Решение № 10870 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2020 г.

Решение № 10870 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), чрез упълномощен процесуален представител и от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про мрежи" АД), с ЕИК *********, чрез адв. Н. Георгиева, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 500 от 27.01.2020 г., постановено по адм. д. № 7289 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в хода на обжалване по съдебен ред на Наказателно постановление № 417 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 129 от 23.03.2016 г., постановено по нахд № 1459 по описа на Районен съд – Габрово за 2015 г., ведно с лихвата за забава върху посочената сума от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление – 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360, 00 лв. до пълния предявен размер от 1356, 00 лв., ведно с лихвата за забава върху посочената сума от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението е отхвърлен. Наред с това, Комисията е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 136, 77 лв. за разноски по този иск (съобразно уважената част от иска по адм. д. № 7289 по описа на АССГ за 2019 г. – заплатена държавна такса и адвокатски хонорар), като искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска по това дело е отхвърлено. С обжалваното решение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство по кнахд № 164 по описа на Административен съд – Габрово (АС – Габрово) за 2016 г., образувано по обжалване на Решение № 129 от 23.03.2016 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е отменено Наказателно постановление № 417 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, ведно с лихвата за забава върху посочената сума от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление – 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360, 00 лв. до пълния предявен размер от 1356, 00 лв., ведно с лихвата за забава върху посочената сума от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението е отхвърлен. Наред с това, Комисията е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 136, 77 лв. за разноски по този иск (съобразно уважената част от иска по присъединеното адм. д. № 7300 по описа на АССГ за 2019 г. – заплатена държавна такса и адвокатски хонорар), като искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска по това дело е отхвърлено. Предвид изложеното в касационната жалба на КЕВР следва да се приеме, че решението, предмет на контрол, се обжалва от този касационен жалбоподател в осъдителната него част. Твърди се, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Релевира се довод, че съдът не съобразил факта, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството в хода на двете производства. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. В тази връзка касационният жалбоподател излага подробни съображения и поставя въпроси, които са намерили своя отговор в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Обръща внимание, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Твърди, че не били налице и безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. При условията на евентуалност сочи, че съдът правилно е отчел установените по делото обстоятелства, довели до обоснования му извод за намаляване на сумата, присъдена като обезщетение заради платеното адвокатско възнаграждение. Неправилно бил присъден начисленият данък добавена стойност (ДДС) като вреда. Наред с това, неправилно била присъдена платената държавна такса в двоен размер, както и размера на платеното адвокатско възнаграждение и по присъединеното дело. По тези причини се иска отмяната на решението в обжалваните от този касационен жалбоподател части. Тази касационна жалба се оспорва от "Електроразпределение Север" АД, чрез упълномощен адвокат, по съображения, развити в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Претендират се разноските, сторени за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба и оспорва подадената от "Електроразпределение Север" АД. По същество моли да бъде уважена подадената от КЕВР жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "Електроразпределение Север" АД за касационното производство, като възразява и относно включването на ДДС в него. Представя писмени бележки. С касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявените от него искове са отхвърлени за сумата над 360, 00 лв. до пълния им предявен размер от по 1356, 00 лв. Твърди се, че в решението на АССГ липсват конкретни мотиви за това кои факти и обстоятелства са мотивирали съда да стигне до изложените твърдения във връзка с намаляване на размера на присъдените обезщетения, вкл. липсвали разсъждения съобразно указанията, дадени с Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединените дела С-427/16 г. и С-428/16 г. за това дали Висшият адвокатски съвет, като професионална организация изпълнява публични функции, както и дали спорната правна уредба, касаеща невъзможността за определянето на хонорар под установения минимум, под страх от дисциплинарна отговорност, преследва легитимни цели. Релевират се доводи, че решението в обжалваната част не е съобразено с разпоредбите на Конституцията на Република България, чл. 132, ал. 2 АПК, чл. 185 АПК, чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), чл. 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 2 и чл. 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и практиката на СЕС. Излагат се подробни съображения във връзка с приетото от първоинстанционния съд по въпроса за наличието на основание за присъждане на по – нисък размер на обезщетението. Иска се отмяната на решението в отхвърлителната исковете част и уважаването им в пълен размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Представят се списък на разноските и доказателства за извършването им. В съдебното заседание пред настоящия съд "Електроразпределение Север" АД се представлява от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба на КЕВР и поддържа подадената от него касационна жалба. По същество на спора моли уважаването на последната и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение в обжалваната от КЕВР част. Представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД и за основателност на касационната жалба на КЕВР. Въпреки това иска оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като изходящи от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД е основателна, а тази на КЕВР – неоснователна. Въз основа на подробно установеното по делото от фактическа страна съдът приел исковете за допустими, а по същество за частично основателни. Направил извод, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба като изложил обстоятелствени съображения. Позовал се на установените по делото факти за осъществено процесуално представителство от адвокат за "Електроразпределение Север" АД по двете съдебни производства, които са приключили с отмяната на Наказателно постановление № 417 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, за което представителство пред Районен съд – Габрово и пред АС – Габрово "Електроразпределение Север" АД (тогава "Енерго – про мрежи" АД) е заплатило сума в общ размер от 2712, 00 лв., с ДДС, която съставлява причинена имуществена вреда. Съдът приел за доказана и пряката и непосредствена причинно – следствена връзка като се позовал на разрешението на въпроса, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. и отхвърлил възраженията в обратна насока, направени от КЕВР. Мотивирано не се съгласил и с възражението на КЕВР, че защитата на дружеството е било възможно да бъде осъществена от юрисконсултите му, тъй като приел, че само и единствено в негова преценка е да вземе решение дали да наеме адвокат или да използва назначените юрисконсулти. За основателно обаче съдът намерил направеното от КЕВР възражение за "... прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение", претендирано като вреда в производството по ЗОДОВ и пред двете съдебни инстанции. Съобразил извършените от представляващия "Електроразпределение Север" АД адвокат, но приел, че делото пред Районен съд – Габрово не съставлява правна и фактическа сложност. Изложил съображения, че Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" представлявало "Електроразпределение Север" АД по много дела (около 400), наложените имуществени санкции били в един и същи размер, за едно и също нарушение по Закона за енергетиката, като приел, че на практика били извършени чисто фактически действия по промяна само на номера на наказателното постановление в депозираните жалби. Съдът съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция и тази на пар. 2а от Допълнителните разпоредби на тази наредба, за да направи извод, че уговореният размер на възнаграждението е минималният предвиден в този акт. Въпреки това приел, че така определеният адвокатски хонорар е прекомерен и несъответстващ на действителната фактическа и правна сложност на делото пред Районен съд – Габрово. В допълнение съдът се позовал на приетото по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г. на СЕС, за да направи извод, че изплатеното адвокатско възнаграждение и за двете инстанции е прекомерно, поради което следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – 300, 00 лв., без ДДС. При съобразяване на разпоредбата на пар. 2а от ДР на посочената наредба, съдът приел, че върху минимално дължимото възнаграждение следва да се начисли 20 % ДДС. Въз основата на тези съображения съдът направил извод, че дължимото възнаграждение, което следва да се присъди е в размер на 360, 00 лв., с включен ДДС, който е доказан, справедлив и съответен на оказаната правна помощ, като за разликата над 360, 00 лв. до предявената сума от 1356, 00 лв. искът следва да се отхвърли. По отношение на момента, считано от който е присъдена лихвата – 13.06.2016 г., съдът се позовал на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. Предвид изхода на спора по този иск, на "Електроразпределение Север" АД били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на иска в размер на 111, 77 лв. и 25, 00 лв. за внесената държавна такса по подробно изложени в решението мотиви. Направеното от ответника по иска възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не било уважено. Наред с горното, въз основа на подробно установеното от фактическа страна, по сходни мотиви съдът обосновал и извод за частична основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди във връзка с осъществената защита на "Електроразпределение Север" АД срещу подадената касационна жалба от КЕВР срещу Решение № 129 от 23.03.2016 г., постановено по нахд № 1459 по описа на Районен съд – Габрово за 2015 г., с което било отменено Наказателно постановление № 417 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР. Относно размера на претенцията приел, че тя е частично основателна, като се позовал на разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивирал се в тази посока, като за целта съобразил фактите, че се касае за касационно производство, в което "Електроразпределение Север" АД е ответник по касация, проведено е едно съдебно заседание и спорът не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. В заключение направил извод, че дължимото възнаграждение следва да се присъди като вреда в редуциран размер на сумата от 300, 00 лв., ведно с начислен ДДС или в общ размер на 360, 00 лв. За този размер съдът приел, че е доказан, справедлив и съответен на оказаната правна помощ. За разликата до предявения размер от 1356, 00 лв. съдът приел, че искът е неоснователен и го отхвърлил. Обосновал присъждането на сумата на обезщетението ведно със законната лихва. Предвид изхода на спора по този иск, на "Електроразпределение Север" АД били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на иска в размер на 111, 77 лв. и 25, 00 лв. за внесената държавна такса по подробно изложени в решението мотиви. Направеното от ответника по иска възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не било уважено. По претенцията на КЕВР за заплащане на юрисконсултско възнаграждение съдът направил извод за неоснователността й. Предвид приетата частична основателност на предявените искове подробно се мотивирал, като в заключение посочил, че по предписанието на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ при частично уважаване на претенцията, ищецът не дължи заплащане на разноски пропорционално на отхвърлената част, като задължението за заплащане на разноски в тази хипотеза е възложено изцяло на ответника. Изрично се позовал и на неприложимостта на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ предвид разпоредбата на пар. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно в отхвърлителната исковете част. Част от въпросите, които касационният жалбоподател КЕВР е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на КЕВР по предявените искове за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателно решение. Доводът на КЕВР, че съдът не съобразил, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството, е неоснователен. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. В този смисъл така направеният от "Електроразпределение Север" АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и пред АС – Габрово. Предвид установеното по делото в хода на първоинстанционното производство, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие, които са относно оказаната правна помощ по делата в районния съд и в административния съд, са осъществени по банков път, за което са представени доказателства (неоспорени в хода на производството по обезщетение), като неоснователни се преценяват твърденията на КЕВР, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. Такива не само са налице, но и предвид отразеното в преводните нареждания тяхно съдържание, ясна и безспорна е връзката им с Фактура № 0... 4782 от 08.04.2015 г. и договора за правна защита с № 4368 от 08.04.2015 г., както и с Фактура № 0... 8913 от 14.05.2016 г., издадена във връзка с правна защита съгласно договор № 8282 от 14.05.2016 г. Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен на направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г. Макар по принцип част от възраженията, изтъкнати в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд във връзка с присъдения ДДС върху адвокатското възнаграждение като част от размера на обезщетението за вреди да се споделят от настоящия състав, това възражение е направено едва в касационната жалба. По въпроса оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато нито в представения писмен отговор от Комисията на предявените искови молби, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде разгледано и съобразено в настоящото производство. Основателни са подробно обоснованите от касационния жалбоподател "Електроразпределение Север" АД оплаквания заради присъденото обезщетение в размер по – нисък от претендирания, договарянето и заплащането на който е установено и доказано по делото. Неправилно първоинстанционният съд е преценил заплатеното адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции, претендирано като настъпила имуществена вреда, като "прекомерно". Според настоящия съдебен състав изложените в тази връзка съображения, свързани с броя на издадените срещу дружеството наказателни постановления за други нарушения по Закона за енергетиката, броя на образуваните идентични дела, защитата, изразяваща се, според съда, само в промяна в номерата на наказателните постановления, както и с размера на договореното по всяко от делата адвокатско възнаграждение, са неотносими към преценката, която е следвало да осъществи административният съд в производството по обезщетението. Отделно, тези факти са и недоказани. Правилни са изводите на съда във връзка с това, че уговореният размер на обезщетението е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция) предвид защитения материален интерес. Изводите му обаче, че така определеното възнаграждението е прекомерно не се споделят от настоящия състав. В този смисъл като неправилен се явява и изводът на съда за редуциране на възнагражденията, претендирани като вреди до размера на по 360, 00 лв. с ДДС. При извършване на преценка по повод направено възражение досежно размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2 по описа за 2016 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1 по описа за 2017 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. " Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за "Електроразпределение Север" АД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Като е приел обратното и е редуцирал този размер, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт в отхвърлителната исковете част. Предвид така възприетото становище разглеждането на останалите оплаквания на този касационен жалбоподател във връзка размера на присъденото обезщетение няма да се разглеждат. При съобразяване на изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно в частите, с които е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Габрово по нахд № 1459 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление № 417 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 129 от 23.03.2016 г., постановено по посоченото дело и в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в производството по касационно обжалване на посоченото съдебно решение на Районен съд – Габрово по кнахд № 164 по описа на АС – Габрово за 2016 г., по което е постановено Решение № 172 от 13.06.2016 г., с което е решението на въззивния съд е оставено в сила. В тези части решението следва да се отмени, като на "Електроразпределение Север" АД се присъди пълният размер на претендираните обезщетения, тоест и разликата в размер на още по 996, 00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди. Заради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу КЕВР изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане на сума в размер на още 172, 46 лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, доколкото според настоящия състав на дружеството се дължи възстановяване на сторените разноски изцяло само за сумата от 396, 00 лв. В казуса е предявен един иск за обезщетяване на претърпените от дружеството имуществени вреди в общ размер на 2712, 00 лв., а не два отделни иска. В случая искът е изкуствено разделен на два иска, тъй като вредите се претендират от един и същи увреждащ факт - отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. По горните съображения КЕВР следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396, 00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им и сума в размер на 12, 50 лв. за внесена държавна такса. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията - докладчик: Румяна Лилова Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като считам, че поради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу КЕВР изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане на сума в размер на още 568, 46 лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, а не както приема мнозинството от съдебния състав в размер на 172, 46 лв. В случая са предявени, разгледани и уважени два обективно съединени иска за обезщетение с цена от по 1356, 00 лв., а фактът на разглеждането им в едно съдебно производство не променя това, както и не води до извод за недължимост на адвокатско възнаграждение при уважаване на исковете от загубилата делото страна и по втория от тях. При този изход на спора намирам, че на "Електроразпределение Север" АД се следват и разноски за касационното производство в претендирания размер за адвокатско възнаграждение, поради което Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 792, 00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им, а не както приема мнозинството от състава - в размер на 396, 00 лв. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение съдия - докладчик: (Румяна Лилова)