Решение № 13349 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2012 г.

Решение № 13349 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 5292 от 11.04.2012 г., постановено по административно дело № 2034/2011 г., тричленен състав от пето отделение на Върховния административен съд (ВАС) е отменил заповед № К-14973/30.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Боян Радоев Кехайов е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Райкова. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Исканията са за отмяна на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК на съдебното решение, след което делото на основание чл. 222, ал. 2 от АПК да се върне за ново разглеждане от друг състав или на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Боян Радоев Кехайов срещу процесната заповед на министъра на вътрешните работи като неоснователна. В проведеното открито съдебно заседание другият пълномощник на касатора - младши юрисконсулт Узунова, поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Ответникът по касация Боян Радоев Кехайов от гр. Кърджали не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на обжалваното с нея решение, което предлага да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават правните изводи на съда. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд е била оспорената от Боян Радоев Кехайов (държавен служител в ОД на МВР - Кърджали) заповед рег. № К-14973/30.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Като фактически основания в заповедта е посочено: "за това, че в периода 04.10.2010 г. - 10.10.2010 г. след провеждане на специализирани полицейски операции за противодействие на закононарушенията, свързани с горските, дивечови и рибни ресурси, съгласно заповед № 417/01.10.2010 г. на началника на РУП - Кърджали не е изготвял справки и докладни записки с обобщени резултати от тях и е въвеждал резултатите в бюлетина на ОДЧ към районното управление, с което е нарушил чл. 12,1 и чл. 13 от заповед № Iз-1213/03.10.2008 г. на главния секретар на МВР - деяние съставляващо неизпълнение на заповед, установено от проверка (справка рег. № 5987/25.11.2010 г. по описа на дирекция "Инспекторат" - МВР)". За да уважи сезиралата го жалба, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон (ЗМВР и ППЗМВР). В мотивите на проверяваното решение е прието за установено, че служителят не е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. В справката, изготвена от назначената комисия от дисциплинарно наказващия орган, е налице противоречие, тъй като от една страна е констатирано, че е изготвена справка с обобщени резултати от проведените специализирани полицейски операции, като същите не са били проведени, а впоследствие е направен извод, че жалбоподателят не е изготвил писмени справки за обобщените резултати от проведените специализирани полицейски операции, като последното не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Освен това, дисциплинарно наказващият орган в заповедта си не е обосновал вида и размера на наложеното наказание. Настоящият петчленен състав намира съдебното решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваният съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК е обсъдил доказателствата, становищата и относимия и приложимия правен регламент. За приетото въз основа на този анализ се е фактически и правно обосновал. Изводите му относно липсата на безспорна фактическа установеност на конкретното дисциплинарно нарушение са правилни. От извършеният анализ на събраните доказателства се налага извода, че вмененото на служителя деяние "неизготвяне на справки и докладни записки с обобщени резултати от тях и въвеждане резултатите в бюлетина на ОДЧ към районното управление", е недоказано. В тази връзка съдът правилно е обсъдил приложената справка от 25.11.2010 г. във връзка с назначената проверка в ОД на МВР-Кърджали, в която е констатирано явно противоречие в практиката, която е възприета при изготвяне и въвеждане на обобщените резултати от специализираните полицейски операции. Противно на твърдяното от касатора, не може да се обоснове категоричен извод, че служителят не е изпълнил заповед на началника на РУП-Кърджали във връзка със заповед на главния секретар на МВР. От обясненията на служителя, които кореспондират с останалите събрани доказателства, е видно, че са изготвяни писмени справки за резултатите от извършените специализирани полицейски операции, съгласувани са и са докладвани на началника на РУП-Кърджали по установения ред, като са въвеждани в бюлетина в края на седмицата. Тези констатации не са опровергани от наказващия орган. Предвид изложеното неоснователно се явява касационното оплакване, че съдът не е преценил правилно и в неговата съвкупност доказателственият материал. Именно при обсъждане всички относими доказателства, които дисциплинарно наказващият орган е взел предвид при издаването на акта си, е констатирано противоречието в справката, упомената в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, състоящо се в това, че от една страна е установено непровеждане на заповядани полицейски операции (за което няма данни служителят да е наказан!), а от друга - че Кехайов не е изготвил справки за обобщените резултати от тези непроведени операции. Извън горното, правилен е и извода в съдебното решение, че при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание не е спазена нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с изискването за цялостна преценка на поведението на служителя, доколкото липсват доказателства за съобразяване тежестта и вида на нарушението и настъпилите неблагоприятни от извършените му последици, което е допълнително и самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед като недостатъчно мотивирана. С оглед инвокираното в тази връзка възражение в касационната жалба следва да се отбележи, че по аргумент от чл. 169 от АПК, дори когато административният акт се издава в условията на оперативна самостоятелност (т. нар. "акт на целесъобразност, на свободна преценка") издалият го орган следва да изложи мотиви относно съображенията, наложили направения от него избор. Предвид изложеното, мотивираният извод за основателност на оспорването на държавния служител, диспозиран в отмяна на заповедта на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание, е в съответствие с фактически установеното и относимата за случая процесуална и материалноправна уредба по ЗМВР, ППЗМВР и АПК. Съвкупната преценка на релевантните факти и правния регламент обективират наличие за процесната заповед на предпоставки за приложимост на основанието по чл. 146, т. 4 отАПК за отмяна, както аргументирано е приел и постановил съдът с решението си. С оглед на това настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема за обоснован крайният извод в проверяваното решение за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Уважавайки подадената до него жалба като основателна, тричленният съдебен състав е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия,