Решение № 424 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11612/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба на М. Михайлов, кандидат за общински съветник в Общински съвет Белене, регистриран с решение 59-МИ/26.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия Белене (ОИК Белене), чрез адв. Боева, срещу решение 518 от 17.11.2023 г. по адм. д. 878/2023 г. на Административен съд Плевен, с което е потвърдено решение 100-МИ/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия Белене. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Плевен. Алтернативно, моли съда след отмяна на съдебното решение да се постанови решение по същество на спора, с което да се обяви за недействителен изборът на общински съветници в Общински съвет - Белене. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Направено е искане за присъждане на разноски без да са представени доказателства. Ответникът Общинска избирателна комисия Белене, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно заседание се представлява от председателя В. Вълкова. Ответниците Б. Павловска, В. Босилков, В. Врайкова, В. Манолов, Е. Михова, И. Кондров, И. Шалварков, К. Прокопиев, М. Вълкова, М. Линов, Н. Александрова, Н. Арабаджиев и Ю. Господинов не изразяват становище по касационната жалба. В открито съдебно заседание не се явяват и не се представляват. Ответникът - Коалиция от партии "БСП за България", в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - Местна коалиция "Продължаваме промяната Демократична България" (СДС) не изразява становище по касационната жалба. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - Инициативен комитет за издигане на независим кандидат за кмет Н. Александрова не изразява становище по касационната жалба. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.459, ал.8 от ИК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалба на М. Михайлов, кандидат за общински съветник в Общински съвет Белене от МК Продължаваме промяната Демократична България (СДС), регистриран с решение 59-МИ/26.09.2023 г. на ОИК Белене, срещу решение 100-МИ/30.10.2023г. на ОИК Белене за обявяване на резултатите за избрани общински съветници в Община Белене, област Плевен. За да е потвърди решение 100-МИ/30.10.2023 г. на ОИК Белене, първоинстанционният съд, по отправените твърдения на жалбоподателя и във връзка със събраните доказателства, е обсъдил последните по отделно и в съвкупност, като на първо място е установил, че сочените множество нарушения се отнасят до избор на кмет, поради което са неотносими към предмета на делото. Съдът е разгледал твърденията за наличие на нарушения на протоколите на шестнайсетте Секционни избирателни комисии (СИК) и ОИК Белене. От фактическа страна, по отношение на протоколите на СИК, съдът е приел, че не са представени доказателства за нарушения при проведените избори за общински съветници, като в девет от протоколите на СИК - 150300002, 150300003, 150300006, 150300007, 150300008, 150300012, 150300013, 150300015 и 150300017 не са налице каквито и да било поправки. За протоколите в останалите СИК е установил, че са допуснати технически грешки както следва: в протокола от секция 150300001 относно 1 бр. без преференция за ГЕРБ, БЗНС, ВМРО; в протокола от секция 150300003 относно посочения час за неговото съставяне 20.00ч.; в протокола от секция 150300004 относно 1 бр. преференция за Левицата; в протокола от секция 150300005 относно 1 бр. преференция за Заедно са силна Община и 1 бр. преференция за Възраждане; в протокола от секция 150300009 относно т. 10 без преференции за Левицата и Възраждане; в протокола от секция 150300010 относно т. 4а за 1 бр. бюлетина, която не е използвана; в протокола от секция 150300011 относно брой гласували в т. 3 от част I; в протокола от секция 150300016 относно брой гласували в т. 2 от част I и в избирателен списък част II. За сочените технически грешки съдът е приел освен като незначителни, тъй като не оказват промяна на изборните резултати, и че не засягат листата с регистрирани кандидати за общински съветници на МК Продължаваме промяната Демократична България (СДС), водена от жалбоподателя. На следващо място съдът е обсъдил, че в протоколите на СИК и този на ОИК Белене не са налице спорове по реда на чл. 438, ал. 3 от ИК за действителността или недействителността на гласовете, съотв. взимане на решения и възражения на членове на комисията по тях, липсват също жалби, възражения, заявления, особени мнения във връзка с преброените гласове и изготвените протоколи. Така според съда от правна страна протоколите са оформени по надлежния ред и отразяват действителния резултат от проведеното гласуване в Община Белене за избор на общински съветници, като е съобразил доказателствената им сила на официални свидетелстващи документи по арг. от 93, ал. 2 от ИК и чл. 179 от ГПК. Пред първоинстанционния съд не са установени възражения на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на чл. 434 и сл. от ИК, които нарушения да водят до друг правен резултат. Не са установени и вписани възражения в протокола на съответната СИК, респ. особени мнения на членовете на комисията, което е надлежният ред за отразяване на съответно несъгласие, предвидено в чл. 441, ал. 3 от ИК. При тези обстоятелства първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателствените искания за повторни преброяване на недействителните гласове и за допускане на съдебно-техническа експертиза, като по отношение на откритото производство по оспорване на протокола на ОИК Белене от 30.10.2023 г., в частта за верността и съдържанието на недействителните гласове, както и протоколите на СИК, въз основа, на които е съставен протокола на ОИК Белене досежно недействителните гласове, съдът приел, че оспорването не е доказано. В първоинстанционното съдебно решение е обсъдено като правилно формирането на общинската избирателна квота, 213 гласа, по реда на §1, т. 14 от ДР на ИК и разпределението на мандатите между политическите партии с оглед подадените гласове и изрично е посочено, че съгласно решение 2033-МИ/25.08.2023 г. на ЦИК, с което е назначена ОИК Белене, в консултациите за нейния състав са участвали представители на парламентарно представените партии и коалиции, вкл. Продължаваме промяната, Демократична България и СДС, между които е постигнато съгласие по отношение на състава на ОИК. Според съда, при положение, че в състава на ОИК има представители на тези партии и коалиции и същите не са изразили особени мнения и/или каквито и да било възражения относно изборните резултати и тяхното оформяне в протоколи, то липсата им потвърждава отчитането на гласовете като осъществено без да са допуснати съществени нарушения. Неоснователността на твърденията на жалбоподателя, според съда, се обосновава и с факта, че при определянето на съставите на СИК на територията на Община Белене, с решение 64-МИ/27.09.2023 г. на ОИК Белене, за персоналния състав на всички СИК са гласували единодушно всички членове на ОИК, като отново липсвали изразени особени мнения и/или каквито и да било възражения, относно изборните резултати и тяхното оформяне в протоколите на СИК от членове на СИК. В заключение, съдът е формирал извод, че оспореният административен акт за издаден от компетентен орган в неговите правомощия, в предвидената форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправни норми и в съответствие с целта на закона, като с него е отразен действителният вот на избирателите. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Основното възражение на касационния жалбоподател касае допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че при открито производство по оспорване на протокола на Общинската избирателна комисия, както и всички протоколи на секционните избирателни комисии, съдът не е допуснал и събрал сочени от страната доказателства. Според настоящият състав откриването процедура по оспорване на всички 16 броя протоколи на СИК и на протокола на ОИК Белене по реда на чл.193 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК е нередовно, тъй като оплакванията срещу тях са общо и бланкетно формулирани, без конкретно посочени възражения срещу съответния официален документ, какъвто е всеки от визираните протоколи. За да бъде редовно откриване на процедура по оспорване на истинността на официален документ, какъвто безспорно е протокола на съответната СИК, отразяващ получения изборен резултата, е необходимо страната на първо място да индивидуализира конкретния документ, на следващо място следва да посочи точно предмета на оспорване. При оспорване на истинността на документа следва да посочи точно за кой от удостоверените факти оспорва истинността на документа. Производството по оспорване истинността на представен по делото официален документ се открива за всеки един от индивидуализираните от оспорващата страна документи и при точно идентифициране на оспорения факт. Процесуалния ред не допуска общо и бланкетно оспорване от страна, както и откриване на производство от съда при общо формулиран предмет на оспорване, както в случая е сторено. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че за установяване на изложените в жалбата факти, съдът в нарушение на процесуалните правила не е допуснал повторно броене на недействителните гласове, получени във всички секционни избирателни комисии, както и не е допуснал техническа експертиза, която да установи броя на получените недействителни гласове. На първо място следва да се отбележи, че въпроса дали един получен глас правилно е отчетен като недействителен не е такъв от техническо естество, а правен въпрос, тъй като преценката се извършва при съобразяване на приложимите правни норми, определящи един глас като недействителен. Решаващият състав на Административен съд Плевен е съобразил формираната трайна и непротиворечива съдебна практика във връзка с оспорването на протоколите на СИК и ОИК и извършването на "повторно ръчно броене" от самия съд или от вещи лица, след провеждане на местни избори за общински съветници, според която практика, за да се уважат искания в горния смисъл следва оспорващите лица да формулират конкретни оплаквания и твърдения относно осъществени тежки нарушения в изборния процес в работата на всяка отделна секционна избирателна комисия, която да е индивидуализирана със съответния номер. Допускането от първоинстанционния съд на оспорване на абсолютно всички секционни протоколи, без те да бъдат индивидуализирани, както и на протокола на ОИК е в противоречие с приложимите в случая решения на Конституционния съд, а именно: решение 9/26.11.2009 г., по КД 8/2009 г. и решение 13/28.11.2013 г. на по КД 14/2013 г., постановени от Конституционния съд на Република България, в които ясно е посочено, че за да се обяви за недествителен проведеният избор, следва да се установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от КРБ и нарушенията трябва да са в такава степен тежки и повсеместни, че да опорочават изцяло изборният процес и общият резултат от изборите. В същите решения е акцентирано, че Изборния кодекс е предвидил достатъчно механизми и гаранции, които са насочени да осигурят законосъобразното осъществяване на изборния процес и в Република България преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден, като гаранция за законосъобразното провеждане на изборите е активното участие в съответните СИК и ОИК на представители на различни и конкуриращи се политически партии и коалиции, които взаимно се балансират и контролират. Поради това повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, само ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, които са надлежно обективирани с вписването на особени мнения. В нито един от протоколите на секционните комисии не е отразен спор между членовете по отношение на отчитането на недействителните гласове по реда на чл.438, ал.3 от ИК. Както правилно е установил решаващият съд в случая от 16 протокола на СИК, в девет няма поправки, а при анализ на констатираните в протоколите поправки, съдът е установил, че те не са относими към възраженията на жалбоподателя, тъй като касаят кандидатски листи на други политически партии и коалиции. От представена справка за представителството на МК "Продължаваме промяната-Демократична България (СДС)" е видно, че коалицията има 27 представители в секционните комисии, както и в 13 от тях има представителство в ръководството на комисиите при общ брой на секционните комисии в общината 16. При това значително представителство в секционните комисии на местната коалиция издигнала кандидатската листа не е констатирано нито едно възражение или особено мнение при изготвяне на секционния протокол, което да поражда съмнение в истинността на обявения изборен резултат. В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург /ЕСПЧ/, който в Решение от 13.10.2015 г., постановено от ЕСПЧ, Четвърто отделение, по Делото "Риза и други срещу България" (Жалби 48555/10 и 48377/10), в което решение изрично е постановено, че анулирането на резултат след проведени национални избори не следва да се допуска по чисто формални мотиви и е непропорционална мярка при недоказване в достатъчна степен на засягане на избирателни права, гарантирани от чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи. На следващо място следва да се има предвид и проведеното видеонаблюдение върху дейността на съответните избирателни комисии, което съставлява допълнителна гаранция и обезпечаване на законосъобразното провеждане на изборите и отразяването на постигнатите действителни изборни резултати. Независимо, че първоинстанционния съд е открил производство по оспорване на всички секционни протоколи, без да е констатирал наличието на конкретни и относими възражения и твърдения по всеки от тези самостоятелни протоколи - официални документи, които следва при откриване на процедурата по оспорване по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да са надлежно индивидуализирани, което в случая не било направено, несъбиране на посочени от жалбоподателя доказателства не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен взаимния контрол на членовете на секционната избирателна комисия, които са представители на различни политически партии и коалиции, друга съществена гаранция за правилното отразяване на получения изборен резултат е и присъствието в помещението на СИК на застъпници и наблюдатели, посочени от различни политически партии и коалиции, на които е осигурена видимост при отчитане на действителните, респ.недействителните бюлетини. В приложените протоколи е отразено присъствие на застъпници и наблюдатели в изборното помещение и няма обективирани данни, някое от тези лица да е възразило по отношение на отчетения изборен резултат. Голословно е и твърдението на касационния жалбоподател за допусната грешка при пренасяне на данните от черновите на протоколите в официалния протокол на СИК. Съгласно чл.431, ал.6 от ИК, преди попълването на официалния протокол по ал.2, с.т. се съставя чернова, която е еднаква по форма и съдържание с официалния протокол. В изборния ден не са постъпвали жалби, както от участници в изборите, така и от наблюдатели и застъпници, с които да се оспори отчитането на недействителните гласове или пренасяне на данните от черновата на протокола в официалния протокол по чл.432, ал.2 от ИК. Правилно съдът е отказал да приобщи като доказателства по делото черновите на секционните протоколи, още повече, че при съмнение относно вярното прехвърляне на данните в официалния протокол на СИК всеки от присъстващите в изборното помещение е имал възможност да поиска копие от протокола. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При правилно установено фактическа обстановка относно релевантните за спора факти, съдът е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспореното решение. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделние