Решение № 12793 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3111/2018 г.

Решение № 12793 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3111/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез юрск. Желязкова, срещу Решение № 67/15.01.2018 г., постановено по адм. дело № 826/2017 год. по описа на Административен съд /АС/ Бургас, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-02002816003139-091-001/16.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в обжалваната и потвърдена част с решение № 41/06.03.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени оплаквания, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена като се отмени решението и са отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – "Алфа Ауто груп" ЕООД гр. Ямбол, чрез процесуалния представител адв. Пейчев, в писмен отговор и становище по съществото на спора, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Бургас е отменил Ревизионен акт № Р-02002816003139-091-001/16.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в обжалваната и потвърдена част с решение № 41/06.03.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, с който не е признато на "Алфа Ауто Груп" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Флор Екс Пи" ЕООД за периоди м. 06-м. 12. 2014 г., м. 01-02. 2015 г., м. 07-12. 2015 г. и м. 01. -02. 2016 г., за което са определени задължения по ЗДДС в размер на 68 831, 98 лв., ведно със съответните лихви за просрочие за отделните данъчни периоди, посочени в РА. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Решаващият съд е направил извод за реалност на доставките по процесните 27 бр. фактури, издадени от "Флор екс Пи" ЕООД за периоди м. 06-м. 12. 2014 г., м. 01-02. 2015 г., м. 07-12. 2015 г. и м. 01. -02. 2016г с предмет – различни видове авточасти, масла, автопринадлежности. Въз основа на събраните писмени доказателства, на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът е установил наличието на облигационни отношения между получателя на стоките и издателя на фактурите, доказателства за индивидуализация, предаване на стоките, за преминаване на собствеността върху тях, както и за последващата им реализация. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки следва да е доказано извършването на доставката на стоката. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. През процесните периоди ревизираното дружество е упражнявало стопанска дейност - търговия на дребно с резервни части и принадлежности за автомобили в нает търговски обект – магазин. Въз основа на заключението на ССчЕ е направен извод за редовно водената счетоводна отчетност при получателя и доставчика, вкл. и за обстоятелството, че процесните фактури са намерили съответно счетоводно отражение и при двете страни по сделките /т. 1 и т. 6 от заключението/. Обратно на установеното в ревизионния доклад и на твърденията в касационната жалба, съгласно даденото и прието експертно заключение, след извършен обстоен анализ в него на счетоводната отчетност на дружеството - при РЛ е организирана аналитична счетоводна отчетност на сметка 304 1 /стоки на склад/ - по наименование на стоката, количество, стойност и средна цена, което е достатъчно за прилагане на един от препоръчителните методи за изписване на стоките в СС-2 – среднопретеглена стойност. От същото заключение се установява /отговори на въпроси 3 и 5/, че доставените стоки, заприходени по наименование, брой и стойност, впоследствие са продадени като всички приходи от последващи продажби са отчетени, отразени по сметка 702 – приходи от продажби на стоки и участват при формирането на ФР за 2014 г. и 2015 г. като няма констатации за неотчетени приходи от продажби. От писмените доказателства се установява наличие на облигационни отношения между РЛ като получател и "Флор екс пи" ЕООД като доставчик на стоки – авточасти и консумативи – по нарочен писмен договор от 01.06.2014 г., в който е уговорено отложено плащане за срок от 12 месеца. Всички процесни 27 бр. фактури за доставка на стоки притежават своите съществени реквизити с отделно начислен ДДС и са придружени от двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Установява се плащане в брой и по банков път по част от тях – съгласно таблица в заключението на ССчЕ – отговор на въпрос 2. Всяка от фактурите е придружавана и от товарителница като транспортните услуги са извършени по договор между доставчика "Флор екс пи" ЕООД и превозвач – "Агро ГБР" ЕООД – издадени са осем фактури за транспортни услуги, отразени при изпращача, а сумите по тях са наредени на 07.01.2016 г. по сметка на "Агро ГБР" ЕООД. Обратно на твърденията в касационната жалба товарителниците съдържат всички необходими съществени реквизити, вкл. страните – "Флор екс пи" ЕООД – изпращач, "Агро ГБР" ЕООД – превозвач, , РЛ – получател и от съдържанието им е видно, че могат да се съотнесат към стоките и фактурите, предмет на процесните доставки. При така установените факти и обстоятелства по спора, първоинстанционният съд е направил обоснован фактически извод за установени при условията на пълно доказване реални доставки на фактурираните стоки. Обосновано е приел, че