорва количеството на водите, като и в двата варианта на заключението на икономическата експертиза, изчислените дължими суми за заустване на отпадъчни води за 2010 г. съвпадат по размер с отразените в акта за установяване на публично държавно вземане. В издадените разрешителни водата е определена като втора и трета категория, което също не се оспорва от [фирма]-Д., с оглед на което в тази част жалбата следва да се отхвърли. Според мотивите на решението, дружеството дължи заплащането на такса за водоползване за 2010 и 2011 г., макар тогава да е имало действие само разрешително за водовземане № 21510087/24.03.2009 г. С решение от 01.04.2008 г. по адм. дело № 85/2008 г. по описа на Административния съд-С. град, влязло в сила на 17.11.2008 г., разрешителното за водоползване № 0378/22.06.2001 г, с което на "В. и канализация Е. -Д. е предоставено правото на питейно-битово снабдяване за населените места в област Д. е прогласено за нищожно. Поради обявяването на нищожността на това разрешително, преди да влязат в сила последващо издадените разрешителни за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения: № 11510599/30.12.2010 г., № 11510600/30.12.2010 г., № 11510601/30.12.2010 г. и № 11510602/30.12.2010 г., [фирма] - Д. е ползвало водни количества без правно основание. Ползването без основание е продължило и след издаването на разрешителните от 2010 г., доколкото тези разрешителни се отнасят само за някои, а не за всички водоизточници, посочени в разрешително за водоползване № 0378/22.06.2001 г. Поради това намира приложение разпоредбата на § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите, която гласи, че в случаите на ползване на водите на основата на издадени разрешителни, или без основание, лицето, използващо водите дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизане в сила на тарифите, предвидени по закона, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Административният съд приел за доказано по обем водовземането на отразените в акта за установяване на публично държавно вземане водни количества, които, според заключението на икономическата експертиза, обективно дори са по-големи. По отношение на оспорването на жалбоподателя на категорията на ползваните води съдът отбелязъл, че с приемането на Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (обн. ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г., в сила от 30.10.2007 г.) подземните води вече не се разделят по категории. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от наредбата, се установяват стандарти за качество на подземните води и прагове на замърсяване на подземните води и се извършват проучвания, за да се установи количественото и качественото състояние на водите. Съдът се позовал на чл. 19 от наредбата, според която състоянието на подземните води се характеризира с количественото и химичното състояние на подземните водни тела, което може да е добро или лошо. Общото състояние на подземните води се определя, като се приема по-лошото от двете състояния. Въз основа на тези разпоредби, съдът направил извод, че състоянието на подземните води не се определя от разрешителното или с инцидентни измервания, а в зависимост от състоянието на цялото водно тяло, което се отразява в плана за управление на речните басейни. Според изслушаното по делото експертно заключение, което не е оборено от жалбоподателя, състоянието и на трите подземни водни тела, от които дружеството водовзема, е определено като добро, поради което правилно водовзетата вода е приведена към първа категория при изчисляването на размера на таксите, дължими по при съгласно тарифата. Съдът не приел довода на жалбоподателя, че с решение № 12363/22.10.2010 г. по адм. дело № 3982/2010 г. по описа на Върховния административен съд водата е определена като втора категория с аргумент, че решението се отнася до водовзети води в периода 2001-2007 г. и че при определянето на втора категория състоянието на водите е отчетено към оня момент. Административният съд не взел предвид заключението на комплексната техническа експертиза в частта относно определяне на категорията на водите по съображения, че то не е съобразено с данните от влезлия в сила план за управление на речните басейни. В отговор на възражение на жалбоподателя за липсата на основание за заплащането на такси, тъй като държавата не предоставяла услуга, съдът уточнил, че таксите се дължат по силата на закона, затова, че от водни обекти, публична държавна или общинска собственост, се отнемат обеми вода, както и за вливането на отпадъчни води във водните басейни. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата на [фирма]-Д. срещу оспорения административен акт. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд при постановяване на решението противоречие с материалния закон. Съдът не съобразил, че актът е незаконосъобразен, тъй като в него не е посочен корекционния коефициент, който се прилага при изчисляването на размера на дължимата такса за водовземане, както и по причина, че за 2010 и 2011 г. не е била в сила ползваната от административния орган формула за изчисление. Актът се позовавал на чл. 2, ал. 1 и чл. 9 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.), а за периодите, за които се установяват задължения, не е имало валидна тарифа и не е ясно за предоставянето на каква услуга се дължат. Макар тарифата да е била отменена изрично с Постановление № 177 от 24.юни 2011 г. на Министерския съвет, тя следвало да се счита мълчаливо отменена още от момента на приетите изменения в Закона за водите, в резултат на които отпадала категоризацията на водите. Съдът не взел предвид и констатацията в решение № 12363/2010 г. по адм. дело № 3982/2010 г. по описа на Върховния административен съд, че водовземането е на подземни води, които са II категория. Освен това посочените в акта водни количества не съответствали на тези, отразени в подадените от [фирма]-Д. справки и макар съдът да посочил, че такова несъответствие има, не направил съответния правен извод. Върховният административен съд намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, буква "б" от Закона за водите (редакция ДВ, бр. 65 от 2006 г.) за правото на ползване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води. Според чл. 194, ал. 1, т. 3, буква "а" от Закона за водите се заплаща такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Както вярно е преценил административният съд, като титуляр на разрешителни за водовземане и разрешителни за ползване на водни обекти с цел заустване на отпадъчни води [фирма] - Д. дължи на държавата такси за водовземане и такси за ползване на водни обекти. Таксата за водовземане се определя на база на отнетия обем вода, а тази за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Размерът на таксите, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет (чл. 194, ал. 6 ЗВ). Доводът на касационния жалбаподател, че таксите не се дължат, тъй като Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (обн. ДВ. бр. 65 от 8 август 2000 г., изм. ДВ. бр. 97 от 13 ноември 2001 г., изм. ДВ. бр. 11 от 10 февруари 2004 г., отм. ДВ. бр. 50 от 1.07.2011 г.) следвало да се счита за мълчаливо отменена, не може да бъде споделен. Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт (чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове). При положение, че тарифата е действала в периодите, за които на дружеството-жалбоподател са начислени такси за водовземане и такси за ползване на водни обекти, тя подлежи на прилагане от компетентния административен орган. Жалбоподателят неточно поддържа, че тарифата се явява в противоречие със Закона за водите поради отпадането на категориите на водите според тяхното предназначение. Законът за водите, в редакцията му за периода 2010-2011 г., а и преди това, не съдържа разпоредби относно начина на определяне на дължимата такса за водоползване, а делегира правомощие на Министерския съвет да определи размера на таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1-3, като издаде тарифа. От това следва, че разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от тарифата, регламентиращи формулите, по които се изчислява размера на годишната такса за водоползване за питейно-битови нужди и на таксата за ползване на воден обект, един от елементите на които е корекционен коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект, респективно проектната категория на повърхностните води, не биха могли да противоречат на закона, а таксите са законосъобразно определени при положение, че съответстват на установените от тарифата правила. В тарифата е посочено, че подземните води се категоризират съгласно Наредба № 1 от 7 юли 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (обн. ДВ. бр. 57 от 14 юли 2000 г., попр. ДВ. бр. 64 от 4 август 2000 г., отм. ДВ, бр. 87 от 30 октомври 2007 г.). Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Наредба № 1 от 7 юли 2000 г. (отм.) предвижда, че според предназначението им подземните води се категоризират, както следва: I категория-подземни води, които могат да бъдат ползвани за питейно-битови цели; II категория - подземни води, които могат да се ползват за пиене след подходящо третиране, за напояване и за други цели, които позволява категорията им; III категория - подземни води, които не са пригодни за ползване, но чието качество може да бъде възстановено до качеството на II категория с прилагането на мерки, които са икономически осъществими; IV категория - подземни води, които не са пригодни за ползване и чието качество не може да бъде възстановено до II категория с прилагането на мерки, които са икономически осъществими. Категорията на подземните води се вписва в издаваните разрешителни за водоползване (чл. 52, ал. 1, т. 9 от Наредба № 1 от 7 юли 2000 г.). При положение, че категоризацията на подземните води, която има за цел да определи предназначението им, е възприета и в Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (чл. 2, ал. 2) и намира изражение във включения във формулата за изчисление на годишната такса за водовземане корекционен коефициент, няма правно значение отпадането й в регламентацията на приетата на мястото на отменената Наредба № 1 от 7 юли 2000 г. нова Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от тарифата предвижда различен единичен размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, с прилагането на корекционен коефициент съобразно от действителната категория на водите - I, II или III категория. Жалбоподателят, който е ВиК оператор и доставя на населението вода за питейно-битови нужди, е оспорил величината на корекционния коефициент, като поддържа, че водовзетите за периода 2010-2011 г. подземни води следва да се отчетат като II вместо като I категория, тъй като водите се нуждаели от третиране, за да станат годни за пиене. Административният съд основателно не е възприел направените в тази насока възражения, като се е съобразил не с комплексната, а с повторната техническа експертиза. Заключението на повторната експертиза се основава на данните за състоянието на водните обекти, отразени в приетия за района план за управление на речните басейни, в съответствие с чл. 75, ал. 3 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г., който гласи, че оценката на химичното състояние на подземните водни тела се публикува в плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите. Правилно съдът не е взел предвид и записаното в мотивите на решение № 12363/22.10.2010 г. по адм. дело № 3982/2010 г. по описа на Върховния административен съд относно категорията на подземните води. С това решение е било оставено в сила решение № 108/20.01.2010 г. по адм. дело № 515/2009 г. по описа на Административния съд-В. в частта, в която е отхвърлена жалбата на [фирма]-Д. срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 8/23.11.2007 г. на директора на Басейнова дирекция за Ч. район с център В. за периода 2001-2006 г. В решението касационната инстанция възприема констатацията на първоинстанционния съд, че дружеството дължи такси за отнетото количество вода при втора категория на водите. При положение обаче, че съдебното решение се отнася за друг период и в него не се посочват водните обекти, от които е осъществено водовземане, то не може да служи като доказателство за категорията на водата, отразена в оспорения по това дело административен акт. Както административният съд е отбелязъл, състоянието на подземните водни тела е динамично и следва да бъде установено за съответния период, за който се отнася задължението. Жалбоподателят, който е носител на доказателствената тежест относно действителната категория на водовзетите подземни води, не е ангажирал относими доказателства, които да обосноват твърденията му. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 и т. 6 и чл. 48, ал. 2, т. 2 от Закона за водите водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните; да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води, да провеждат мониторинг на качеството на водата за питейно-битови цели и предоставят данните от извършения мониторинг на органите по чл. 155а и 189 по ред, определен в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3. При положение, че [фирма] -Д. не представило по по делото данни за резултатите от проведения мониторинг върху качеството на водата, както и за това, че дружеството е извършило допълнително третиране, за да стане водата годна за пиене, отнетите за периода подземни води законосъобразно са били приведени от административния орган към първа, а не към втора категория. Обстоятелството, че в акта за установяване на публично държавно вземане не е посочен приложения от административния орган при изчисляване на размера на таксата за водовземане корекционен коефициент, не представлява отменително основание. Административният акт съдържа посочване на категорията подземни води, от която зависи размерът на дължимата такса, като изчислението се извършва по нормативно установена формула. Съдът е извършил проверка на размера на задълженията, като е назначил икономическа експертиза, която е дала заключение, че таксите се дължат дори в по-висок от възприетия в оспорения административен акт размер. Касационната инстанция споделя и направения в първоинстанционното решение извод, че няма несъответствие между измерените водни количества и отразените в акта за установяване на публично държавно вземане. Както беше посочено по-горе, титулярът на разрешителното за водовземане има задължение да води на отчет отнетите водни количества и заустените води. Актът на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район е издаден въз основа на справките, подадени от жалбоподателя, поради което оплакването е несъстоятелно. При отсъствието на поддържаното от касационния жалбоподател отменително основание решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд