Решение № 10493 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12966/2015 г.

Решение № 10493 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12966/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Х. Ж. П. от гр. П. срещу решение № 417 от 12.10.2015 г. по адм. дело № 448 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 14/21.05.2015 г. на Директора на ТП на НОИ П. Изложените доводи релевират необоснованост на съдебното решение като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 14 от 21.05.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № 141-00-986-1 от 29.04.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Х. Ж. П. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по подадено от него заявление вх. № 141-00-986/15.04.2015 г. С постановеното решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Решението е обосновано и правилно. Материалноправните предпоставки за придобиване на право на парично обезщетение за безработица са уредени в чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2011 г.) правото възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Р. Б., или пенсия за старост в друга държава. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят П. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО на 7.02.2015 г., към която дата е на навършена възраст 63 години и 8 месеца. Има придобит осигурителен стаж от трета категория с продължителност 38 години, 02 месеца и 07 дни към 19.02.2015 г. (трудова книжка и служебно изготвена бележка рег. № МП-2324#1/29.04.2015 г. от началник на отдел "Пенсии"). Обстоятелствата относно продължителността на придобития от лицето осигурителен стаж от трета категория са потвърдени от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Установено е, че осигуряването по трудово правоотношение е прекратено на 15.04.2015 г. Разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване е императивна и не допуска едновременно получаване от едно лице на две осигурителни плащания: парично обезщетение за безработица и пенсия за осигурителен стаж и възраст. Самият факт, че лицето е придобило право на такава пенсия, е пречка за получаване на обезщетение за безработица. Неизпълнението на отрицателното материалноправно условие е основание за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Като е приел, че оспорените административни актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - П. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,