Решение № 7599 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15083/2008 г.

Решение № 7599 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15083/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Патентно ведомство (ПВ) на Република България и "ВИНКОМ" АД гр. София против решение № 882/14.10.2008 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 1492/2008 г. В двете касационни жалби са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на решението и се иска отмяната му. Ответникът - "Ред Бул ГмБХ" не взема становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбите са подадени в срок от страни с правен интерес от оспорването и са процесуално допустими. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: С обжалваното решение е обявено за нищожно решение № 279/3.12.2007 г. на заместник председателя на ПВ, с което на осн. чл. 46, ал. 5 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е отменено действието на международна регистрация № 707372, фигуративна за стоките от клас 33, притежание на "Red Bull GmbH" Австрия, на територията на Република България. За да постанови този резултат, съдът приема, че регламентираното в чл. 46, ал. 5 от ЗМГО правомощие да се произнася по искания за отмяна на регистрацията на марки е от изключителната компетентност на председателя на ПВ, тъй като не е изрично предвидена възможност за възлагане (предоставяне) делегирането му на неговите заместници. Така мотивиран съдът счита, че делегирането на правомощия на заместник председателя на ПВ със заповед № 667/20.11.2007 г. на председателя на ПВ е незаконосъобразно, а така издаденото решение като постановено от некомпетентен орган е нищожно. Решението е неправилно. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Недопустимо е делегиране на правомощия, които законът изрично предвижда, че са от изключителната компетентност на титуляра. За да е налице валидно делегиране на правомощия, е необходимо кумулативно да са изпълнени следните условия: делегираните правомощия да са от компетентността на титуляра, да не са от неговата изключителна компетентност и да е налице законоустановена възможност за предоставянето им на подчинен орган. С разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от Закон за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) е регламентирана възможността председателят на ПВ да делегира с мотивирани писмени заповеди свои правомощия на заместник председатели. По делото е приложена заповед № 667/20.11.2007 г. на председателя на ПВ, с която на осн. чл. 81, ал. 2 от ЗМГО и чл. 5, т. 12 от Устройствения правилник на Патентното ведомство последният овластява Маргарита Недялкова, заместник председател на ПВ, да постанови решения по чл. 46 от ЗМГО по две конкретно посочени искания, в това число и на касационния жалбоподател. При тази законова регламентация и доказателствата по делото съставът на АССГ неправилно приема, че оспореното решение е нищожно. Делегирането е направено в съответствие с разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (акт, който в чл. 79 - 83 урежда статута на Патентното ведомство, компетентността и правомощията на органите на институцията) и оспореното решение е постановено от компетентен орган. Тъй като първоинстанционният съд, прогласявайки нищожност на административния акт не се произнася по законосъобразността му с оглед останалите основания за оспорване по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК и по наведените в жалбата доводи, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на същия съд за произнасяне по същество при съобразяване с дадените по-горе указания. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,