данъчни събития по процесните фактури са настъпили, тъй като е извършено прехвърляне на право на собственост върху стоките, които са надлежно индивидуализирани, при което по правилата на ЗЗД е извършено отделяне от рода, извършено и удостоверено надлежно от служители на доставчика и получателя. Законосъобразно е прието, че предвид установеността на настъпили данъчни събития по фактурите данъкът се явява начислен правомерно. Не са установени други пречки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, установено и при условията на пълно доказване, че придобитите стоки са реализирани от получателя, т. е. използвани са за целите на осъществяваната от него икономическа дейност, поради което правилно съдът е отчел незаконосъобразност на ревизионния акт, с който е прието обратното и съответно е отменил същия като незаконосъобразен. Неоснователни са оплакванията на касатора за допусната от първоинстанционния съд необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното решение. Касационните оплаквания са идентични с наведените в РА основания, представляващи негови мотиви и основания за приетата от приходните органи неправомерност на начисляването на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Първоинстанционният съд в решението си е дал отговор във връзка с възприетата от приходните органи теза за нереалност на доставките, който отговор касационният съд намира за обоснован и законосъобразен. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. В конкретния случай първоинстанционният съд е обосновано е извършил тази преценка и е достигнал до законосъобразен извод, че са налице реални доставки. Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Въз основа на направеното приемо-предаване е извършена индивидуализация на стоките и прехвърляне на правото на собственост. Това счетоводно е видно и от заключението на вещото лице, което намира водената отчетност за аналитична по видове стоки. Доказано е предаването на стоките, прехвърлянето на правото на собственост, както и последващата реализация на същите стоки. Приходните органи чрез своите процесуални представители не са проявили процесуална активност по оспорване на заключението на експертизата, не са правили с искане на назначаване на допълнителна или на тройна експертиза, не са оспорили достоверността и/или автентичността на относимите писмени доказателства, поради което правилно съдът е съобразил даденото счетоводно заключение, съдържащо отговори, за които са използвани специалните знания на вещото лице, както и доказателствената сила на писмените доказателства – частни документи. От друга страна са налице данни за осъществен транспорт на стоките и за последващата им реализация, свързана с основната икономическа дейност, развивана от дружеството. Твърденията на приходните органи за неточности в товарителниците и липса на реквизити не са съществени. Няма процесуална пречка също доказателствата да бъдат представени и приети след приключване на срока на насрещната проверка, вкл. и до приключване на съдебното следствие. Вписаните стоки са идентични с тези по процесните фактури, макар и наименувани по своя род. С оглед аналитичност на воденото счетоводство са състоятелни дадените обяснения, че с оглед спецификата на резервните части за автомобили видът им се идентифицира на база технически характеристики на стоките, отбелязани върху опаковката или чрез съответните електронни онлайн каталози за авточасти, проверяващ марката и модела на автомобила. Още повече, че по същия начин дружеството е процедирало и с получените стоки – авточасти от други доставчици на едро, за които доставки в същите периоди не му е отказано от приходните органи правото на приспадане на данъчен кредит. Няма отношение към правото на приспадане на данъчен кредит обстоятелството дали процесните фактури са платени или не към датата на извършване на проверката. Ирелевантно за възникване на правото на приспадане е и наличието или липсата на данни за издадени фактури за същите или сходни стоки от предходни доставчици на прекия доставчик. Неотносими за спора са наведените обстоятелства за издадени кредитни известия по част от процесните фактури – в хода на ревизионното производство, но в периоди, които са извън времевия обхват на ревизията, по която е издаден процесният ревизионен акт, тъй като тези обстоятелства не съставляват предпоставки или пречки за спорното право по възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит за периодите в обхвата на ревизията. По изложените съображения касационният съд намира оплакванията на касатора за неоснователни. При цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт не се констатират негови пороци. Касационният съд намира обжалваното решение за законосъобразно и обосновано. Решението на АС Бургас е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат в полза на касатора. В касационното производство ответникът по касация е поискал присъждане на разноски и е представил доказателства за направени такива в размер на 2950 лв., както и списък на разноските поради което претендираните разноски се присъждат в негова полза. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,