Решение № 9280 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13812/2017 г.

Решение № 9280 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13812/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на М. А., гражданин на Афганистан, срещу Решение с № 690/12.10.2017 г. по адм. дело № 916/2017 г. на Административен съд - Х. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Съдът не обсъдил всички правнорелевантни факти, чрез които да установи обективната истина, свързана с личното положение на лицето. Съображенията били формални. Не били отчетени получени от лицето заплахи срещу живота и здравето му. Приетата от първоинстанционния съд справка за състоянието на държавата му на произход не била обективна. Представя свидетелство за водно кръщение, трудов договор от 01.06.2018 г. и декларация от управител на търговско дружество . Иска от съда отмяна на оспореното съдебно решение. Ответната по жалбата страна, чрез юрисконсулт оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага доводи по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна по подробно изложени съображения. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Х. е образувано по жалба на М. А., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 13698/11.07.2017 г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на лицето. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови решението, първоинстанционният съд е изяснил фактите и обстоятелствата, свързани с пристигането на територията на Р. Б. на търсещото закрила лице, както и с неговото образование, религия, семейно положение и граждански статут. Установено е че на 13.02.2017 г., съобразно изискванията на ЗУБ с А. е проведено интервю, в което същият е дал подробна информация за произхода си, религията, която изповядва, отношенията му с властите в държавата, от която заявява че е пристигнал в България, като е посочил и причини, поради които не желае да се завърне там. Лицето не е представило никакви документи в подкрепа на изнесените пред административния орган твърдения. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на решението за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е налице материална законосъобразност на атакувания акт на административен орган. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд. М. А. е напуснал Афганистан легално със собствените си документи и е отпътувал за Иран, където е прекарал няколко месеца, след което е депортиран в Афганистан. След известно време касационният жалбоподател отново, но нелегално напуснал държавата си на произход и през Иран преминал в Р. Т. Първоинстанционният съд е взел предвид пълната липса на данни за преследване от страна на власти или групи хора в Афганистан, както на самия търсещ закрила, така и на неговото семейство, както и наличието на поведение у трети лица, което да е насочено към увреждане на живота, здравето или интересите на А. Формулиран е правилен извод относно липсата на данни за преследване спрямо лицето по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, което да се е изразило в някои от действията, посочени от законодателя в ал. 5 на същия текст. Не са налице и данни за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като няма данни лицето да не може да получи закрила от държавата си на произход, поради обстоятелството, че ще бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства като заплахи срещу живота и личността му, поради безогледно насилие при въоръжен международен или вътрешен конфликт. Пред първоинстанционния съд е представена справка за обстановката в Афганистан, според която в страната безспорно са налице конфликти и въоръжени сблъсъци, но нивото на насилие в тези конфликти не е безогледно по смисъла на чл. 15, б. "В" от Директива 2004/83/ЕО. Обстоятелството, че в държавата на произход се наблюдават отделни проблеми свързани с нарушаване правата на човека, не са от категорията на тези, които да правят невъзможно съществуването на гражданите в спокойна среда. От представената в съдебно заседание на 18.06.2018 г. справка № МД- 290/05.04.2018 г. Не са отразени обстоятелства, водещи до извод в този насока, различен от възприетия от административния орган при произнасянето и от първоинстанционния съд при проверка на оспорения пред него индивидуален административен акт. Липсват данни лицето да е понесло негативи във връзка с изповядвана от него религия. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, дори и да се приеме, че същият е арестуван поради обстоятелството, че е носил в автомобила си Библия, то това е станало в Иран, а не в Афганистан - дървата на произход на А. Предвид описаното настоящият състав намира оспорения съдебен акт за правилен и обоснован, поради което следва да бъде потвърден изцяло. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение